Кой е по-силен:КЕВР или едрият бизнес?

 Кармелита Денева
Доц. Григор Сарийски е част от изследователския екип на Икономическия институт на БАН. Неговата специалност е банково дело, работи и в сферата на финансите, паричното обръщение, кредитиране, застраховане. Университетски преподавател, завършил е УНСС.

Доц. Сарийски, през последните дни бяхме свидетели на протест на работодателите в България против увеличаване на цената за електроенергия – според тях с 13-20%, според КЕВР с 3-4%? Колко точно енергия потребява българската икономика?
 

Доц. Сарийски: Данните за потреблението на енергия показват че през 2013 г. българската икономика консумира 0.6 тона нефтен еквивалент на 1000 евро БВП (по цени 2005). Все още нямаме информация за 2014 г., но едва ли можем да очакваме съществени изменения, тъй като след 2007 г. нормата на потребление варира в умерени граници. При съвсем груба сметка, ако преизчислим използвания еквивалент по пазарни цени на горивата, излиза че около 26% от местните разходи за производство се формират от консумираната енергия. Данните на Евростат дават възможност да направим съпоставка на енергийната ефективност с другите страни от ЕС, но в случая трябва да се отчете, че при повечето от тях пазарът на електроенергия е либерализиран, докато при нас една част от пазара е все още регулиран. Това от своя страна означава че в България голяма част от крайната цена на енергията се заплаща от данъкоплатеца – както от фирмите, но най-вече от обикновения потребител, тъй като над 50% от данъчните приходи са за сметка на данъците върху потреблението (България е страната с най голям дял на косвените данъци). Дефицитите, които формира НЕК (около 3.5 млрд. лв. до момента) един ден ще бъдат покрити от хазната, именно за сметка на тези постъпления. В този смисъл посоченият дял на енергията в общите разходи не е коректен – реално бизнесът плаща по-малко.
Един от основните елементи на дискусията за цената на електроенергията е свързан с по справедливо разпределение на таксата "задължения към обществото", което включва и нейното налагане върху износа на ток. Този въпрос е особено щекотлив, тъй като несправедливото разпределение на това задължение не може да остане в настоящия си вид. Сега излиза, че обществото плаща само на себе си, тъй като от две години домакинствата заплащат почти 2.5 пъти по голяма такса отколкото потребителите на регулирания пазар. Необходимо е ново разпределение, което обаче ще доведе до спад на енергийния експорт (както в началото на 2013 г.) и ще увеличи разходите на бизнеса, което е и основната причина за техните протести.

Проблемът обаче какъв е?
Според мен доводите срещу решението на КЕВР за вдигане на таксата „задължения към обществото” са преувеличени. Твърди се, че подобна мярка ще предизвика фалити и масови съкращения на работници, но аз смятам икономическия ефект от тази мярка върху разходите за производство няма да превиши 4-5%. Толкова поне се получава ако калкулирате 20% увеличение на разхода за електроенергия, ако приемем че делът им в общите разходи е около ¼ по цени на свободния пазар. За енергоемките отрасли ефектът ще бъде още по-малък тъй като, както отбеляза и председателя на КЕВР Иван Иванов, съгласно европейските директиви те могат да бъдат подпомагани с до 85% от добавката за зелена енергия.
Защо е избран точно този момент ? Според мен – заради предстоящите избори. НЕК не може да вечно да натрупва задължения и този проблем трябва да намери своето разрешение. Това може да стане или за сметка на бюджета, или чрез увеличение на цената на електроенергията.

Вицепремиерът Томислав Дончев спомена на някакъв данък „Робин Худ”? Какво е Вашето мнение?
 

Доц. Сарийски: Идеята за този данък възниква след началото на кризата през 2008 г. Целта е да се създаде фонд, който да бъде попълван за сметка на дял от свръхпечалбата на финансовите институции, а при възникване на криза, те да се финансират именно от този фонд, вместо за сметка на данъкоплатците. През 2008 г. Италия въведе такъв данък, под името Energy Tax Surcharge (ETS), но не за банките, а за предприятията в енергийния сектор, с оборот над 3 млн. EUR. В началото на 2015 година конституционният съд в Италия обяви данъка за противоконституционен и го отмени, с мотива че той не се налага само върху свръхпечалбата, а върху цялата печалба на предприятията. Дискутираше се дори вариант за ретроактивност на това решение, което би означавало възстановяване на платените данъци. Не разбирам защо трябва да възприемаме една провалена практика.

