Колко е зърненият етанол в ракията?

Ще поискаме промени на съответните закони, така че на всяка фабрично произведена ракия отзад на етикета да пише колко процента е зърненият етанол. Това каза вицепремиерът Валери Симеонов на брифинг пред журналисти в сградата на Министерски съвет, където той обсъди с представители на Национално сдружение "Българска домашна ракия" предложенията им за борба срещу незаконните обекти за дестилация и сивия сектор.
      Заместник министър-председателят заяви, че в големите спиртоварни не се произвежда ракия от грозде, кайсии, праскови и сливи, а всъщност там се произвежда тази спиртна напитка от зърнен етанол. Причината, по думите на Симеонов, е, че в момента българските закони позволяват ракията да се произвежда със съдържание до 60 на сто зърнен етанол. Той уточни, че зърненият етанол не е вреден за здравето, но той не съответства на представата на потребителя за качествена и истинска българска ракия. "Тази напитка е всичко друго, но не и ракия", добави Симеонов. Той информира, че зърненият етанол се произвежда от големите спиртни фабрики, като се получава от царевица, зърно и меласа. По думите му зърненият етанол се използва за производството на ракия, но на шишетата не пише какъв е неговият процент - т.е. на изходна продукция, която няма нищо общо с продукта.    
    Според Валери Симеонов този зърнен етанол се продава и на незаконните казани за ракия. Това намалявало качеството и себестойността на спиртната напитка. "Един литър ракия, който е произведен от спиртен завод, вие го намирате на около 10 лева литър, себестойността на производството е под 1 лев. Много е евтин този спирт, който се произвежда от зърнен етанол - около 50-60 стотинки на литър", допълни Симеонов, уточнявайки, че в тази цена не влиза шишето, тапата, труд, акциз и ДДС. По думите му, когато се плати данъкът от производителите, които спазват точно технологията на производство на истинска българска ракия, себестойността за 1 литър ракия излиза около 6.20 лева на литър.
    Вицепремиерът Симеонов призна, че в настоящия момент в този сектор все още има доста нерешени проблеми. По време на срещата се е разбрало, че притесненията на Национално сдружение "Българска домашна ракия" най-вече са породени от мащабния сив сектор в областта на производството на ракия. "Приблизително между 3 и 6 хиляди малки дестилационни казана работят в България и спрямо тях не се прилагат необходимите контролни и предвидените в закона репресивни мерки", заяви Валери Симеонов.
    Законно регистрираните малки обекти за дестилация в България са около 1 500, а незаконните обекти са между 3 и 6 пъти повече, посочи той. Последиците, освен нарушаването на закона, са и в това, че и регистрираните и законни обекти за ракия започват да избягват плащането на данъци.