Кои съкровища отиват в Лувъра?

Откриващата се на 15 април догодина забележителна изложба „Епопеята на тракийските царе: Археологически открития в България” ще бъде най-значимото събитие в културния календар на страната ни през 2015 г.

Поради големия медиен интерес към предстоящата през 2015 година тракийска изложба в музея Лувър в Париж, Министерството на културата предоставя информация за основните параметри на изложбата, институциите и специалистите, които са ангажирани с това важно културно събитие.

Изложбата на тракийската култура в Лувъра „Епопеята на тракийските царе: Археологически открития в България” /«L’Epopée des rois thraces. Découvertes archéologiques еn Bulgarie»/ ще бъде, безспорно, най-значимото събитие в културния календар на България през 2015 г. Тя ще бъде представена от 15 април до 20 юли 2015 г. в залите на самостоятелното „крило Ришельо” в непосредствена близост до пирамидата.

Този проект стартира преди няколко години с активното участие на министър Вежди Рашидов. През 2011 г. президентът на Лувъра Анри Лоарет посети лично редица музеи и археологически обекти в България и беше обсъдена идеята за изложбата. В началото на 2012 г. между Министерство на културата на Р. България и Музея Лувър беше подписано споразумение за 5-годишно съвместно сътрудничество. През 2014 г. беше подписано и писмо-споразумение с Лувъра, с което се договориха периодът на провеждане на изложбата и кураторите на двете страни.

В четири зали ще бъдат представени общо 1628 експоната от фондовете на 17 български музея и 20 експоната от Лувъра и 11 други музеи и културни институции в чужбина, сред които – от Британския музей, музеите в Неапол и Бари, Глиптотеката в Копенхаген, от музея Прадо и др. Концепцията на изложбата и подборът на експонатите са направени от трима френски и двама български куратори. От българска страна това са: проф. д-р Тотко Стоянов от катедрата по Археология при СУ „Св. Кл. Охридски” и доц. д-р Милена Тонкова, ръководител на Департамента по тракийска археология при Националния археологически институт с музей при БАН. От френска страна са сегашният президент на Лувъра – д-р Жан Люк Мартинез и специалистите от Департамента по гръцка, етруска и римска древност д-р Александър Баралис и д-р Негин Матийо. Предстои да бъде подписан и окончателният договор за реализиране на изложбата между Министерство на културата на Република България и Музея "Лувър".

С най-много експонати в изложбата в Лувъра ще са представени археологическите колекции на Националния археологически институт с музей - БАН, на Националния исторически музей, на Регионалния ахеологическия музей в Пловдив и Историческия музей в Казанлък. С изключително представителни експонати ще участват и регионалните музеи във Враца, Варна, Русе, Ловеч и Бургас и общинските музеи в Септември, Несебър и Созопол. Отделни находки ще бъдат предоставени от музеите в Шумен, Исперих, Карнобат, Хасково и Стрелча.

Фокус на изложбата е Одриското царство. За пръв път ще бъде представен пълният гробен инвентар на богатите погребения на тракийски аристократи от некрополите при Дуванли, Калояново-Чернозем и Маломирово-Златиница, които илюстрират формирането на Одриското царство, икономическата мощ на владетелите му от V до началните десетилетия на ІІІ век пр. Хр. За разлика от предишните тракийски изложби, включващи главно предмети от благодни метали, в тази изложба за първи път гробните камплекси са представени в тяхната цялост, за да се демонстрират всички елементи на тракийските погребални обичаи – инсигнии на властта, комплекти от банкетни съдове - метални и глинени, защитно и нападателно въоръжение, украса на конската амуниция, накити и аксесоари, и дори дребни глинени предмети с магическо предназначение.

