Кой праща повече пари – емигрантите или ЕС?

Десислава Николова, Институт за пазарна икономика

Една от интересните статии в платежния баланс, която често е пренебрегвана несправедливо от анализаторите, е тази за паричните преводи от българските емигранти в чужбина. За последните три години, тези преводи (официално) се равняват на около 2% от БВП, което има ограничен макроикономически ефект, но огромен ефект на микро ниво по отношение на реципиентите на тези средства. Според различни анализи (виж например, тук), получателите на тези преводи ги използват основно за закупуване на храна, облекло и лекарства, и в по-малка степен - за образование, ремонти, закупуване на стоки за дълготрайна употреба и имоти. Въпреки че тези преводи се превръщат най-вече в непосредствено потребление на стоки от първа необходимост, те играят сериозно роля за стандарта на живот на своите получатели, които често са безработни, пенсионери, деца и учащи, домакини. Т.е. те спомагат за подобряване качеството на живот на част от най-бедното население и в този смисъл изпълняват една сериозна социална функция.
Според последните данни за платежния баланс тази статия показва лек ръст спрямо същия период на миналата година. Това покачване е донякъде озадачаващо, имайки предвид загубата на работа и завръщането на много емигранти обратно в България покрай световната криза. За първите седем месеца на 2010 г. българите, живеещи постоянно в чужбина, са превели обратно в България 434 млн. евро спрямо 424 млн. за същите месеци на 2009 г. Едно от обясненията зад този феномен може би се крие в методологията, използвана от БНБ за оценка на тези преводи. Всъщност, числата не показват реално направени трансфери, а оценката на БНБ за размера на тези трансфери.
Принципно в това няма нищо лошо, но самата оценка почива на прекалено много допускания и осреднявания, което вече я прави доста неточна.
Според методологията на БНБ, тази оценка се прави на базата на данни за броя на българските емигранти в чужбина (взети най-вече от Държавната агенция за българите в чужбина, ДАБЧ), преценка за това каква част от тях превеждат пари у дома и съответно средния размер на тези трансфери по официални и неофициални канали. Последните две сметки се правят на база на извадкови допитвания на границата. Проблемът, обаче, е на първо място с данните на ДАБЧ, които от една страна, подценяват реалния брой емигранти, а от друга - са до голяма степен статични и не отразяват кратко- и средносрочната динамика на броя на емигрантите. Другата основна слабост на методологията се състои в правилото за годишна актуализация на средния размер на тези преводи. Правилото всъщност е изключително просто, в което се състои и неговата неадекватност - годишната актуализация се прави с процента на инфлация за съответната изпращаща страна. Очевидно фактори като временна загуба на работа, намиране на по-добре платена работа, по-големи нужди от пари у дома и т.н. няма как да бъдат отчетени с едно такова правило.
В резултат на всичко това, преводите от българите в чужбина изглеждат една доста постоянна величина, която по никакъв начин не се влияе от кризи, трудови пазари и икономически условия в изпращащата и получаващата страна - доста странно, нали? Да не говорим, че тази методология отчита само постоянните емигранти и изключва всякакви форми на краткосрочно пребиваване, сезонна заетост и т.н., които също са значителен източник на емигрантски пари за България. Т.е. най-вероятно паричните преводи от български емигранти обратно в България са една доста по-голяма сума от това, което се отчита от официалната статистика.
Така или иначе, обаче, въпреки очевидните слабости на методологията, това са единствените данни, с които разполагаме. Един по задълбочен поглед върху тяхната динамика през последните няколко години ни показва, че след влизането на България в Европейския съюз се наблюдава сериозен ръст на емигрантските пари. В това няма нищо изненадващо, като се имат предвид свободата за придвижване и новите възможности за (легална и недотам легална) работа в чужбина, които членството разкри пред българите, въпреки преходните периоди за голяма част от националните трудови пазари на старите членки. Наистина, ако сравним преводите от българите, живеещи постоянно в чужбина, в последната година преди членството в ЕС (2006 г.) с тези в първата година на пълноправен член (2007 г.), се вижда почти двойно увеличение в абсолютна стойност и съответно ръст от 1,3% от БВП до 2,1% от БВП. Т.е. безспорно ползите от членството по отношение на повече възможности за работа и доходи са очевидни.

Европейските пари

За съжаление не може да се твърди същото и за така лелеяните европейски средства по оперативните програми, до които имаме достъп след членството. За първите три години от членството, 2007-2009 г., сме получили реални плащания само за 174 млн. евро - очевидно далеч под преводите на работещите българи в чужбина. За 2010 г. се вижда известно активизиране, като само за първите 7 месеца сме получили реални плащания за 318 млн.евро. Въпреки това, обаче, тази сума остава по-малка от емигрантските пари за същия период.

В крайна сметка се оказва, че ползите от членството в ЕС вследствие на свободното движение на хора и капитали на този етап са значително по-големи от очаквания приток на административно разпределени трансфери, каквито представляват средствата по европейските програми. Може би това ще се промени следващите години, но към момента ние оставаме нетен платец в бюджета на ЕС, ако се вземат предвид годишните вноски на България към ЕС, които са от порядъка на 300 млн. евро и отгоре. Да не говорим за административните разходи за издръжка на цялата администрация от страна на съюза и България, обслужваща тези европейски средства. В същото време свободният пазар и движението на хора носят своите ползи за българските работници в чужбина и техните близки с непосредствен ефект и без ничии административни разходи. Свободният пазар отново отбелязва точка, колкото и да е странно това за някои...

 

Статистика

През 2009 изпратените средства от емигранти в България са 1.35 млрд. лв.
През 2007 сумата е 1.24 млрд.лв., през 2008 те са 1.29 млрд. лв.
Преводите за периода януари-юли 2010 г. възлизат на над 849 млн. лв.
Като процент от БВП, средствата, изпратени от българите, живеещи в чужбина са били най-много през 2007 г. - 2.06%.
Извършените преводи в посока България са съставлявали близо 2% от БВП и през 2009 г., като делът им е бил 1.96%.
Като сума и като процент от БВП изпратените средства са били най-малко през 2006 г. Тогава към България са насочени 651.48 млн. лв., които са представлявали 1.25% от БВП.
Средната стойност на средствата, изпращани месечно към България възлиза на 123.76 млн. лв.
По експресни данни на НСИ, БВП на България за първите шест месеца на 2010 г. възлиза на 30.42 млрд. лв. Преводите на българите, живеещи постоянно в чужбина за същия период, са 725.8 млн. лв., или 2.38% от БВП.