Кой & как контролира храната на Виена?

Кармелита Денева, Ива Стойкова, специални пратеници на EconomyNews.bg във Виена*
Три години след първата ни среща с Александър Хенгл от общинската служба „Пазари и безопасност на хранителните продукти“, отново имаме възможност да разговаряме с него, този път не за пазарите, а за безопасността на храните. Отново се виждаме на пазар - Brunnenmarkt, където традиционно за Виена освен сергии за плдове и зеленчуци, сирене, месо, цветя и други продукти, има и заведения за хранене.

Г-н Хенгл, как се осъществява контролът на храните във Виена?

Александър Хенгл: Ще започна по-отдалеч. С този въпрос не се занимава само отделът за пазарите към Община Виена, а и цялата общинска администрация, законодателите и Австрийската агенция за безопасност на храните. Доскоро всичките 80 служители на отдела за пазарите непрекъснато се движеха в града и упражняваха контрол. Поради необходимостта от добри специалисти, породена от европейските директиви, в момента десет души се занимават със законодателството в областта на храните, а останалите имат компетенции по всички въпроси. Това означава, че ресторант, щанд на пазара или супермаркет се контролират както досега от нашите инспектори, а 10-те тесни специалисти по европейско право отговарят за големите фирми за производство на хранителни продукти, козметика и производство и снабдяване с питейна вода на територията на Виена. С тях задълбочихме и разширихме и вътрешния одит, тъй като те следят работата на останалите специалисти в отдела – дали редовно се извършват проверките и дали са на ниво. Европейското законодателство се развива непрекъснато – излизат нови директиви и разпоредби, и задачата е те да се прилагат на практика, включително и чрез обучение на персонала. Проверки за правилното прилагане на законите се извършват всяка федерална провинция. Изяснявайки тези подробности, мисля, че мога да премина към същината на въпроса.

Нашите предприятия и фирми са регистрирани чрез оценка на риска. Логиката е, че рискът при едно голямо предприятие е много по-голям, отколкото при будка за кренвирши. Проверките се извършват на определени интервали. Голямо предприятие от ранга на заведение за хранене или супермаркет се проверява цялостно веднъж годишно, а по-дребните – на две години веднъж. По-малките проверки са по-чести и са внезапни. Тази организация е в сила от 2006 г., когато в Австрия бе приет нов Закон за храните. Преди това беше задължително предприятията за храни, а във Виена те са около 18 хиляди, да се проверяват цялостно всяка година. Това означаваше 18 хил. пълни проверки и около 200 по-тесни. В един момент възникна въпросът нужно ли е това някой щанд или магазинче за тостове или вурст, където дългогодишните проверки не показват отклонения. И решихме при тях да правим по-рядко цялостен годишен контрол и повече междинни проверки, за да можем да се съсредоточим върху компаниите, където не всичко е идеално. Днес извършваме 13 хил. цялостни проверки годишно, а времето от спестените 5 хиляди проверки инвестираме в междинен контрол.

Как стои въпросът с взимането на проби?

Не при всяка проверка се взимат проби. Получаваме план от ЕС, който е разчетен за отделните страни-членки, а при нас се разпределя в отделните федерални провинции на Австрия. Той съдържа видовете храни, от които трябва да се взимат проби, например прясно месо, колбаси, пилешко месо и др. Общо във Виена годишно се взимат около 9500 проби. Малко повече от половината изпращаме за проверка в Австрийската агенция за безопасност на храните и около 4 хил. проби се изследват от изледователския инситут към общината. Според това колко е сложно изследването зависи кога ще излезе резултатът, като понякога това става и в рамките на същия ден. Това е една от причините да имаме дежурни служители до 21 ч., за да може при отрицателен резултат веднага да се организира унищожаването или конфискуването на стоките. По принцип нашето работно време е съобразено с това на търговската мрежа. Всеки от отделя дава и нощни дежурства, както и допълнителни часове. Целта е да се упражнява контрол в различно време от деноношието. Защото през деня готвачът в даден ресторант може да един и всичко да е било наред, а вечерта да дойде друг, който не е приятел на хигиенните изисквания. Пробите се разделят на планирани и проби по подозрение. Когато инспекторът се усъмни, че някоя храна не е наред – има проблем с температурата за съхранение, има странен цвят или видимо не е прясна, се прави проба по подозрение. Освен това, ако в рамките на ЕС има сигнал, ние повишаваме вниманието си към съответния продукт.

