Кой и защо пътува с влак в България?

Ива Стойкова

Днес официално влиза в движение първият изцяло завършен железопътен проект, финансиран по Оперативна програма „Транспорт” – жп линията Свиленград – турска граница. Отсечката е част от транспортен коридор Х. Стойността на договора за строителство е близо 70 млн. лв., а новоизграденото трасе е изцяло електрифицирано и позволява скорости от 160 км/час. В рамките на проекта бе изграден уникален железопътен мост над река Марица с обща дължина над 433 метра и ширина от близо 8 метра. Повод за гордост, но и за равносметка.
Обща дължина на жп линиите в края на годината, от тях електрифицирани (км)

Българите традиционно пътуват с влак, като значителен е делът на пътуващите с намаление - възрастни, студенти и ученици. Схемата показва защо и до къде се пътува:

Любопитен факт е, че според социалния статус на пътуващите най-висок е делът на работещите специалисти (29,15%), работещите (26,52%), студентите (17,49%) и пенсионерите (18,51%). По възраст преобладават пътниците между 19 и 26 години с дял от 27,86% и 55-65 г. с дял 15,59%, плътно следвани от 27-35 годишните (15,27%).

Но макар да пътуват, българите далеч не са удовлетворени от услугата. Това е обяснимо, предвид факта, че в 89,85% от влаковете няма климатик, в 94,7% няма ресторант, а в 99,69% липсва дори бюфет. Наполовина са разделени мненията за удовлетвореността от разписанията и честотата на влаковете и скоростта на движение. Все пак, най-доволни са българите от цената на билетите. Всъщност това е и водещият мотив за избор на железницата за 69,32% от хората.

Основните проблеми пред българските железници са старите влакове, лошата хигиена, неудобните връзки, разписание и честота на влаковете, невъзможност за заплащане с банкови карти в касите на гарите, затруднения при предварителна резервация. И като връх на всичко- пренаселеност на влаковете в почивни дни и пикови часове.

България чувствително изостава по отношение на жп инфраструктурата и качеството и обхвата на жп превозите. В анализа на железопътния сектор в България, изготвен отново чрез финансиране по оперативната програма, се посочват конкретните проблеми, които следва да бъдат разрешени:
1.Ниски средни технически и участъкови скорости по железопътната инфраструктура;
2.Липсва модерна система за управление на влаковото движение - ERTMS;
3.Не функционира комплексната система за автоматизирано движение на влаковете (КСАУДВ) и диспечерската система в участъка София - Карлово;
4.Инсталираната система за автоматична локомотивна сигнализация – ЕTCS-L1, по протежение на железопътната линия София - Пловдив - Бургас (440 км) е, от началните версии и подлежи на обновяване, за да отговори на изискванията на директивите на ЕС. 5.Липсва модула TML.
6.Необходимо е извършването на рехабилитация или модернизация на железния път или цялостно преструктуриране на железопътната инфраструктура.
7.Липсва софтуерна система за управление и планиране на активите и поддръжката на инфраструктурата.
8.Липсва стратегия за система, контролираща и осигуряваща информация за състоянието на подвижния влаков състав и водеща към намаляване на причините за дерайлирането на влакове и запалването на вагони от загрети спирачки.
Графики: МТИТС