Кой ще владее железницата на Балканите

Ива Стойкова   /обновена/
Инвестициите определят бъдещето на железниците. Достатъчно е да погледнем агресивната инвестиционна политика в съседните страни – Сърбия, Гърция, Турция и Румъния, както и в Европа. За периода 2008-2013 г. в БДЖ са направени инвестиции:
- за инфраструктура – 1,564 млрд. лв., или средногодишно 261 млн. лв.;
- за превозвача – 2,561 млрд. лв., или средногодишно 427 млн. лв.
Железопътният сектор в ЕС има оборот от 73 млрд. евро, в него са ангажирани 800 000 служители, извършват се годишно над 8 милиарда пътнически пътувания, според данни на ЕК. На железопътния транспорт се пада около 10% от общия товарен трафик в Европа, като приходите са над 13 млрд. евро. Следващата таблица представя железниците във Франция и Германия, но също и близката по размери с България Австрия, чиято национална компания ще си сътрудничи с българската НКЖИ, както и Сърбия, където в момента се инвестират огромни суми. Важно е да се подчертае, че всички компании са държавни.

Всяка година в железниците на ЕС се инвестират огромни суми. В много случаи европейските железопътни предприятия трябва да бъдат спасявани. Пример за затруднения е не само България. През 2004 г. основното белгийско жп дружество прехвърли на белгийската държава дълг в размер на 7,4 млрд. евро, съответстващ на 2% от БВП на Белгия. Дълговете на много дружества понастоящем са резултат от неефективни интегрирани структури от миналото.
Въпреки изброените трудности прогнозите на ЕС са за все по-интензивен жп трафик. Очаква се товарният жп транспорт да се увеличи с около 40% през 2030 г. (в сравнение с 2005 г.) и с малко над 80% до 2050 г., пътническият жп транспорт ще нарасне малко по-слабо от товарния - 34 % през 2030 г. и 51 % през 2050 г.
ЕК предлага пакет от мерки за жп транспорта. Една от тях е дружествата да могат да предоставят вътрешни услуги за железопътен превоз на пътници навсякъде в ЕС чрез конкурентни търговски услуги или оферти. В съчетание със структурни реформи това може да доведе до 2035 г. до повече от 40 млрд. евро финансова печалба за гражданите и фирмите, както и да позволи, според прогнозите на Комисията, да се отчетат допълнително приблизително 16 млрд. пътник-километра.
Националните вътрешни пътнически пазари остават до голяма степен затворени. Само Швеция и Обединеното кралство са отворили напълно своите пазари, а тези на Германия, Австрия, Италия, Чешката република и Нидерландия са отворени в ограничена степен. Но тенденцията за отваряне на жп пазара ще продължи и тя ще е водеща в ЕС.
Какви са последствията?
Това ще постави българската жп транспортна система в сегашния й вид в невъзможност да осигурява свободното движение на хора и стоки по европейските стандарти, заобикаляне на България и огромни загуби за транспорта и страната*.

Защо българските железници не са конкурентни?

Факти и заблуди
Шансът БДЖ да изплува според служебния министър на транспорта Кристиан Кръстев е в схемата:

Компанията е натрупала около 716 млн. лв. задължения, преструктурирането на Холдинг БДЖ е приключило, реформите са на етап над 70% изпълнение.
Най-голямата заблуда обаче е, че БДЖ „Товарни превози” са печеливша структура.

Междувременно, срокът за продажбата на „Товарни превози” бе удължен до 29 април с мотива, че чуждестранните инвеститори искат да имат повече време за оглед на дружеството. Появиха се слухове, отречени от официалните институции, че най-големият румънски частен железопътен превозвач се е отказал да участва в процедурата. Четири дружества продължават в приватизационната процедура на БДЖ "Товарни превози".

Има ли светлина в тунела? Да.
Както вече бе споменато, на дневен ред е приватизацията на БДЖ „Товарни превози”, заем от Световната банка и 300 млн. евро по ОП „Транспорт” за следващия програмен период. Времето сякаш не работи за българските железници, рискът те да се превърнат в “аутсайдер” на пазара на транспортни услуги, е реален.
Но все пак има светлина. Това показват цифрите от ОП „Транспорт” за изтичащия програмен период, който приключва 2013 година.
Приоритетна ос 1
Развитие на жп инфраструктура Предвидени инвестиции: 580 млн. €
жп линия Свиленград-турска граница: 29,8 млн. €
Акт 16 в началото на 2013 г.
жп линия Пловдив – Бургас: 324,37 млн. €
Финална фаза на лот 1 (Калояново – Михайловец) - в експлоатация в началото на 2013.
35% изпълнение по лот 2 (Стара Загора – Зимница)
45% изпълнение по лот 3 (Церковски – Карнобат – Бургас)
Приоритетна ос 3
Подобряване на интермодалността при превозване на пътници и товари
Предвидени инвестиции: 211 млн. €
Интермодален терминал - Пловдив:
Индикативна стойност: 10 млн. лв.
В ход тръжна процедура за избор на изпълнител
жп гара - София и Пазарджик:
В ход тръжни процедури

Следва продължение - сравнение между железниците на Сърбия и Румъния.

* „Визия за нова политика за развитие на българските железници 2008-2013 г.” Документът е приет с Решение № 66 на Министерския съвет от 02.02.2009 г.