Колективен трудов диктат

Милена Пешева, Институт за пазарна икономика

В България, за разлика от САЩ, колективното трудово договаряне не предизвиква протести. В България, все още, никой не се е осмелил да оспори „социалните права” на работниците в държавния сектор – права, за които плащат всички данъкоплатци. В България все още повечето колективни трудови договори и странните клаузи по тях не са общодостъпни. Ето защо, малко хора са наясно с какво са обвързани работодателите. Една от основните глави на почти всеки колективен договор е ”Трудова заетост, професионално развитие и квалификация”. По-долу е представена извадка само от този раздел за някои от по-важните колективни трудови договори.
Средно образование
Работодателят е длъжен да отделя 0,8% от трудовото възнаграждение за поддържане и повишаване професионалната квалификация на работниците и служителите
Национална ветеринаро-медицинска служба
Приоритетна цел на колективния трудов договор: запазване на заетостта и работни места
Работодателят е длъжен да осигури условия за повишаване квалификацията на работещите
Трикотажна промишленост
Работодателят разработва пакет от защитни мерки за предотвратяване освобождаването на работна сила над 5% от заетите
Работодателят е длъжен да осигури условия за повишаване квалификацията на работещите
Български пощи
Работодателят е длъжен да предотвратява съкращения чрез преквалификация и преразпределения
Работодателят може да освободи работници само след като представи на синдикатите причините, броя на засегнатите и възможности за пренасочване
Министерство на отбраната
Работодателят може да освободи работници само след писмено съгласие от страна на синдикатите
Работодателят е длъжен да осигури средства за повишаване квалификацията на работещите
Агенция Пътна инфраструктура, Съюз на ВИК операторите, Национална здравноосигурителна каса (НЗОК)
Работодателят е длъжен да осигури средства за повишаване квалификацията на работещите
Булгартабак, Здравеопазване
Работодателят може да освободи работници само след като представи на синдикатите причините, броя на засегнатите работници и възможности за пренасочване на предложените за уволнение
Дървообработваща и мебелна промишленост, Целулозно-хартиена промишленост
Страните по договора се стремят да създадат максимална трудова заетост и да създават нови работни места
Пречки пред уволняване над 4% от щатните служители
Работодателят е длъжен да осигури средства за повишаване квалификацията на работещите
Министерство на вътрешните работи
Работодателят осигурява възможност за квалификация, включително и по чуждоезиково обучение
Работодателят може да уволни служител поради съкращаване на щата или намаляване на обема работа само след съгласието на Синдиката
БДЖ - Пътнически превози, БДЖ ЕАД
Работодателят се задължава да обсъжда със Синдикатите оптималното равнище на заетост на персонала
Работодателят се задължава да съдейства за социалната адаптация на подлежащите на съкращение като ги пренасочва на вакантни длъжности в същото или друго поделение или организира курсове за преквалификация за сметка на дружеството
При равна квалификация не могат да бъдат уволнявани работници, осигуряващи единствени издръжката на семействата си
Кратък коментар
Повечето примери са за структури, които се управляват от държавата или силно се субсидират от нея. На практика имаме невероятната ситуация държавата да се подписва под договори, които я задължават да не съкращава или това да става чрез изричното разрешение от синдикатите. Нещо, което при неефективност, разхищение и ниски стимули за добро управление, се заплаща от всички работещи. Трябва да е ясно, че няма нищо лошо да се подписват споразумения, в които да се изразява добрата воля и намерения на работодателя за повишаване на условията на работа, квалификацията на заетите и заплащането. Това, което е абсурдно е задължението, записано в много от колективните трудови договори под натиска на синдикатите.
Горните примери показват няколко неща:
-На работодателите се вменяват функции, които прекрачват нормалната логика и директно нарушават взаимоотношенията между работещи и работодатели;
-Част от вменените задължения директно водят до по-малко наети работещи, отколкото ако не съществуваха задължения за допълнителни разходи за работодателите;
-Подобни задължения действат директно против интересите на заетите по няколко причини. Първо, те създават допълнителни харчове за работодателя, а в случая, когато работодателят е държавата, допълнителни харчове за данъкоплатците. Второ, напълно демотивират работниците, защото са наясно, че са под специална закрила. Точно обратното, дава знак на тези, които се чувстват най-заплашени от съкращение, че трябва да продължат да искат всякакви преференции и защити срещу уволнение, най-често използвайки синдикатите.
Трябва да е ясно, че всеки работодател търси най-добрите работници на най-добрата за него цена. Веднъж намерил правилните хора, работодателят ще положи всички възможни усилия за да запази добрите или да повиши квалификацията им, за да е още по-ефективен и конкурентен. Записването на конкретното поведение на работодателите единствено ги кара да се замислят три пъти преди да наемат нови хора.