Колко губим, ако не се осигуряваме на реалната заплата?

Колко бихме изгубили, ако не се осигуряваме на реалния си доход, съобщават от Националната агенция за приходите (НАП). Отговор на този въпрос дава достъпният на интернет сайта www.zaplatavplik.bg и посетен над 4 500 пъти виртуален калкулатор.

Софтуерът е разработен съвместно от НАП и Националния осигурителен институт, а засега най-голям интерес към него проявяват потребители между 18 и 34 години.

Как се изчислява пенсията?

Според авторите на софтуера, размерът на пенсията, посочен от калкулатора е илюстративен и се изчислява на база коефициент на заместване на дохода в размер 44 на сто, но се доближава максимално до начина на изчисляване на пенсията от НОИ, което означава, че сумите са приблизителни, с малки отклонения в двете посоки.

Осигурителният институт изчислява пенсиите за осигурителен стаж и възраст по пенсионна формула, която отчита продължителността на осигурителния стаж, размера на осигурителния доход на лицето и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период (индивидуален коефициент), средномесечния осигурителен доход за страната от последните 12 месеца преди месеца на пенсионирането и други конкретни данни за лицето.

Внимавайте с минималния осигурителен доход

От началото на 2018 година минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица се променя на 510 лв. Ако приемем, че работодателят и служителят се договорят да внасят съответния процент за пенсионно осигуряване (в момента за трета категория труд е 8.22% за сметка на работодателя и 6.5 на сто за сметка на служителя) върху минималния размер за осигуряване (510 лв.), а реалната заплата е 1000 лв. (490 лв. се получават в плик), загубата за следващия период от 22 години възлиза на 56918.40 лв., а за следващите 30 години загубата нараства до 67571.30 лв., които няма да се изчисляват при определяне на размера на пенсиите.

При това положение не може да се разчита на сума по-голяма от минималната пенсия за осигурителен стаж, която в момента е 207 лева. С годините тя ще се увеличава с темпа на нарастване на пенсиите, но не повече от 3 до 5 процента годишно. Но има и вероятност да намалява, ако държавата няма финансов ресурс да подпомага пенсионната система, която би трябвало да се самофинансира...

Още по-голяма ще е загубата за земеделските стопани и тютюнопроизводителите, за които минималният месечен размер на осигурителния доход беше повишен от 300 на 350 лева за настоящата година. Те ще загубят повече - през следващите 22 години загубата възлиза на 62 726.40лв., а за 30 години - 74 466.40лв. И при пенсиониране фермерите на може да разчитат на пенсия, по-голяма от минималната за осигурителен стаж и възраст.

Къде е границата?

Границата между загубата и липсата на такава за осигуряване е сумата на Средния осигурителен доход (СОД), който се определя всеки месец от НОИ. За май 2018 г. СОД е 884,18 лв.

Най-добрият вариант е да се внасят осигуровки върху пълния размер на заплатата. Например при средна работна заплата от 1107 лева (по последни данни на НСИ за март) няма да има никаква загуба и може да се очаква пенсията да бъда на нивото на средната за страната за съответния период, когато ще настъпи пенсионирането.

От калкулатора обаче става ясно, че при осигурителна сума от 1000 лева, при получаване на реални 1107 лв., колкото е средната работна заплата в момента, загубата възлиза на 12429.12лв. след 22 години и на 14754.97лв. след 32 години.

Най-печелившият вариант

Какво се случва при осигуряване върху максималния месечен размер на осигурителния доход, който в момента е 2600 лв.? Никаква загуба и може да се разчита на максималния размер на пенсията, който ще се повишава през годините. В момента той е 910 лева, но според средносрочната бюджетна прогноза за 2018-2020 г. на Министерството на финансите таванът през 2019 година се вдига до 1 040 лева за старите пенсии и напълно ще отпадне за новите (отпуснатите от 1 януари 2019 г.) пенсии, но не повече от 2600 лева, колкото е таванът за следващите три години и който няма да бъде променян.

Снимка: Pixabay.com