Помним случая с конското месо...

Да, тогава и ние получихме сигнал и още същия ден във Виена бяха взети проби по подозрение от всички продукти, които могат да съдържат конско месо, включително лазаня, колбаси. Тази европейска система за сигнализация работи добре.

Разкажете за други подобни случаи.

Ще ви разкажа за един случай с краставици. В Германия имаше сигнал, че от Испания са доставени заразени краставици, в резултат на което има смъртни случаи. Тогава буквално щурмувахме борсата за продажби на едро, за да проверим дали има испански краставици, защото на този пазар, от който се снабдяват всички зеленчукови магазини във Виена, би трябвало най-напред да се появят. Там не открихме нищо. Междувремено системата за контрол се задейства и испанските производители изтеглиха обратни своите доставки. Въпреки всичко, на следващия ден в различни био и екомагазини намерихме испански краставици. Направихме проби, но съобщихме за медиите, че според нас причината не е в испанските краставици. Мнението ни бе доста по-различно от това на другите европейски страни. Нашата логика бе следната. За да се появи това веществото, което да породи заразата в краставиците, трябва производителят или да е пиян и да е торил с естествени торове върху самите краставици, или те да са измити със заразена вода. Дори ако приемем, че едно от двете неща се е случило, не е възможно продукцията от това поле да се разпредели в цяла Европа. Причината е, че има изискване обратният път на стоките да може лесно да се проследи. Според нас не може да има толкова пияни селяни, нито толкова замърсена вода, за да бъдат засегнати такова количество доставки. Действително имахме право. В крайна сметка се оказа, че причината е в кълнове, произвеждани в Германия.

А какви са най-честите нарушения, които вашите инспектори засичат?

Най-често срещаните нарушения са санитарните. Няма предприятие за храни без недостатък. При налагането на наказанията изхождаме дали щетата е голяма или става дума за малко нарушение, дали е първо нарушение, или редовно има нередности. Когато излезе нова директива, както сега за съобщаване на алергените, в началото е нормално не всичко да е изрядно. Вървим в две посоки – първо обучаваме производители и собственици какво е нужно да направят и после засилваме контрола. Ако недостатъците не могат да се поправят, налагаме глоби.

Какъв е размерът на глобите?

След контрол винаги се прави план от мероприятия. Например, до определена дата трябва да се докладва писмено дали недостатъкът е отстранен. Собственикът може да бъде информиран на място, но уведомлението може да стане и с индивидуален административен акт, в който е посочено какво трябва да се поправи и в какъв срок. Ако това не бъде направено, се подава сигнал. Най-строгото наказание е затварянето на заведението. Допълнително има парични глоби, които се събират по различен начин. Ако не бъдат платени, се изпраща наказателно постановление. Една от най-често срещаните парични глоби е за нарушение на санитарните предписания в размер на 2000-3000 евро. При нарушения, опасни за здравето, може да има дори съдебни дела и наказания лишаване от свобода.

Значи човек, който не живее във Виена, може да бъде спокоен, че каквато и храна да си купи, ще е здрава и безопасна?

Не съществува 100-процентов контрол, но като вътрешен човек смятам, че системата във Виена работи много добре.

Как се подбират инспекторите, в чийто ръце е поверена безопасността на храните и здравето на хората?

