Кой е светецът-лозар?

Център на празника Трифон Зарезан винаги са били лозята, виното и софрите.

Според обичая на този ден мъжете отиват в лозята и всеки зарязва по три пръчки, а кютуците полива с вино. След молитва за здраве и берекет всички сядат на обща трапеза, задължително с прясна пита, тутманик, печена или пълнена кокошка, пържени яйца и много вино. После избират цар на лозята - обикновено онзи, който предната година е направил най-много вино. Предвождани от него обикалят по къщите, благославят, ръсят с китка босилек и обилно се черпят. След това се събират в къщата на царя или на мегдана и там сред шеги и закачки дружно се веселят, докато имат сили.

С обръщането на църковния календар от стар в нов стил много празници се оказали откъснати от религиозния си корен. Типичен пример са селските сборове, които пак се празнуват на утвърдената дата, въпреки че денят на светеца закрилник на селото в църковния календар вече е друг. Спрямо празника Трифон Зарезан, обаче, тази хватка не е проработила. Повечето лозари продължават да си го празнуват по старому на 14-ти февруари. Някъде по изключение го отбелязват два пъти, веднъж на 1 февруари (по нов стил) и втори път на 14-ти, а има и благочестиви хора, които, вдъхновени от виното сливат двете дати и прекарват в безметежно веселие и дните между тях.

Впрочем канонизираният от църквата Свети Трифон, чийто празник е на 1 февруари, денят преди Сретение господне, няма нищо общо с онзи Трифон, който народът почита като светец-закрилник на лозарите и винарите.
Свети мъченик Трифон живял през III век в малоазийската област Фригия. Родителите му били дълбоко вярващи християни, поради което и синът бил изцяло посветен на вярата. Той имал лечителска дарба и успял да излекува дъщерята на император Гордиан (238-244) от тежка душевна болест. Но при следващия император, Деций (249-251), християните били подложени на преследване и Трифон бил убит, след като отказал да се върне към езичеството. Никъде в житието му няма една дума нито за лозя, нито за вино.

Светецът-лозар от българската народна митология явно е друг човек като биография, а още повече като душевност. В народните представи Трифон Зарезан не е никакъв мъченик, а кисел махмурлия, пострадал чрез собствената си ръка, поради лошо възпитание и самонадеяност. Според една широко разпространена по всички български краища легенда, на 40-тия ден след Рождество (т. е. на Сретение господне) Богородица тръгнала с младенеца към храма за очистителна молитва. По пътя срещнала Трифон, който отивал да си реже лозето. Тя го поздравила любезно, а той вместо да отговори възпитано, и се подиграл, че е “мома-копилана”. Богородица си продължила по пътя и малко по-късно срещнала жената на Трифон. Казала й бързо да тича към лозето, защото мъжът й си е порязал носа. Поръчала й също да носи парцали, кълчища, вълна, яйца, мас и други материали за лепене и превързване. Когато пристигнала на лозето, Трифоница видяла, че мъжът й си е жив и здрав. Тя му разказала за срещата си с Богородица, а Трифон сърдито и отговорил: “Аз да не съм пиян, че да си отрежа носа, аз режа така, а не така.” И в този миг наистина си го отрязал.

Такъв е образът на Трифон в българската народна митология. Затова е Зарезан, а някъде го наричат и Чипия, защото си отрязал носа.
Двойнствената природа на Свети Трифон е отразена и в българската иконография. Някои зографи от миналия век, въпреки че рисуват канонизирания от църквата светец, поставят в ръката му лозарски косер, а понякога леко деформират и носа му.

от Ясен Бориславов