Кой ще спре енергийния поход на Русия в Европа?

Делфи, Литва
Зависимостта на страните от Източна и Централна Европа от руския газ и петрол е практически абсолютна. Това предизвиква опасения, че енергийната зависимост може да премине и в политическа.
Ако Русия беше нормална демократична и либерална държава, подобни опасения нямаше да съществуват. Напротив – подобен съсед би бил просто подарък от съдбата за ЕС, който не е богат на енергийни ресурси.
За съжаление, Русия е много далече от западната демокрация, а природните си ресурси, преди всичко използва с политически цели. По време на десетгодишното си управление като президент Владимир Путин постигна това, че „Газпром” и „Лукойл” станаха държавни компании (държавата притежава 51% от акциите) и по този начин се превърнаха в оръжие за постигането на геополитическите цели на Кремъл. Бизнесът за тези компании е второстепенен, макар и важен компонент. Извън всякакво съмнение е, че природният газ и петролът са най-важните източници на приходи за руския бюджет, позволяващи да се плащат пенсиите, да се предоставят други социални услуги на гражданите, да се модернизира икономиката и да се превъоръжава армията. Но Кремъл все пак смята за приоритетни не вътрешните потребности, а геополитическите си стремежи.
Русия нееднократно е заявявала, че за Европа тя е най-надеждният доставчик на ресурси, но енергетиката не веднъж е била използвана в качеството на политическо оръжие. Не по технически причини „Мажейкю нафта” не получаваше суровини от Русия по петролопровода, не по технически причини бяха намалени доставките на газ за Чехия, когато страната подписа със САЩ договор за разполагането на системи за ПРО. Никакви технически проблеми нямаше и когато на власт в Украйна дойде прозападният президент Виктор Юшченко.
Подобно поведение на Кремъл може да бъде обяснено с остарялата политика за зоните на влияние. Според Кремъл сферата на влияние на Русия се разпростира едва ли не на цялото пространство на бившия СССР и съседните държави. Но Москва не е против да оказва влияние в Западна Европа и в други райони на света, още повече, че редица западни страни наивно смятат, че доставките на природни ресурси за Русия са само бизнес.
Най-значимото оръжие, с което Русия гони своите геополитически цели, е „Газпром”. Концернът някога бе управляван от сегашния президент Дмитрий Медведев. „Газпром” не само доставя газ, но и управлява голяма част от руските медии. „Газпром” се стреми и да разшири своята дейност и в петролната сфера.
Нека погледнем как на практика се осъществява енергийната инвазия на Русия в Европа.
Най-добре това се вижда с доставките на газ. В Северна Европа се изгражда газопроводът „Северен поток”, който заобикаля балтийските страни и Полша. Бившият германски канцлер Герхард Шрьодер, близък приятел на Путин, със своите действия показа, че общите интереси на ЕС, особено на новите страни-членки на Съюза, изобщо не се зачитат, тъй като договорът с Русия бе подписан без да бъде отчетено мнението на тези държави. Това решение противоречи на това, което брюкселските бюрократи наричат принцип на „солидарността”. Дори нещо повече, не минаха и няколко дни откакто Шрьодер не беше канцлер, а той вече успя да си намери пост в компанията, която строи „Северен поток”. Това е толкова срамна постъпка, че даже е трудно да се коментира.
В Южна Европа политиката на „Газпром” е много активна, особено заради това, че ЕС се подготвя за строителството на газопровода „Набуко”, който ще заобиколи Русия. Отчасти поради това Русия се стреми и да възстанови своето влияние в Кавказ.
Газопроводът „Южен поток” ще преминава по дъното на Черно море от Русия до България, след това през Сърбия и Унгария в Австрия. Неговото строителство трябва да приключи през 2015 година. По тръбопровода ще се транспортира газ не само от Русия, но и от страните от Централна Азия. От тях Русия купува газ по смешна цена, а го продава на Запада по световна.
Кремъл се отнася неблагосклонно към стремежите на някои страни в Централна Азия да построят свои газопроводи и самостоятелно да доставят газ в Китай, който разполага с огромен икономически потенциал, но не е богат на природни ресурси. „Газпром” има свои планове по отношение на Китай и затова не са му нужни конкуренти, особено притежаващи големи залежи от газ.
Трудно може да се каже кой от проектите ще бъде завършен първи „Набуко” или „Южен поток”. Руските политици се съмняват, че след появата на „Южен поток” „Набуко” ще бъде полезен в икономически план. Западните инвеститори, като италианската компания Eni, са съгласни с това.
Геополитическата ситуация е такава, че засега „Набуко” може да получава газ само от Азербайджан. Едва ли е възможно газопроводът да премине през Каспийско море, тъй като несъмнено Русия ще бъде против строителството. „Набуко” би бил ценност, ако се промени ситуацията в Иран или се стабилизира положението в Ирак. Но най-лошо от всичко е, че ЕС няма достатъчно политическа воля за проекта.
Изглежда, че енергийният кръстоносен поход на Кремъл не може да бъде спрян, но се появяват нови фактори, които може да накарат „Газпром” сериозно да промени плановете си в Европа, а може би дори да се лиши от енергийното си оръжие при взаимодействието с отделните страни на Стария континент, а понякога да прави и цялата политика на ЕС зависима от Русия./агенция Фокус/