Кой оплете културната връзка България – Китай

Мариета Иванова

Енергетика, земеделие, железопътен транспорт. Това са само част от областите, в които България се стреми да формира трайни бизнес контакти с Китай.
Що се отнася до културните отношения, то ключовата дума е „съживяване”, тъй като двустранното взаимодействие датира от десетилетия.
Наред с преговорите и споразуменията за привличане на китайски инвестиции в икономиката на България, в края на 2010 г. се наблюдава и активизиране на културните връзки с азиатската страна. Поводът са серии от изложби по повод честването на 50-годишнината от създаването на специалност „Текстил” в Националната художествена академия, София и делото на проф. Марин Върбанов.
Началото на модерното приложение на текстила, както в България, така и в Китай, поставя именно проф. Върбанов, който през 1959 г. основава специалност „Текстил” в НХА в София, а през 1986 г. създава „Институт за съвременно изкуство Върбанов” в Академията за изящни изкуства Ханджоу.
Години по- късно културната нишка с Китай чрез изкуството на съвременния текстил отново се заплита чрез възобновяване на контактите между последователи и ученици на проф. Марин Върбанов в България и Китай.
Мястото и трансформацията на текстила в изкуството представят български и китайски творци в откритата на 7 декември 2010 г. в Софийската градска художествена галерия изложба „Метаморфози на тъканта”.
Идеята за организирането на подобна изложба за българската публика се формира преди година в Китай, когато чрез поредица от културни инициативи се отбелязва 20-годишнината от смъртта на проф. Марин Върбанов, коментира Вержиния Тодорова - Маркарова, която е една от тримата куратори на „Метаморфози на тъканта”.
В тази експозиция българската публика за първи път има възможност да види творби на ученици и последователи на професор Марин Върбанов от Институт „Върбанов” към Китайска художествена академия, гр. Ханджоу - проф. Шъ Хуей, проф. Джу Вей, Лянг Шао Дзи, проф. Шан Цън, Хуан Йен, Ин Син Сюн. Всички те са утвърдени и световно известни автори, работещи предимно в областта на меката скулптура и текстила, експериментиращи умело както с различните материали и техники, така и с възможностите за овладяване на пространството, дълбоко вкоренени в традициите на източната култура и философия.
Българските художници, които са подбрани са познати текстилци на публиката в България - преподаватели в специалност „Текстил” към НХА - проф. Анна Бояджиева, доц. Асадур Маркаров, д-р Вержиния Тодорова - Маркарова, д-р Аделина Попнеделева, Цвета Явашева - Иванова.

Куратори на изложбата са: Асадур Маркаров, Вержиния Тодорова - Маркарова, Шъ Хуей

Съорганизаторите са: Национална художествена академия , София и Китайска художествена академия, Ханджоу