АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Произхождаща от Централна Азия, маслината отдавна носи дълбоко историческо и символично значение. Представен като символ на нов живот в Библията, когато гълъбът донася на Ной маслинова клонка след потопа, днес плодът продължава да заема почетно място в ежедневната трапеза на домакинствата.
Докато в близкото минало пъстървата, шаранът и скумрията са били сред традиционите риби на българската трапеза, то през последните години ципурата, лавракът и сьомгата постепенно започват да ги изместват.
В плодородни години средното производство в Халкидики, откъдето идват над 50 процента от маслините на гръцката трапеза, е 120 000 тона, като е имало години, в които то е надхвърляло дори 150 000 тона.
Само козунакът, агнешкото и боядисаните яйца "закръглят" 100 лева разходи, изчисляват икономисти. Във връзка с доходите най-важната стъпка сега е приемането на Бюджет 2023, който да позволи провеждането на адекватна политика за компенсиране на покупателната способност на домакинствата у нас.
Сладка от рози, арония и червена американска боровинка, орехови ядки, сушени плодове, чай и вино от арония от горските и ловни стопанства изложи Югозападното държавно предприятие (ЮЗДП) на земеделски форум „От фермата до твоята трапеза“, който се състоя събото и неделя в градския парк на Гоце Делчев.
Основен приоритет на форума е да даде възможност на земеделските производители от региона да представят продукцията си, както и да се обединят земеделие, туризъм и култура, посочи директорът на Областна дирекция "Земеделие" - Благоевград.
Вкусът на потребителите се изменя с времето, като пример за това е предпочитанието към сьомгата. Тази екзотична до преди 15 години риба, днес е неизменна част от българската трапеза.
Всеки, който закупи нещо в някой от виенските магазини на 18 или 19 декември, ще получи специална „коледна почерпка“: На всеки, пазарувал през този уикенд в някой виенски магазин, ще бъде даден ваучер на стойност най-малко 50 процента от сумата по касовата бележка, но максимум 100 евро на човек.
Тази година агнешкото на българската трапеза за Великден е 100% родно производство. Проверка на EconomyNews.bg в столичен квартал и обиколка, включваща магизини на три от веригите, показа обаче, че агнешкото месо е изчерпано.
В момента все повече чуждестранни храни се внасят в Китай, а на традиционната трапеза за Китайската нова година навлизат повече международни елементи, с което Китай предоставя по-широки пазарни възможности за света.