Кой иска кипърския газ? Зад сцената.

Мира Лазарова
Малката държава, член на ЕС, е раздирана почти седмица от банкова криза, породена от опита на ЕС да прокара «спасителен» план, който предвиждаше данък върху депозитите на физически и юридически лица в кипърските банки.
Както е известно парламентът на страната отхвърли този законопроект. Властите на страната вече лансират "план Б", който да осигури на Кипър международен спасителен пакет от 10 млрд. Евро. Очаква се и известна руска помощ, като приносът на Русия няма да е голям, тъй като тя даде да се разбере, че не иска да разваля отношенията си с ЕС. Общите финансови нужди на острова възлизат на 15,8 млрд. евро.
Наред с банковите разправии, почти зад сцената се развива друга битка – за газовите находища в източното Средиземноморие, в териториалните води на Гърция, Кипър, Израел.
В. "Ню Йорк Таймс" писа, че Русия чрез "Газпром" възнамерява да играе съществена роля в план за спасяването на Кипър, като гигантът ще изкупува облигации по кипърския дълг в замяна на лиценз за добив на природен газ от находищата в кипърската икономическа зона.

Реакцията на ЕС не закъсня. «ЕС трябва да проучи дали европейски енергиен консорциум може да предостави необходимите пари на Кипър, а в замяна да получи права върху експлоатацията на кипърските газови находища.» Това предложи президентът на Австрийската стопанска камара Кристоф Лайтл. Кристоф Лайтл смята, че това, за което други полагат усилия, като например, руската Газпром, би могло да се реализира от ЕС, като по този начин, от една страна ще бъде решен трудният финасов проблем на Кипър, а от друга - ще бъде гарантиран енергийният потенциал на Европа. Това решение трябва да бъде обсъдено много бързо, казва президентът на Австрийската стопанска камара.
Тези изявления създават сериозни опасения, че разразилата се банкова криза в Кипър има друга цел – природния газ. Защото помощта, нужна на кипърската банкова система е не повече от 10 млрд.евро, сума, която е пренебрежимо малка в сравнение с финансовите инжекции, които се даваха и дават от ЕС на Ирландия, Исландия, Португалия, Испания, както и на Гърция.
Гърция-Кипър-Израел
Крайбрежните залежи на природен газ могат драматично да променят съдбата на Гърция, ако първоначалните оценки за запаси на стойност 600 млрд. долара бъдат потвърдени, показва изследване, представено на правителството на Гърция през лятото на 2012 година. Според изследването резервите от газ край бреговете на Крит може да съответстват на богатия Левантийски басейн, където бяха съсредоточени неотдавнашните израелски и кипърски открития. Според проучването южно от Крит има 3,5 трлн. куб. м. газ, достатъчни да покрият нуждите от газ за над шест години на ЕС, както и еквивалента на около 1,5 млрд.барела нефт. Макар че проучването и развитието на крайбрежния газов сектор ще отнеме няколко години, Атина обяви нови конкурси за откриване на въглеводороди - нефт и газ, в областта Еврос, край Кавала, Серес, Солун, Гревена, Етолоакарнания, Месиния, Ахая и вероятно на Крит. В началото на 2013 г. трябва да бъдат обявените концесиите за сондажи в 15 района на страната.
Американска и израелска компании откриха голямо офшорно находище в Израел. То се намира в израелски води близо до границата с Ливан. Delek Group обяви откритието си през лятото на израелската фондова борса. Тя заедно с базираната в САЩ Noble Energy съобщиха, че по първоначални данни оценяват капацитета на находището "Танин 1" на близо 1,3 трлн.куб.фута (1 фут е равен на 0,3048 метра). В момента единственото работещо газово находище на Израел "Ям Тетис" е пред изчерпване. През 2009 г. и 2010 г. Израел откри две много по-големи находища - Тамар и Левиатан, оценявани на 25 трлн. куб.м газ. Те са на 130 км от пристанище Хайфа и на дълбочина 1634 км. Това са най-големите подводни находища на течни горива, открити в света за последните десет години.Очаква се добивът от тях да започне след около година. Находищата в офшорната зона на Израел имат над 200 млрд. куб.м. газ и се предполага, че 50% от това количество би могло да се изнася през Кипър за Европа.
Кипър също прави много сондажи около бреговете си, където има индикации за наличието на газови находища.
Трите държави – Кипър, Гърция и Израел ще си сътрудничат в преноса на природен газ през Гърция до Европа от находищата, които бяха открити или които ще бъдат открити в Източното Средиземноморие. Районът между Кипър,Израел и Гърция има потенциал за превръщането му в трети център за снабдяването на Европа с природен газ, освен Русия и района на Каспийско море. Израелското правителство гласува проект за жп линия, свързваща Средиземно с Червено море, която ще предложи алтернатива на Суецкия канал за трафика между Европа и Азия.
На фона на тези факти хипотезата за газовите находища като разменна монета в банковата криза на острава не изглеждат произволни. Времето и развитието на събитията ще покажат дали това е така.