Кой ще реши съдбата на хъб "Балкан" ?

В ЕК са изпълнени с оптимизъм от идеята за създаването на газов хъб край Варна. Но правилата на играта до голяма степен се определят от Москва, която ще реши накъде ще продължи разклонението на "Турски поток", предупреждават от редакцията на Deutsche Welle.

След отказa на Москва да построи газопровода "Южен поток", в който България трябваше да играе ключова роля, властите в София бяха призовани да създадат газов хъб край черноморския град Варна. Изпълнението на този проект може да превърне страната в основен газов търговски център. Но за да се превърне тази мечта в реалност, първо трябва да бъдат изпълнени редица условия, твърдят експертите. Основният от тях е разширяването на газопровода "Турски поток", който минава по дъното на Черно море от Русия до Турция, към територията на България. Ако това не се случи, изпълнението на плана за създаване на газов център в България няма да има никакъв смисъл.

Русия започна да строи "Турски поток" през декември 2014 г., след като президент Владимир Путин неочаквано се отказа от реализацията на "Южен поток", аргументирайки се с липсата на конструктивна позиция от страна на Европейския съюз. Първата линия на газопровода е проектирана да доставя руски газ на Турция, а втората доставка - на Южна и Югоизточна Европа. Тук Русия има две възможности: продължаването на газопровода от турската граница е възможно през територията на Гърция до Италия, или през България до Сърбия и Унгария.

Руските власти нееднократно подчертаваха, че за да се разшири втората нишка на "Турски поток" към Варна, са необходими гаранции от страна на Европейската комисия, че този път проектът ще бъде изпълнен. Сега в Брюксел уверяват, че се интересуват от създаването на газов възел и съответно - от строителството на втората нишка на "Турски поток" на територията на България.

Подкрепа на Брюксел за София

"Европейската комисия подкрепя напълно желанието на България да комбинира доставките на газ", заяви заместник-председателят на ЕК Марош Шефович в интервю за DW. Според него това ще допринесе за създаването на диверсифициран и конкурентен пазар. "Диверсифицираните доставки на газ за България и Югоизточна Европа са изключително важни за успешния енергиен съюз, тъй като енергийната сигурност е един от стълбовете му", подчерта Шефович.

През март тази година, без да чака решението на Русия за втората нишка на "Турски поток", България започна да разработва техническа обосновка за изграждането на балканския газов възел. Според междинните резултати от техническия анализ, представен на 12 юни от държавния газов оператор "Булгартрансгаз", проектът на газовия хъб трябва да бъде реализиран на два етапа.

Първият предполага транспортиране на газ през нова инфраструктура в Турция, а втората - през входна точка край Варна. Разработването на техническата обосновка на проекта възлиза на 1,84 млн. евро, като половината от тази сума бе отпусната от Европейската комисия. Очаква се окончателният доклад за икономическата рентабилност на проекта да бъде представен през септември тази година

България - "естествен избор" за Москва

В Москва очевидно са благосклонни към българския маршрут на "Турски поток", въпреки че на този етап не са постигнати конкретни споразумения. В края на май, след края на среща с българския министър-председател Бойко Борисов, Путин заяви, че "Газпром", "се води от практическа гледна точка" при обсъждане на идеята за полагане на втората нишка на газопровода от Турция за България.

"Включването на България в съвместния руско-турски проект може да бъде неочаквано, след като "Южен поток" претърпя фиаско", заяви в интервю за DW експертът по Балканите във Варшава Ян Мус. "Все пак, като се има предвид геополитическото положение на България, това няма да бъде изненадващо", допълни полякът. Според него България е най-естественият избор за втората нишка на "Турски поток", тъй като позволява той да се простира към Централна Европа, като се избягва политически и географски обременената Македония.

Шефчович разкри, че той лично е обсъдил проекта за създаване на газовия хъб край Варна с българския премиер Бойко Борисов и министъра на енергетиката Теменужка Петкова. "Нашите разчети показват, че като се има предвид важната роля на природния газ като резервно гориво спрямо летливите възобновяеми енергийни източници в краткосрочен до средносрочен план, потребностите от газ в ЕС през следващото десетилетие ще останат стабилни", поясни Шефчович.

"Условията ще диктуват Москва и Анкара"

Вярно е, че някои европейски официални лица вече изразиха опасения, че в случай на изпълнението на проекта, България, вместо търговски хъб, може да се превърне в страна, която прехвърля газ в Европа, печелейки пари от транзита. Шефович обаче увери, че Европейската комисия ще извърши "много, много внимателен мониторинг" на новата газова инфраструктура в страната, за да гарантира, че тя е в съответствие с правилата на ЕС. "Най-важното е да имаш избор, да имаш възможности и да станеш търговска страна, а не такава, която просто транзитира газ", подчерта той.

Преди да бъдат изпълнени тези планов обаче, българските власти имат много работа. "България все още не е изпълнила условията на ЕС, за да се превърне в газов център на Европа, но там точно какво да правят", подчерта за медията Клаус-Дитер Борчард, отговарящ за вътрешния пазар в енергийния отдел на Европейската комисия.

Ако българските власти наистина имат желание да създадат газов възел, а не просто да транзитират руски газ, както беше планирано в случая с "Южен поток", то "сега тя има реална възможност за това", допълни експертът.

Мнозина обаче се съмняват, че България успее да изгради основен газов хъб като британския NBP или холанския TTF. Това изисква голям газов пазар, което предполага голямо търсене, голям брой различни доставчици и регулиран достъп на трети страни до всички газопроводи, пояснява анализаторът на Oxford Institute of Energy Research Джонатан Щерн.

"България отговаря на малко или дори на нито едно от тези изисквания. Тя отговаря на принципа за малък пазар на газ, доминиран от руските доставки, малко от Азербайджан и втечнен природен газ от Гърция", обяснява Щерн.

Освен това в тази ситуация от България зависи твърде малко, подчертава на свой ред Мус. "Знам, че българския елит представя целия проект като голям успех, но истината е, че условията ще диктуват Москва и Анкара, докато влиянието на София на хода на събитията ще остане ограничено", е заключението на полския експерт.