Кои банкови услуги стават безплатни?

Нов проектозакон за платежни услуги и платежните системи е публикуван за обществено обсъждане от Министерството на финансите. Проектът има за цел да въведе в българското законодателство изискванията на нова Директива на ЕС.

Новият закон осигурява по-голяма защита на ползвателите на платежни услуги, осъществявани в интернет или по друг дистанционен способ, и въвежда задълбочено установяване на идентичността на платеца.

 То включва използването на поне два от три възможни елемента за идентификация при извършване на плащане, категоризирани като:

-знание (нещо, което само ползвателят знае)

- притежание (нещо, което само ползвателят притежава)

-и характерна особеност (нещо, което характеризира ползвателя).

От тези три елемента в практиката досега най-често прилагани от доставчиците на платежни услуги са паролите (нещо, което само ползвателят знае) и еднократни динамични кодове за потвърждаване на дадено плащане, генерирани от токен устройства или получени чрез съобщение през личния мобилен телефон или имейл (нещо, което само ползвателят притежава). Относно третия елемент, касаещ характерна особеност на клиента, т.е. нещо, което го характеризира, може да бъде посочена идентификация чрез биометрични данни, като например пръстов отпечатък, разпознаване на ириса и др. Целта на промените е да се създаде по-сигурна среда за онлайн плащанията.

Новият закон въвежда два нови вида платежни услуги в интернет - иницииране на плащане и предоставяне на информация за сметка, и въвежда редица изисквания към доставчиците, които ги предлагат (банки, платежни институции и дружества за електронни пари).

С новия закон се въвеждат и мерки сметките за основни операции на банките да придобият по-голяма популярност. По тези сметки могат да се внасят пари, да се тегля, с тях могат да се правят преводи и да се получават плащания.

Като таксите по-тях трябва да са по-ниски от средните на пазара за съответните операции. Банките ще трябва да разпространяват брошури в офисите си с информация за тези сметки, както и да я качат на сайтовете си, така че хората да бъдат запознати с правата си.

Освен това, ако поне 10 банки предоставят една услуга без такса - например внасяне на пари по лична сметка, то всички банки ще трябва да предоставят тази услуга безплатно при използване на сметка за основни операции.

Безплатно ще е откриването и закриването на сметки, внасяне, тегленето на пари на гише или с ПОС устройство, плащания с карти, вкл. и през интернет.

Операторите на платежни системи, каквито са банки и финансови институции, нямат право да отказват откриване на сметки в държави от ЕС, предвижда проектът.

Банките не могат да изискват чувствителна лична информация и ще съхраняват персонализираните данни така, че да не допуснат злоупотреби с тях.

При съмнения за нерегламентиран достъп до сметка те имат право да я блокират веднага и да уведомят собственика. За всеки инцидент, особено системен, ще се докладва веднага в БНБ. Всички собственици на сметки ще бъдат уведомявани за мерките, които се предприемат за ограничаване на инцидента. Информацията за всички движения по сметките ще се пази 5 години, пише в проекта.

При платежни спорове, ако наредителят твърди, че той не е искал превод, операторът е този, който трябва да докаже обратното. Ако не успее, възстановява веднага стойността на превода. При загубен или откраднат документ обаче покрива само до 100 лв.

Непотърсен превод да се връща до наредителя не по-късно от 7 дни, предлагат вносителите. Не повече от 35 работни дни пък се отпускат за отговори по жалби.

Новият проекзакон ще даде и достъп на Агенция "Митници" до информацията от Регистъра на БНБ на банковите сейфове и сметки. Достъп до данните ще има и Сетната палата, но само за хората, заемащи висши държавни длъжности, тъй като те подават в палатата имотни декларации, в които посочват притежаваните недвижими имоти, коли и пари.