Как може да се намали дефицита на НЕК ?
 

Доц.Сарийски: Вариантът за компенсиране на дефицита в енергетиката е именно чрез цената на електроенергията, което се дискутираше още по времето на първото правителството на Бойко Борисов. Сега той се присъединява към протеста на работодателите, което е разбираемо. Бизнесът има осезаемо влияние върху избирателния вот.
 

Но идеята е да се реформира енергетиката. Не виждате ли такива факти. Кабинетът заложи на промяна на Закона за енергетиката?

Доц. Сарийски: В този бранш става дума за сериозни интереси, а и за доста високи заплати - от порядъка на 3-4 хиляди лв. при това в държавните енергийни предприятия. Говореше се за 10% свиване на разходите в цялата система през следващите години, което да спомогне за намаляване на дефицита на НЕК. Търсят се резерви и в преразглеждането на договорите с ВЕИ, присъединени с по-голяма от разрешената мощност, както и в случаите с прекомерна държавна помощ – които са финансирани и под други форми. Проблемът е, че в случая става въпрос за съоръжения с малък капацитет и това едва ли ще промени съществено ситуацията. Постави се въпроса за договорите с двете американски централи. Тези теми се дискутират не за пръв път, без обаче това да даде резултат.
Ще дам един пример, който ясно показва, че досега у нас няма желание за сериозна реформа в енергетиката. България имаше възможност да представи договорите с двете американски централи за нотификация в ЕК, което от своя страна би ангажирало Комисията с ясно становище в конкретни срокове. Вместо това, обаче, преди една година ДКЕВР подава жалба до ЕК, че според нея сключването на тези договори по същество представлява предоставяне на нерегламентирана държавна помощ. До този момент все още няма крайно становище на ЕК по казуса. За разлика от нас, например, Полша поиска нотификации на различни договори в енергетиката и това доведе до развалянето на осем договора.
Каква е прогнозата Ви по отношение на спора КЕВР-работодатели, подкрепени от МС за цената на електроенергията?

Доц. Сарийски: Очаквам да се изготви някакъв пакет от мерки, в опит за съкращаване на разходите в енергетиката, които обаче в по голямата си част ще бъдат палиативни и няма да наклонят везните в една или друга посока. Според мен ще се потърси по справедлив баланс на въпросната такса, без обаче да се достигне до уеднаквяването и при бизнеса и домакинствата. Вероятно ще се постигне компромис, така че държавата т.е. данъкоплатците да продължат да субсидират бизнеса, защото той все още не е готов да излезе на свободния пазар на енергия.
 

Вие правите проучване за енергоемкостта на българската икономика. Може ли данните от проучването да дадат отговор на въпроса защо българският бизнес не е готов за свободен енергиен пазар?

Доц. Сарийски: Действително, в момента с проф. Тотев приключваме едно изследване за енергийната ефективност, като един от ключовите фактори на конкурентоспособността. Известно е, че по съпоставими данни енергоемкостта на българската икономика е четирикратно по висока от средната за ЕС и това може да се обясни с комплекс от взаимосвързани фактори. Съпоставката на различията в номинално изражение и след като се направят съответните корекции (отразяващи структурата на производства и паритета на покупателна способност) показва че едва 25% от по високата консумация на енергия се дължи на използваната технология и използваните суровини. Далеч по голяма тежест имат други фактори, които ще илюстрирам с един пример. Ако завод в Сливен, например, произведе чаша и я продаде за 1 лв., същата чаша, произведена от неговия конкурент в Чехия, ще бъде продадена на доста по висока цена, например за 3-4 лв. Разходът на двата завода е един и същ в абсолютно изражение, но ако го отнесете към цената на крайния продукт излиза, че вторият завод е много по енергийно ефективен от първия. Това за пореден път ни води до големия проблем на българската икономика, а именно, че реализира продукти с ниска добавена стойност. Слабият маркетинг и неспособността за заемане на по добри пазарни позиции са само част от причините за този проблем.
Друг подобен фактор е неблагоприятната позиция, заемана от нашите предприятия във веригата на добавената стойност. Можем да вземем произволен пример от обувната промишленост – много наши предприятия шият обувки на ишлеме за фирми от Италия, Франция, Гърция, които ги продават на световния пазар със своята марка. По този начин най-голям дял от добавената стойност се изнася навън - при възложителите. У нас остава сметката за тока.
 

