Колко енергия ще изхарчим за десетилетие?

До 2028 г. брутното електропотребление в страната няма да надвиши 40 600 гигаватчаса /GWh/. Очакваният абсолютен максимален електрически товар на България през 2028 г. е 8100 мегаватчаса /MW/, а максималният товар за среден работен ден е 7600 MW. Това пише в десетгодишния план за развитие на електропреносната мрежа на България, който ще бъде разгледан на обществено обсъждане в Комисията за енергийно и водно регулиране.
Планът за развитие на електропреносната мрежа на България за периода 2019 - 2028 г. е разработен от колектив специалисти на "Електроенергиен системен оператор" ЕАД /ЕСО/. Той съдържа основната инфраструктура за пренос на електроенергия, която се предвижда за изграждане, разширяване, реконструкция и модернизация през следващите десет години.
В Десетгодишния план за периода 2019-2028 г. ЕСО ЕАД уточнява, че вследствие на провежданите политики за енергийна ефективност (саниране, енергоспестяващи електроуреди и цели производства и т.н.) и навлизането на нови технологии, са създали микс от фактори, влияещи по различен начин върху електропотреблението в страната. Това затруднява в значителна степен определянето на корелационните зависимости и на практика през последните години не се наблюдават ясно определени тенденции в брутното електропотребление, дори то да бъде приведено към нормални средномесечни температури.
В доклада за одобряването на плана пише, че са приети два основни сценария за развитие на потреблението на електрическа енергия - максимален и минимален.
При максималния сценарий за брутното потребление на електрическа енергия без помпи се предвижда увеличаване на електропотреблението от 2019 г. с умерени темпове. В този сценарий е заложено забавяне в прилагането на мерки за енергийна ефективност. Към 2028 г. се очаква брутното потребление да достигне 40 600 000 МWh.
При минималния сценарий е предвидено задържане на нивото на електропотреблението без помпи за целия период, поради по-интензивно прилагане на мерки за енергийна ефективност. Към 2028 г. се очаква брутното потребление на електрическа енергия да достигне 37 690 000 МWh.
Прогнозата за развитие на производствените мощности на България не включва хидроенергийните комплекси по река Дунав и нов ядрен енергиен блок на площадката на АЕЦ "Козлодуй", тъй като същите не фигурират в публикувания на 15.01.2019 г. "Проект на интегриран план в областта на енергетиката и климата на Република България", изготвен от Министерството на енергетиката. В същия план се анонсира за съществуващ потенциал за изграждане на нови ядрени мощности от 2 000 MW и вероятното им въвеждане без ясна конкретика, в т.ч. по отношение изграждането на ядрена централа на площадка "Белене". Всичко това е насложено с неяснотите относно използването на оборудването за АЕЦ "Белене" и липсата на споразумение със стратегически инвеститор, се отбелязва в доклада на ЕСО.
Поради липсата на яснота към момента, вариант с нова ядрена мощност ще бъде взет предвид при следващи обновявания на плана за развитие на електропреносната мрежа.
От началото на 2018 г. е направена промяна в собствеността на ТЕЦ "Варна" ЕАД. Към януари 2019 г. в редовна експлоатация са въведени поетапно блок 6, блок 5 и блок 4. Очакванията на инвеститора са до 2021 г. в експлоатация да бъде въведен и блок 3. Сроковете за въвеждане в експлоатация на блок 1 и блок 2 са в пряка зависимост от развитието на електроенергийния пазар и условията за реализация на произвежданата електроенергия. За целите на изчисленията в настоящия Десетгодишен план ЕСО ЕАД предвижда въвеждането в експлоатация на блок 1 и блок 2 да се осъществи след 2025 г.
Тенденцията за внедряване на възобновяеми източници /ВИ/ и след 2020 г. в рамките на Европейския съюз /ЕС/ се запазва, макар и при по-умерени темпове на развитие и икономически обосновани схеми за изкупуване на електрическата енергия. Делът на енергията от ВЕИ, от брутното електропотребление с помпи през 2028 г. се очаква да надхвърли 17 процента при максимален сценарий и 18 на сто при минимален сценарий на развитие. Провеждането на мерки за енергийна ефективност би подпомогнало осъществяването на националните индикативни цели, като вместо инвестиции в изграждане на нови ВЕИ, е възможно да се направят инвестиции за намаляване на енергийния интензитет.
Изпълнението на посоченото в плана развитие на електропреносната мрежа за периода 2019-2028 г., дава необходимата сигурност на електропренасянето при нормални и ремонтни схеми, включително необходимия обмен на електроенергия със съседните държави. Поетапното развитие на електропреносната мрежа е представено чрез конкретни технически мерки и график за тяхното изпълнение, които са посочени в плана.
Реализацията на планираното развитие на преносната мрежа ще повиши енергийната ефективност на електропреносната мрежа, ще намали технологичните разходи и ще даде възможност за постигане на конкурентни цени на електроенергията, поради подобряване на условията за търговия. Повишената преносна способност на мрежата ще даде възможност за присъединяване на инсталации за децентрализирано производство на електроенергия. Работните напрежения ще могат да бъдат регулирани в допустимите граници, с наличните технически средства, при всички режими на работа на електроенергийната система /ЕЕС/.
За управление на ЕЕС в реално време, изпълнение на графиците за междусистемни обмени и поддържане сигурността, в съответствие с изискванията /в условия на намалено производство от конвенционални електроцентрали и повишено производство от ВЕИ/, е необходимо да се повишат регулиращите възможности на ПАВЕЦ "Чаира", чрез завършване изграждането на язовир "Яденица". Освен това трябва да се изгради ново поле във ВЕЦ "Въча 1" за новия електропровод 110kV "Розово", към ВЕЦ "Цанков камък", пише още в плана на ЕСО.
Годишните прогнозни стойности на всички разходи за изграждане, разширяване, реконструкция и модернизация на обектите от електропреносната мрежа и на системите за защита и управление на ЕЕС за периода на Десетгодишния план за периода 2019-2028 г. са в размер на 1 347 300 хил. лв., от които 189 629 хил. лв. или 14,07 процента са привлечени европейски средства, основно за съфинансиране на проектите от общоевропейско значение, посочват от ЕСО в доклада.
В документа се допълва, че ЕСО ЕАД планира да инвестира средно по 10 процента от посочения общ размер на инвестициите за периода на плана, като за периода 2019-2021 г. дружеството възнамерява да направи инвестиции в размер на 423 736 хил. лв. или 31,45 на сто от общия размер на инвестициите, посочени в плана.
От представения одитиран годишен финансов отчет на ЕСО ЕАД за 2018 г. е видно, че дружеството е повишило печалбата си от оперативната дейност от 28 236 хил. лв. за 2017 г. на 34 708 хил. лв. за 2018 г. Коефициентът на обща ликвидност за 2018 г. е в размер на 3,28 в сравнение с 5,13 за 2017 г., което показва възможността на дружеството да покрива текущите си задължения със собствени оборотни средства. След анализ на състоянието на ЕСО ЕАД на база представения одитиран годишен финансов отчет за 2018 г. може да се направи извод, че дружеството ще разполага със средства за изпълнение на инвестиционната си програма, добавиха от ЕСО.