Кои ще са новите източници за бюджета на ЕС?

Пандемията от коронавируса нанесе тежък удар в Европа, като последните прогнози са, че икономиката на ЕС ще се свие с 8,3% през 2020 г. Европейският съюз и държавите членки вече предприеха изключителни мерки в отговор на кризата. Освен за поправка на непосредствените щети Европа мисли и за изграждането на по-зелена и по-конкурентна икономика, основана на цифровите технологии. Основен инструмент за всичко това е дългосрочният бюджет на ЕС.

Бюджет за изход от кризата

Подготовката на бюджета за 2021-2027 г. започна още през 2018 г. Разразяването на кризата с коронавируса обаче промени много планове и през май 2020 г. Европейската комисия направи ново предложение за бюджета. То дойде, след като Парламентът бе призовал за мащабен финансов пакет за възстановяване на икономиката.

Комисията предложи бюджет в размер на 1,1 трлн. евро и отделен план за възстановяване в размер на 750 млрд. евро, който се състои от безвъзмездни средства и заеми за засегнати от кризата страни и региони. Крайното решение за бюджета ще бъде взето след преговори между Парламента и националните правителства в Съвета.

Научете повече за плана на ЕС за възстановяване.

Средствата за възстановяване ще бъдат осигурени на финансовите пазари, като за целта е необходима промяна на условията на финансиране на бюджета на ЕС. За да може да се увеличи капацитетът на ЕС да взема заеми и да ги погасява, Комисията предлага увеличение на максималния размер средства, които ЕС може да изиска от държавите членки. Парламентът ще се произнесе по това предложение след лятото. Решението изисква единодушие в Съвета и ратификация от всички държави членки.

Нови приходи за финансиране на бюджета

Източниците на приходи в бюджета на ЕС (известни като собствени ресурси) са останали непроменени от десетилетия. Те включват мита върху вноса на стоки, както и национални вноски, основани на приходите от ДДС и брутния национален доход на всяка страна. През годините Парламентът е призовавал многократно за реформиране на системата на собствени ресурси.

Депутатите настояват, че са нужни нови източници на приходи, за да се покрият разходите по погасяване на заемите за възстановяване, да се предотвратят резки намаления на разходите на ЕС и да се гарантира, че тежестта от поетите дългове няма да бъде прехвърлена на бъдещите поколения.

Парламентът предлага множество нови видове приходи, свързани с опазването на околната среда и финансите. Те включват:

обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък

облагане на услугите в интернет

данък върху финансовите транзакции

приходи от схемата на ЕС за търговия с емисии

облагане на пластмасовите опаковки, които не се рециклират

облагане на вноса от страни с по-ниски изисквания за парниковите газове.

Парламентът също така се обявява за премахване на всички отстъпки и корекции при събирането на приходите в бюджета, които облагодетелстват отделни страни.

Европейците искат по-голям бюджет на ЕС

За да влезе в сила дългосрочният бюджет на ЕС, Парламентът трябва да даде своето съгласие, което депутатите обвързват с въвеждането на нови източници на приходи. Социологическо изследване по поръчка на Парламента от юни 2020 г. показва, че мнозинството (56%) от европейците смятат, че ЕС трябва да има повече финансови средства, за да помогне за преодоляването на ефекта от кризата.

Преди среща на държавните ръководители в ЕС на 17-18 юли депутатите призоваха Съвета да не намалява предложените от Комисията суми. В отговор на направено на 13 юли предложение от председателя на Европейския съвет Шарл Мишел председателят на парламентарната комисия по бюджети Йохан Ван Овертфелд заяви: “Положителните стъпки относно размера и баланса на инструмента за възстановяване не могат да компенсират назадничавите предложения по дългосрочния бюджет и собствените ресурси. Средствата по основополагащи програми са намалени, имам предвид "Хоризонт Европа", "Еразъм"+, "Дигитална Европа" и за миграция".

Г-н Ван Овертфелд посочи, че дългосрочните цели не са изчезнали с избухването на пандемията и че те не трябва да бъдат жертвани.

Нужда от обвързващ ангажимент

На 13 юли Валери Айер (Обнови Европа, Франция), която е сред водещите депутати по реформирането на системата на приходите в бюджета, призова за "обвързващ график за въвеждане на нови собствени ресурси". "Трябва да се уверим, че държавите членки ще поемат ясен ангажимент, от който няма да се отдръпнат".

Жозе Мануел Фернандеш (ЕНП, Португалия), другият водещ депутат по темата, също призова за обвързващо решение: “Искаме парите от новите собствени ресурси да стигнат за плащането на лихвите за фонда за възстановяване... Идеята е проста: не можем да поставим тежестта върху гражданите”.

Следващи стъпки

След като страните членки договорят обща позиция, те ще имат мандат за започване на преговори с Парламента за окончателно решение. Настоящият многогодишен бюджет изтича на 31 декември 2020 г.