Централната част на изложбата ще показва царското погребение в могилата „Голямата Косматка” край Шипка, считана за гроб на Севт ІІІ. Бронзовата глава на царя – уникален шедьовър на античната скулптура, е най-важният акцент на предстоящата експозиция. До нея ще бъдат представени шлемът с името на царя и неговите наколенници, разкошният златен венец, богато инкрустираните със злато меч и ножница, златна чаша, сребърна и бронзова кани, амфори за вино, златните апликации от конска амуниция, нишките от златотъкан килим, изящната пиксида с форма на мида от сребро с позлата, стригила, алабастрони, части от ризница и оръжия.
Части от архитектурната и живописната декорация на гробниците от Стрелча и Мъглиж и фотоси от Казанлъшката гробница ще допълнят представата за разнообразните като форма и украса гробници на одриската аристокрация, за чието създаване са били ангажирани вещи архитекти и художници.

Наред с богатите и представителни гробни комплекси на тракийските знатни аристократи за пръв път ще се акцентира и върху градската култура. Ще бъдат представени два основни градски центъра от земите на Одрисите – градът при Ветрен, известен като емпорион Пистирос, търговски и занаятчийски център, обитаван от траки и гърци, и Севтополис – столицата на Севт ІІІ, пример за възприемането в Тракия на елинистическото градоустройство, архитектура и бит.

Друг важен момент в изложбата са археологическите свидетелства за възприемането и използването на гръцкия език, както от царската канцелария - каменни плочи с официали договори от Пистирос и Севтополис, така и от населението на тези селища - фрагменти от глинени съдове с графити с тракийски и гръцки имена и кратки текстове.
Специално място е отредено и на инструментите на майсторите-занаятчии, торевти и ювелири, открити във всяко значително тракийско селище от земите на одриси, гети и трибали.

Представени са и политическите и културните центрове на могъщите съседи на одрисите – гетите на североизток и трибалите на сверозапад. Фотоси на царската гробница с Кариатидите и артефакти от града ще представят столицата на гетите Хелис и аристократичния й некропол, проучвани през последните 30 години в резервата Сборяново. Царственият инвентар на гробница ІІ от Могиланската могила във Враца, представен в максимална цялост, ще илюстрира мощта на трибалските царе от времето на сблъсъка им с Филип ІІ и Александър Велики.

Изкуството на гети и трибали ще бъде представено с известните съкровища от Рогозен, Борово и Летница, с находки от Могиланската могила, както и с новооткритото златно съкровище – гробен дар от Свещари.

В изложбата е отредено място на крайбрежните гръцки градове, неделима част от територията и културата на Тракия. Представени са различни гробни находки от некрополите на Одесос, Месамбрия и Аполония. Скулптура, теракоти, рисувани гръцки съдове, златни накити, апликации от слонова кост за саркофаг ще представят многоликия живот в гръцките колонии и техните контакти с Вътрешна Тракия.

В центъра на четвъртата зала, показваща многообразието на тракийската култура, ще блести златното Панагюрско съкровище.

Важен дял от изложбата е визуализирането на тракийските религиозни представи и ритуални практики – видяни както чрез митологичния разказ върху съдовете от Рогозенското съкровище и апликациите от съкровището от Летница, така и чрез малките „магически“ предмети от глина от гробните комплекси от могилата Мушовица и Могиланската могила.

За посетителите на изложбата се подготвя богато илюстриран каталог, който ще бъде издаден от Лувъра. Погледът към Тракия е дело на 50 автори, от които 38 специалисти от България, както и учени от Франция и други страни, изследователи на тракийската култура. Голяма част от текстовете вече са предоставени, в ход е и заснемане на експонатите от фотографа на Националния исторически музей.

По време на гостуването на тракийската изложба в Париж се планира в България да бъдат открити две реципрочни изложби, представящи експонати от Лувъра.

Дейностите по организация на изложбата в България се осъществяват под ръководството на проф. Божидар Димитров, от служителите на Националния исторически музей и назначената за целта работна група.

На снимката:
Изображение на амфората от Панагюрското съкровище, снимката е на фотографа на НИМ Тодор Димитров