Колко е инфлацията реално?

Ново напрежение се оформи в публичното пространство у нас. Покрай споровете „за“ и „против“ еврото се появиха съмнения и обвинения за верността на официалните данни за постигане на критериите за членство в еврозоната.

С първите съобщения, че  предстои да бъде изпълнен последният критерий - размерът на инфлацията, лидерът на „Възраждане“ заяви от трибуната на Народното събрание, че инфлацията не е 2%, каквито са данните на НСИ, а е фалшифицирана с цел България да отговори на изискванията за членство в еврозоната. 

Твърдението, че данните се манипулират е излъчено от новинарския сайт novini.bg и е споделено десетки пъти от профили на депутати и други граждани във Фейсбук. Потребителите масово са склонни да се „вържат“ на познатата от миналото практика за „стъкмистиката“, тъй като от началото на януари се сблъскват с растящите цени на стоки и услуги на нашия пазар. „Всичко върви нагоре“ ни се оплакват много от тях.

 Имаме ли основание да се съмняваме в официалните данни за инфлацията у нас, на които и ние често се позоваваме? И как се определя тя? За помощ потърсихме проучванията на Factcheck Bulgaria.  

     През септември 2024 г. екип от експерти на Евростат е бил на двудневна мисия в Националния статистически институт, за да направи оценка за надеждността на данните за хармонизирания индекс на потребителските цени, въз основа на който се изчислява инфлацията и стойността му е един от критериите за влизането в еврозоната. Докладът от проверката е публикуван през декември, а в изводите му е записано следното: 

„Евростат оценява, че българският Хармонизиран индекс на потребителските цени (ХИПЦ) е в съответствие с правните изисквания на ЕС, с изключение на тези, които се отнасят до актуализирането на ценовите тегла на ХИПЦ, момента на събиране на цените на „Домашен социален патронаж“ и момента, в който се въвежда новата цена на топлинната енергия”.

Какво показват данните от официалните източници

     През последните два месеца на 2024 г. – октомври и ноември, годишната инфлация отново тръгва нагоре, се вижда от данните на НСИ. Според индекса на потребителските цени инфлацията през ноември е 2.1% , а според хармонизирания индекс, който ползва Евростат – 2% на годишна база. 

Данните за годишната инфлация през декември 2024 г. спрямо декември 2023 г. е 2.2 % според ИПЦ и 2.1% според Евростат. Инфлацията спрямо ноември 2024 г. е 0.4%. Средногодишната инфлация за периода януари 2024 – декември 2024 г. спрямо периода януари 2023 – декември 2023 г. е 2.4% по ИПЦ и 2.6% по ХИПЦ.

Как се изчислява инфлацията

     Инфлацията е паричен феномен, при който е налице общо повишение на цените на стоките и услугите, а не само на някои отделни артикули. Това би означавало, че за един лев днес може да се купи по-малко от вчера. Когато се изчислява средното увеличение на цените, по-голямо отражение имат цените на стоките, за които харчим повече – например електричество. 

Всяко домакинство има различни покупателни навици. Някои притежават автомобил и ядат месо, други пътуват само с обществен транспорт или са вегетарианци. Затова средните покупателни навици на всички домакинства взети заедно определят какво тегло получават различните продукти и услуги в измерването на инфлацията.

 България ползва две различни изчисления на инфлацията – индекс на потребителски цени (ИПЦ), който е структуриран спрямо реалното потребление в страната, и хармонизиран индекс на потребителски цени (ХИПЦ), който позволява сравнение с ценовите процеси в целия ЕС, тъй като за изчислението му всички държави в ЕС прилагат една и съща методология.  Тъкмо затова, когато се следи дали България е отговорила на критерия за стабилност на цените с оглед приемането си в еврозоната, се гледа размерът на инфлацията, изчислен по ХИПЦ. 

ИПЦ и ХИПЦ са доста близки, но има известни разлики при пресмятането им: Според методологията на НСИ, за изчисляването на индекса на потребителските цени се отчита фиксиран набор стоки и услуги, потребявани от домакинствата през годината, които формират т.нар. „потребителска кошница“. Разликата с ХИПЦ е, че в него влизат освен разходите на обикновените домакинства, и тези на институционалните домакинства и на чуждестранните граждани. Така например, за изчисляването на двата индекса през 2023 г. са се гледали цените на 853 стоки и услуги, сред които:

      всекидневни стоки (например храна, вестници, бензин)

      дълготрайни стоки (например дрехи, компютри, перални)

      услуги (например фризьорски услуги, застраховки, жилищни наеми).

     Кои точно ще влязат в „потребителската кошницата“ се определя чрез наблюдение на домакинските бюджети, в които самите домакинства записват какви стоки потребяват. За решението кои стоки и услуги да влязат в потребителската кошница на ХИПЦ се използва още и експертното мнение и практическият опит на регистраторите по цените, както и техника на целеви подбор. 

След като съставът бъде определен, елементите от кошницата получават различна тежест, която се определя от важността им в бюджета на средностатистическото домакинство. Събирането на данните конкретно за ИПЦ се извършва от т.нар. „регистратори на цените“. 

Това са хора, които отиват на място в даден магазин, ателие, ресторант, кафене и др. и записват цената на определен продукт, който е най-продаваният в наблюдавания търговски обект и който отговаря най-точно на предварително определените характеристики на продукта, включен в извадката за наблюдение на цените. 

За всеки продукт се събират няколко цени от различни търговски обекти (хипермаркети, супермаркети, универсални и специализирани магазини, кооперативни пазари) в различни райони на страната и отделните населени места.

Цените на електроенергията, автомобилите, мобилните телефони, персоналните компютри, електронните игри, книгите, комплексните услуги за почивка, финансовите услуги, хотелите във ваканционни селища и на някои транспортни и телекомуникационни услуги се регистрират от интернет сайтовете на съответните доставчици.

Усещане за инфлация

  Защо имаме чувството за нарастване на цените от началото на 2025 г., докато данните за инфлацията са успокояващи?

 Потребителите формират възприятията си за нивата на инфлация според определен кръг стоки, които купуват по-често и са относително евтини. Проучванията показват, че повишенията на цените привличат вниманието на хората повече от стабилните или спадащите цени. През последните години цените на някои продукти и услуги, които се купуват често, са се повишили над средното. Такива са горивата и хлябът. Когато се мисли за инфлацията, често се обръща повече внимание на промените в цените на тези продукти. Така е възможно в крайна сметка да се надцени реалният темп на инфлация. 

Например, ако цената на бензина се повиши много повече от цените на други стоки и услуги, възможно е хората, които използват често автомобилите си, да „усещат“ инфлация, надхвърляща ХИПЦ, тъй като личните им разходи за бензин са по-високи от средните. Обратното, домакинствата, които използват кола рядко или никога, ще имат по-нисък „личен“ темп на инфлация.

     За формирането на усещанията на хората е възможно да играят роля цени отпреди няколко години. В продължителен период от време тенденцията е цените да се повишават съществено, дори ако годишният темп на инфлация е нисък. Ако например годишното изменение на ХИПЦ е 2%, след 10 години общото равнище на цените ще е по-високо с над 20%.

Бюлетин:"Активни потребители"