Кой има рецепта за икономически ръст?

През август въпросите около суверенния дълг в Европа бяха покрити от инвеститорите с ниски лихвени нива, което се превърна в ясен знак, че суверенните кредитополучатели във валутната зона са успели да намалят рисковите елементи, свързани с кредитоспособността им, отбелязва в своя публикация електронното издание New Europe.eu.
Имаше и изключение - Ирландия, което не беше свързано с решителността на Дъблин да намали държавния дълг. Става въпрос отново за банковия сектор на Ирландия, който продължава да формира тъмни облаци над страната. Германия и Франция, и в по- малка степен Испания и Португалия, сега плащат по- малко от заема си в сравнение с преди месец. Класацията оглавява най - голямата икономика от 16- те държави от единната монетарна зона, следваща положителна линия на растеж, която има по- скоро дългосрочна перспектива, отколкото да се дължи на случайни фактори. Това е и причината Германия да е безспорният лидер в еврозоната.
Въпросът не е кой води при икономическото възстановяване в еврозоната, а кой ще оглави световният ръст. Всеки първокурсник по икономика знае, че отговорът зависи от това как е финансирано развитието. От последните 10 години сме наясно, че докато има инвеститори, които да влагат пари в акции и облигации, всичко върви добре. Последни проблеми се появиха точно, когато пазарите започнаха да финансират американските купувачи на жилища и сгради.
Инвеститорите се отдръпнаха от американския пазар на недвижими имоти преди три години, когато осъзнаха, че ръстът се е приближил към края си. Осезаемите перспективи за ръст в реалната икономика са тайната рецепта за привличане на финанси. Първите негативни сигнали около растежа от средата на август в САЩ  изцедиха частното финансиране и принудиха Федералния резерв да инжектира нови десетки милиарди долари в икономиката, за да блокира страховитите сценарии.
Подобни реакции и политика, все пак, не се радва на особена жизнеспособност в дългосрочен план. Подобни проблеми са типични и за южната част от еврозоната - в Гърция, Испания и Португалия.
Споменатите държави са уловени в Параграф 22 - заради липсата на перспектива за растеж и свръхзадлъжнялостта. Правителствата им не могат да си позволят да субсидират икономиката, както прави САЩ, и никой няма да им отпусне кредити, за да се финансира подобна дейност. Точно обратното - лидерите на тези държави - настояват за повече мерки по затягане на коланите, за да стане възможно обратното изплащане на натрупаните дългове.
Строгите икономии ще доведат до по- слаб ръст, БВП и по-ниски приходи, както се случва в Гърция. В Испания и Португалия, все пак, реалната икономика плахо започва да се съживява. И тук трябва да бъдат различени проблемите на Ирландия, които не се базират на прекомерно кредитиране в публичния сектор в миналото, а на свръхинвестиране на токсични активи от държавни банки.
Във всички случаи споменатите държави държат високи нива на риск за кредиторите, както е и при САЩ. От другата страна на оградата са Германия, Китай, Индия и Бразилия и още няколко развиващи се държави, които произвеждат реални стоки и услуги на цени, които останалият свят иска. И не случайно, тези държави  почти изцяло се финансират сами, благодарение на акумулираните финанси от добрите времена. Националните им резерви са формирани от минали търговски излишъци.
При Япония, независимо, че страната има натрупани големи резерви, икономиката не се движи напред и се върти в един порочен кръг на дефлация, ниско вътрешно потребление и инвестиции и висока публична задлъжнялост.
Очевидно е, че ръстът на реалната икономика, за да бъде жизнеспособен в краткосрочен и дългосрочен план, трябва да бъде адекватен, евтино финансиран и задвижен от вътрешно и чуждестранно търсене. В настоящата конюнктура, държавите, които лесно излязоха от рецесията са определени да продължат да се възстановяват.
Останалите ще продължат да трупат държавни дългове,  без да има видим път за изход. В еврозоната повечето големи икономики регистрират слаб ръст на БВП. Въпросът е дали тенденцията ще се затвърди.