Кой успя да се откачи от синдикати и МРЗ

Зорница Славова, Институт за пазарна икономика
Тази седмица отново има новини около повишаването на минималната работна заплата (МРЗ). След като от 1 септември под натиска на синдикатите тя се повиши с 30 лв. до 270 лв., правителството започна да се притеснява как ще върже бюджета, след като редица плащания трябва също да се увеличат. По изчисленията на финансовия министър увеличението на МРЗ ще струва на бюджета около 20 млн. лв. само до края на годината. Така се стигна до тазседмичното решение на правителството да отвърже част от плащанията, които се движеха заедно с МРЗ.
Без да се спираме отново на безумността на определянето на минимално заплащане за труда, някои от плащанията, свързани с него, наистина са странни:
Помощи – помощите за майки-студентки, за отглеждане на дете до две години и за деца с трайни увреждания са социални плащания, които нямат нищо общо с пазара на труда или трудовото възнаграждение. Въпреки че сега правителството ще ги определя вече като твърда сума, те би трябвало да се отпускат изцяло на подоходен принцип като всяка една социална помощ.
Такси – таксите на лекарски преглед и престой в болница също бяха обвързани с размера на МРЗ, но сега ще се определят от истинската стойност на услугата. Това е добро решение, но най-вероятно ще предизвика вълна от недоволства, тъй като реалната цена на „безплатното” ни здравеопазване съвсем не е ниска.
Награди – досега с МРЗ бяха обвързани и стипендиите за даровити деца и различни премии, отличия, награди. В този случай талантът или наградата не би трябвало да се оценяват като твърда сума за всички, което отново няма връзка с ползата, която носят. И сега добре свършената работата се отразява в заплащането за труда и работодателят много добре знае как може да задържи добрите и талантливи служители, включително държавата като работодател.
Субсидии – тук, предполагам, изобщо няма нужда от коментар кой и защо е измислил субсидиите на партиите също да са обвързани с МРЗ.
При всички положения отвързването на тези плащания от една толкова абстрактно определена сума като минималната заплата е стъпка напред. Основната полза от това все пак има бюджетът. Въпреки че от 10 години не се случвало МРЗ да се увеличава през годината, тазгодишният натиск за повишаване от септември наистина изненада неприятно министъра на финансите. Сега, въпреки че бюджетът ще се натовари с допълнителни плащания покрай минималните заплащания на заетите в бюджетната сфера и възнагражденията на участниците в субсидираната заетост, разходите няма да са толкова големи. Остава въпросът дали по-лесното вече вдигане на МРЗ няма да се превърне в регулярно административно повишаване на заплащането. Следващата стъпка трябва да бъде пълното премахване на определянето на минималните заплати, за да може не само бюджетът, но и частният сектор, безработните и работещите да си отдъхнат от популистките идеи на всеки следващ управляващ.