Инспекторът по храните трябва да има специално образование с издържан зрелостен изпит в тази област. Във Виена кадрите излизат от техникумите по месообработка и за овощарство и градинарство, както и от средните специални училища за туризъм с профил ресторантьорство. Отделно има обучение по заканодателство, свързано с храните. На всеки две години се предлага такъв курс от Федералното министерство на здравеопазването чрез негова агенция. Курсовете се заплащат от самите служители, но докато се обучават те продължават да получават заплата. Тези курсове се равняват на четири семестъра в университет. Те обхващат такива интересни области като токсикология, микробиология, технология на храните. Накрая има писмен изпит, плюс устен изпит по всеки предмет и накрая явяване пред изпитна комисия. Такива хора могат да кандидатстват за работа в нашия отдел и ако покажат съответните знания и поведение, ги назначаваме.

Каква е стартовата им заплата?

Първоначалните заплати към Община Виена са смешни. Когато аз започвах работа, еврото все още не беше въведено и заплатата ми беше 9000 шилинга или 700 евро. И днес бюджетът на общината е така планиран, че началните заплати са много ниски. На всеки две години обаче има повишение, а освен това заплащането се подобрява от допълнителните часове положен труд – никой от нас не работи само 40 часа седмично. Всеки инспектор отговаря за 300-350 обекта. Средната заплата на специалист с 10-годишен стаж е 1800 евро.

Има ли инспектори, които се изкушават да получават пари от фирми и произовдители? С други думи, има ли корупция?

Допреди 20-30 години този отдел е имал славата на много корумпиран. Междувременно това се е променило и днес нашият отдел се смята за най-некорумпираният. Причините са няколко. Най-напред фактът, че има много последващи проверки. Службата ни има девет звена във Виена и техните ръководителите осъществяват този конторл. Освен това самите собственици на магазини и заведения сами биха съобщили, ако има случай на корупция. По-скоро днес се среща следната схема – ако собственик не е доволен от съответната проверка или му е неприятна, може да каже, че са му искали пари, за да се освободи от инспектора, който отговаря за неговия обект. Срещу мен самия имаше два такива сигнала. Обаче ако взимах подкупи, нямаше да ходя с изтъркани джинси (смее се). Иначе правилото е един инспектор да отговаря най-много 5 години за даден обект. Това означава, че на следващия инспектор ще му направи впечатление, ако нещо не е наред, дори ако през последните години не имало никакъв сигнал. На 5 до 10 инспектора има един ръководител, който често ги придружава и наблюдава проверките им. Този инспектор прави проверки в информационната система и следи за обекти, които години наред нямат никакъв недостатък, което не е възможно. Днес имаме и десетте специалисти по европейско право, които извършват вътрешния одит. Нашият отдел има общо 210 служители, от които петима са административни ръководители и тяхната задача е да следи работата на останалите – следят разрешителните, сигналите и контрола. Един инспектор извършва проверка, а други двама проверяват всички документи. С всички тези мерки в момента държим много добро равнище.

Какъв е годишният бюджет на отдела?

Не мога да отговоря с конкретни цифри, но мога да кажа, че нашата служба няма големи разходи – те са основно за персонал или дребни покупки като фенерчета и работно облекло за извършване на проверките. Голямата част от нашия бюджет се влага в обновяване на пазарите, ремонти и почистването им от отпадъци. Например, в момента се санира Нашмаркт и за него са отделени 15 млн. евро.

А кой плаща пробите, за които стана дума по-рано?

Те се плащат от общината, ако в тях не се намери нищо нередно, в противен случай плаща виновникът. За община Виена сигурността и безопасността на храните е много важна тема и доказателство за това са 80-те инспектори в нашия отдел. Това не е така при всички общини. Например в Източен Тирол има само двама инспектори. Контролът за безопасност на храните е удереден със законодателество на ниво федерална провинция, т.е. навсякъде е различно. Важното е да се намери баланс и приоритет да е здравето на хората.

*Със съдействието на COMPRESS Wien/София