Каква е причината за това?

Доц. Сарийски: Проблемът е комплексен – като започнем от ниското качество на мениджърското обучение, минем през слабата абсорбция на нови технологии и достигнем до враждебната среда за правене на бизнес у нас, в т.ч. неефективната антимонополна политика, лошата съдебна система, ниската прозрачност на държавните разходи и т.н.
За съжаление подобен комплекс от фактори води до формиране на консервативни нагласи у голяма част от представителите на местния бизнес. Те не са склонни да работят за собствените си идеи и свеждат дейността си до ишлемарството. Това ги поставя в най-ниския сегмент по веригата на добавена стойност, където действително рискът е по-малък, но и печалбите са маргинални.
Когато българският бизнес търси варианти за повишаване на ефективността си, той се насочва към ограничаване на разходите или към някаква форма на държавни субсидии от които после трудно се отказва. Това е и причината за техните протести срещу иначе справедливото изравняване на таксата „задължение към обществото“.
Разбира се, не можем да обвиним българския бизнес за това че има подобни нагласи. Абсурдно е да очаквате че някой ще инвестира в създаване на собствена марка или в нови технологии, при положение че няма стабилна бизнес среда и все пак субсидиите за регулирания пазар на електроенергия не могат да продължават вечно. Това е несъвместимо с идеята за пазарна икономика.

--------------------------------------------------------

На 3-ти юли премиерът и министри отново се срещнаха с работодатели и синдикати по повод реформите в сектор енергетика.  Мерките, които предприема правителството, са насочени към стабилизиране на  енергийната система, отбелязва МС след срещата. Целта е да се редуцира текущият дефицит в Националната електрическа компания и да се създадат условия за либерализация на българския електроенергиен пазар. След срещата при премиера Бойко Борисов пакетът от мерки бе одобрен от синдикалните и работодателските организации. Реформата на енергийната система почива на принципа на справедливостта и цели да ограничи свърхподпомагнето, а системата да е балансирана и стабилна.

Предвижда се с промяна в Закона за енергията от възобновяеми източници общественият доставчик да изкупува по преференциални цени само количествата електрическа енергия, които осигуряват приход на ВЕИ производителите. По този начин няма да се допусне завишаване на нормата на възвращаемост в сравнение със заложената при определяне на преференциалните цени. Положителният ефект за обществения доставчик от тази мярка по предварителни данни ще е около 50 млн. лв. Измененията предвиждат и количествата енергия, надхвърлящи определения от КЕВР праг, да не се изкупуват по преференциални цени, а по цена за излишък на балансиращия пазар.

Изцяло нова разпоредба в ЗЕВИ ще позволи на Комисията за енергийно и водно регулиране да измени цените за изкупуване на ел. енергия от възобновяеми източници на база резултатите от извършените от Агенцията за държавна финансова инспекция проверки. Инспекциите следва да установят дали инвестициите, свързани с изграждането на енергийния обект и формиращи преференциалните цени, не надвишават действителните разходи. В допълнение на КЕВР се дава правна възможност да прекрати плащанията по преференциални цени на ВЕИ, финансирани от публични източници. С изпълнението на тази мярка ще бъде преодоляно двойното подпомагане на тези производители, които са изградили проектите си със средства от национална или европейска схема, а енергията им се изкупува по преференциални цени.

Създава се Фонд „Сигурност на електроенергийната система”, който да компенсира недостига на средства за покриване на разходите на Националната електрическа компания. Вноски във фонда ще правят всички производители на електрическа енергия – те ще възлизат на 5% от месечните им приходи от продадена ел. енергия. Освен това в него ще постъпват и приходите от продажбата на въглеродни емисии, както и събраните суми от такса „задължение към обществото“. Новосъздаденият фонд ще се управлява от 7 члена, включително и представители на енергийните производители. Очаква се събраните приходи във фонда да са над 200 млн. лв. на годишна база.

Енергийният министър Теменужка Петкова обяви, че вече е издала заповед, с която Българският енергиен холдинг се задължава да предприеме действия за намаляване на административните си разходи с минимум 10%. Според предварителните разчети ще бъдат спестени около 20 млн. лв. само до края на настоящата година.