Коледа, Коледа! Ритуали, трапеза

Коледа или Рождество Христово заедно с Великден е един от двата най-важни дни за всеки християнин и най-богатият в обредно отношение зимен празник. Обичаят повелява никой да не работи на тази дата и сутринта всички отиват на тържествена църковна служба. След службата се посрещат гости, организират се увеселения, а в селата се събират на празнично хоро. В началото на XX век от Западна Европа е привнесена и традицията да се украсява елха, която днес се е превърнала в неизменна част от обредността на този ден.

Характерен за Коледа ритуал е заколването на прасето и на трапезата задължително присъства свинско месо. По плешката на заколеното животно на някои места гадаят за миналото и бъдещето на къщата и цялото семейство.

На Рождество Христово приключва дългият коледен пост, затова обядът е блажен и много обилен. Основните ястия за празника, а и за следващите дни, са приготвени от свинско месо – поднасят се пържоли, кървавица, прясна наденица, кюфтета, сланина и зелеви сарми с месо. Тържествената трапеза не минава и без баница с различна плънка, може да е с месо, зеле, гъби, праз и др или тиквеник. За Коледа са традиционни и сладките, най-често приготвени с мед. За да не са твърди, те се правят седмица по-рано.

Един от обичаите за празника повелява първият човек, който влиза в къщата, да е момиче или млада жена, за да бъдат агнетата женски. На някои места в страната съществува традицията първата храна за деня да е печено врабче, за да бъдеш през годината лек като врабче. По време на обяда най-напред се пие блага ракия и като я поемат, младите целуват ръка на по-старите.

Дните около Коледа изобилстват с множество гадания и предсказания за предстоящата година, както и с пречистващи и предпазващи ритуали. Това е период на семейни събирания и на изразяване на почит към по-възрастните.
 

Коледа по света

В Австралия Коледа често се празнува на плажа при 40 градуса температура. В Южното полукълбо Коледа съвпада с ваканцията и отпуските. Австралийците обичат да бодърстват през празничната нощ в градината на светлината на свещи и факли.
Австрия е страната, където се ражда известната коледна песен „Тиха нощ", изпълнена за пръв път в църквата „Свети Никола" в Обендорф, близо дo Залцбург, през 1818 г.
В Албания Коледа е един от най-популярните фестивали и се посреща с голямо веселие от местните хора, които спазват традицията за честване на годишнината от рождението на Иисус Христос.
В Англия в навечерието на Коледа се пеят песни и танцуват танци. Във всеки дом има накичена елха за радост на всяко дете.
В Аржентина украсяват не елха, а вечно зелените дръвчета със сняг, направен от памук. На Коледната вечеря цялото семейство се събира в лятната градина.
В Армения, която е първата страна официално възприела Християнството, Бъдни Вечер е един от най-големите свети религиозни празници. Арменците празнуват Бъдни Вечер на 5 януари, а Коледа и Богоявление в един ден - на 6 януари по Юлианския календар.
На Африканският Континент Коледа се празнува от малки и големи Християнски общности. На континента има приблизително 350 милиона Християни.
В Беларус сламата е важен аспект от Коледните празници. Повечето от ярко оцветените играчки на елхата в Беларус са направени от слама във всякакви форми.
В Белгия се говорят два официални езика - Фламандски и Валонски (версия на френският), двата езика се говорят в различните региони. На Бъдни Вечер се прави празнична вечеря от повечето хора, започваща с питие аперитив и ордьовър.
В Белиз елхата се украсява с лодки, символизиращи успешната риболовна индустрия на страната. Друга типична декорация са птиците, които са символ на мира.
В Боливия основният акцент на Коледната украса е сцената "Рождество Христово". Повечето от тях са направени под формата на пирамида със самата ясла в горната част.
В Босна и Херцеговина Коледните дръвчета са украсени с играчки, шоколад, светлини и цветни топки и традиционно гарнирани със звезди. Местните празнуват Коледа предимно със семействата си.
В Бразилия обичайте са доста различни поради разнообразието на народа. Една от традициите е направата на сцената на "Рождество Христово" или "Пресепио" (думата произлиза от иврит "presepium", което означава леглото от слама на което Исус е спал за първи път във Витлеем).
В България празникът започва на 24 декември - Бъдни вечер (Малка Коледа). Из цяла България тръгват коледарите. В коледуванията участват само момчетата. Малките коледари обикалят през деня на 24 декември, въоръжени с дрянови пръчки - сурвакници и торбички, те тропат по вратите, влизат в къщите и пеят коледарски песни, стихове и благословии.
 

История

Рождество Христово слага начало на ново летоброене. Създателят на новото летоброене, римският монах Дионисий Малки изчислява, че Иисус Христос се родил на 754 г. от основаването на Рим. Рождество Христово е граница във времето и празник на празниците за християните.

В ранното християнство празникът Рождество Христово няма устойчива дата. Източните Църкви празнували това събитие на (Богоявление)- 6 януари още по времето на император Константин Велики, преди 336 г. В 3 век Ориген увещава християните да не го празнуват на този ден, като посочва, че на този ден праведният Йов и пророк Еремия скърбяли (Йов 14:4; Еремия 20:14). Църковните отци от 3 и 4 век (св. Иполит, Тертулиан, Йоан Златоуст, Кирил Александрийски, блаж. Августин, Климент Александрийски) посочват 25 декември като исторически по-подходяща дата на Рождество Христово. В Рим Рождество Христово се празнува през втората четвърт на 4 век, в Антиохия в 375 г. Св. Василий Велики въвежда празника в Константинопол в 379 г., по други сведения около 377 г. по заповед на император Аркадий и внушението на св. Йоан Златоуст, а в 430 г. започват да го празнуват в Александрия, в Палестина около 7 век. Арменската църква и досега празнува Рождество Христово на 6 януари. Първата църковна служба на празника се датира от науката в 5 век.