Колко на „червено” е бюджетът?*

Мара Барева, БТА
Трудният период на рецесия трябва да бъде използван за осигуряване на възможно най-добра база за растеж, когато рецесията свърши, коментираха водещи икономисти от неправителствени организации какви трябва да бъдат стъпките на новото правителство в икономическата сфера. България трябва да се сравнява не със средните стойности в класациите за бизнес климат, конкурентноспособност или икономическа свобода, а с държавите, лидери в тези класации, и да се опита да се доближи до тях, смятат експертите. Според тях фактът, че правителството не е обявило фалит, ще даде шанс на страната и на частния сектор по-бързо да преодолеят периода на спад.
Георги Ганев, програмен директор на "Център за либерални стратегии" смята, че дали бюджетът трябва да бъде актуализиран зависи от това, доколко той е проблематичен. Едно обаче е сигурно - докладването на бюджета трябва да стане по-прозрачно, отколкото беше досега. Според Ганев докладването на бюджета трябва да се направи на база натрупване, а не на касова база, за да може да се преценява какви ангажименти са поети за бъдеще време, макар и те все още да не са разплатени. Това е една от големите области на неизвестност в момента - не се знае точно колко "на червено" ще се окаже бюджетът, когато дойде декември, коментира Ганев.
В момента икономиката е в рецесия и няма магически средства, които да я тласнат напред, въпросът е да се справяме по възможно най-добрия начин. Според Ганев трудния период на рецесия, трябва да бъде използван за осигуряване на възможно най-добра база за растеж, когато един ден рецесията свърши. Икономистът твърди, че има вероятност да бъде намалена осигурителната тежест. Философията на ГЕРБ очевидно включва подхода, при който се оставя по-голям разполагаем доход на хората като средство за поемане на удара от рецесията, коментира икономистът. Един от приоритетите, които чух от ГЕРБ в предизборни дебати и програми, е, че те биха предпочели да намалят осигурителната тежест, а не ДДС или някои други преки данъци, посочи Ганев. Той изрази предположение, че в зависимост от това колко драстични мерки бъдат предложени от правителството, ще можем да си правим изводи за това, колко е лошо положението. Според него социалните разходи са последното нещо, на което ще се посегне. Ганев добави, че пенсиите и социални плащания ще дадат на хората разполагаем доход, което е застъпено в икономическата програма на ГЕРБ.
В дългосрочен план трябва да се промени регулирането на българския пазар на труда, основно в посока на това да има по-голяма гъвкавост в работното време.
Помолен за прогноза за продължителността на икономическата криза, Георги Ганев посочи, че това зависи изцяло от външните пазари. Ние трябва да ограничим пораженията и да осигурим достатъчно добра основа, на която да стъпи икономиката, за да се изстреля по-добре нагоре, когато неблагоприятната конюнктура свърши. Трябва да гледаме прогнозите за еврозоната, за Великобритания, САЩ, за основни наши търговски партньори като Турция - например. Когато те тръгнат нагоре, това моментално ще се усети и в България, заяви икономистът.
Лъчезар Богданов, управляващ съдружник в Industry Watch коментира за БТА, че не е необходимо да се актуализира бюджета в парламента само, за да се свият разходите в него. Актуализацията е инструмент да се прави конкретна политика на разходите, тоест да се разместят разходите между отделните сектори, а не да бъдат пропорционално орязани, обясни експертът. Според мен актуализацията е по-добрият вариант, защото ще даде възможност да бъдат ограничени разходите по най-добрия начин, каза Богданов.
Мисля че, редица държавни предприятия или "квази" държавни предприятия трябва да минат на много по-сериозни ограничения и да им бъде оказан натиск или да повишат ефективността си или да фалират и да излязат от играта, каза Лъчезар Богданов. Колкото и да е неприятно, трябва да се започне от най проблемните сектори - топлофикациите, БДЖ, "Кремиковци", посочи той.
Администрацията може да бъде притисната за ограничаване на разходите за заплати и издръжка. Капиталовите разходи за някои инфраструктурни проекти могат да бъдат замразени и отложени за следващата година, посочи Богданов. Той подчерта, че каквото и да бъде предприето през август, то ще започне да действа най-рано през септември, така че говорим за около една трета от годината.
Важно е да се даде ясен сигнал, че едно ново правителство, каквото и да е то, ще цени и ще вложи всякакви усилия за съхраняване на макроикономическата стабилност, която пък минава през стабилността на бюджета, посочи икономистът от Industry Watch.
Едва на второ място идват политиката за стабилизиране и подпомагане на някои сектори, още повече, че според мен не е необходимо някои сектори изобщо да бъдат подпомагани. Според него отрасли като строителството и обслужващите го сфери, посредничеството при търговия с недвижими имоти, кредитирането и консултантските услуги по получаването на кредити са се разраснали твърде много през последните години и сега е моментът да има свиване.
Основен приоритет на правителството трябва е да осигури ясни и предвидими публични финанси и да е ясно, че правителството няма да създаде риск за стабилността, каза Лъчезар Богданов. Трябва да се свият публичните разходи, от една страна, защото има криза, от друга - защото някои дейности не се вършат добре от правителството и от държавата, посочи той. Когато това започне да се случва, ще има основания за намаление на данъчната тежест и България да стане по-добро място за правене на бизнес и ще улесни възстановяването на икономическата активност и растежа, посочи икономистът. Да се замрази ръстът на пенсиите и социалните плащания е по-вероятно да бъде направено, отколкото те да се намаляват в номинална стойност, прогнозира икономистът. Доходите в бюджетния сектор най-вероятно няма да могат да бъдат увеличавани през следващите 12 месеца, смята Богданов.
Основният фокус трябва да бъде повишаване на ефективността и промяна на модела на функциониране на социално-осигурителната система, което да е свързано с реформа в начина на управление на държавната администрация, е мнението на експерта. Заетите в бюджетния сектор, които работят добре трябва да бъдат стимулирани с по-добри доходи, а тези, които не работят и не са ефективни - да бъдат освобождавани, заяви Лъчезар Богданов.
Дългосрочното решение на проблема с ниските пенсии според Богданов е в засилване на капиталовата пенсионна система и постепенното й включване като заместител на държавната, тоест - да има все повече хора, които се осигуряват лично за пенсии и не разчитат на държавата. Това е дългосрочна реформа, тя не може да се случи в рамките на няколко месеца, но трябва се започне веднага, посочи Богданов. Той обясни, че тежки структурни реформи не могат да бъдат започвани в края на един управленски мандат, а трябва да бъдат стартирани още в началото му.
Икономиката на България е в рецесия и трудно ще се излезе от нея през второто и третото тримесечие на 2009,най-малко поради факта, че ръстът в края на 2008 беше много висок и трудно може да бъде достигнат, коментира още Богданов. При добра държавна политика през четвъртото тримесечие на 2009 и първото на 2010 има шанс да спре икономическият спад и дори да има лек позитивен растеж, но по-важно е българската икономика да се адаптира към новата глобална икономическа картина, посочи Богданов. Новото правителство трябва да позволи тази адаптация да стане максимално бързо, гъвкаво, без забавяния, добави той.
Важно е българските предприятия да видят къде са нишите в световното потребителско търсене и да започнат да насочват ресурси в тези области, посочи Богданов. Той заяви, че добър шанс на страната ни дава фактът, че за разлика от правителствата в Украйна, Румъния, Унгария, които имат фалирали публични финанси, нашето правителство не е обявило фалит. Това ще помогне адаптацията на частния сектор да протече с минимално количество страдания, смята икономистът.

*Заглавието е на Economynews.bg