Коледни играчки от стъкло vs кича

Пловдив, 24 декември Екатерина Терзиева, БТА
Помните ли изящните стъклени камбанки, снежни човеци,
звезди, топки, снежинки и върхове за елха от своето детство? И
ако не сте запазили поне част от красивите стари играчки за
елха, днес трудно ще се сдобиете с такива, защото технологията
на изработката им днес е заключена в ръцете само на няколко
български майстори.
Един от тях е Иван Станев, пловдивчанинът, който
всяка Коледа невидимо присъства в домовете на хиляди българи.
Иван, чийто крака по волята на Всевишния са увредени, има златни
ръце. Изпод тях излизат чудно красиви украшения за елха,
направени по старинна стъклодувна технология. Историята на
майстора е като коледна приказка - на моменти тъжна, но много
красива, а накрая доброто побеждава.
Преди повече от три десетилетия Иван е трудоустроен
заради протеза в крака и започва работа в кооперацията за хора с
увреждания "Марица". По онова време с издухване, оцветяване и
декорация на стъклото в Пловдив се занимават стотина души. В
цеха, където с помощта на горелки те превръщат обикновени
стъклени тръби в чудно красиви елхови играчки, Иван Станев е
запленен завинаги и магнезиевото стъкло се превръща в негова
мечта, страст, душа и призвание. 10 години му трябват, за да
усвои занаята. Безброй коледни украшения отиват право в коша за
смет, докато овладее най-голямата тънкост - въртенето и
придаването на желаната форма на нагрятото стъкло.
С много упоритост и труд Иван успява да овладее древния
занаят. С промените кооперацията за хора с увреждания спира
работа и той трябва да намери друго препитание. Известно време
кара такси, после се захваща с търговия, но разбира, че това не
е неговото призвание. С подкрепата на съпругата си, на терасата
у дома отваря малка работилница за коледни украшения. Разработва
проект за малък бизнес, внася го в Агенция по заетостта.
Одобряват го и му отпускат 1000 лева. С парите едва успява да си
плати патента и да купи касов апарат. С останалите 40 лв.
купува първото стъкло и така започва отначало.
Години наред работилницата на балкона осигурява
препитанието на семейството, което целогодишно се занимава с
изработване на коледни играчки. Едва миналата година, в
Международния ден на хората с увреждания, Иван отваря ателие в
красива възрожденска къща срещу Лапидариума в Стария Пловдив.
Имотът му е даден от Община Пловдив за 10-годишно ползване,
оборудва го по проект на Агенцията за хора с увреждания.
В новото ателие Иван Станев продължава да работи по
старата технология, която е на повече от два века. Стъклото се
разтопява в пещ и след това по механичен път се оформя като
тръби. Шпицовете и малките орнаменти се изтеглят, след като
стъклената тръбичка се нагрява до 800 градуса с газова горелка.
Така материалът става пластичен и позволява от него да се
оформят различни фигурки. Следва посребряването.
В продължение на 15 г. Иван използва метод, при
който играчките се поставят във вакуумна камера и върху тях се
разпръскват фини частици алуминий. Така те стават "сребърни", а
после се декорират с различни рисунки и се лакират. Напоследък,
поради липса на вакуум камера, Иван прави едно ново старо
въведение - използва древния "Ефект на сребърното огледало" за
посребряване на украшенията. При този процес се използва разтвор
на сребърен нитрат, амоняк и няколко тайни съставки. Всяка
играчка се посребрява поотделно, а след това се рисува и
декорира, така че е невъзможно две да станат еднакви, всяка е
уникат.
Иван Станев не е последният мохикан в занаята.
Повече от 50 години с това се занимава и малка работилница в
бившето ТКЗС в кв. "Рилци" край Добрич. Тя е сред малкото
оцелели цехове у нас, работещи по тази технология. Собственикът
й Георги Керанов я създава в далечната 1991 г. и всяка година
заедно с работничките от цеха изработват ръчно десетки модели
коледни украшения от стъкло. Няколко жени, вече пенсионерки като
самия Георги, ги декорират и рисуват на ръка и не спират да
вярват, че ще успеят да се преборят с евтиния кич на пазара.
В Белослав е заводът за ръчно духано стъкло.
Разположен е на брега на Белославското езеро, на мястото, където
през 1893 година е открита първата стъкларска фабрика в
България. Днес занаятът е почти бутиков и заводът функционира и
като атрактивна дестинация за индустриален туризъм. Посетителите
могат на място да видят съдовете с варовик, калцинирана сода,
пясък, както и процеса, при който тези съставки, разтопени в пещ
при 1500-1800 градуса, се превръщат в стъкломаса. От нея
майсторите правят всякакви стъклени изделия - украшения, вази,
купи, животни, свещници. Туристите могат да разгледат и стъклена
пещера - десеттонна изстинала стъкларска пещ. В нея, както
технолозите казват, посетителите могат "да надникнат в
дълбините, където приподните и синтетични материали са
укротявали силата си под въздействието на огъня и са се
превръщали в спокойна стъкломаса, от която майсторите стъклари
са извайвали изделията си."
Дали младите българи ще успеят да станат майстори в
стария занаят? Той се усвоява бавно и трудно - няколко години са
нужни, за да станеш не майстор, а чирак, разказа за БТА Иван
Станев. При него в ателието вече са се обучавали десетина жени и
едно момче, но са се отказали след няколко месеца обучение.
Въпреки това Иван вярва, че технологията на ръчно изработеното
стъкло няма да остане в историята. Тази година, разказва той,
мнозина предпочитат да си купуват изработени на ръка стъклени
играчки. Хората се преситиха от заливащата ни еднаквост и
конфекция, затова има надежда, пожелава си Иван на тазгодишната
Коледа.