Колко печелят в Русия от преработката на боклук?

От 2018 г. в Русия не спират протестите заради боклука. Един от най-горещите адреси на тези протести е станцията Шиес в Архангелска област. Там трябва да бъде изградено ново депо за боклуци. Руснаците не желаят да живеят близо до такива съоръжения, а властите засега нямат решение на проблема с утилизацията (оползотворяването) на нарастващите обеми боклуци.

Контейнери за пластмаси в дворовете

Пътят от северните части на Санкт Петербург до хангара, в който се намира базата на преработващата компания "Ультрикс", отнема около час с кола. На петнайсет километра от Всеволожск, Ленинградска област, можете да наемете складова площ за 150 рубли на квадратен метър. „Хората не предполагат, че караме пластмасови бутилки. Те си мислят, че в контейнерите превозваме банкноти в купюри от по 5 хиляди рубли", казва Евгений Кузнецов, който е един от собствениците на компанията.

Фирмата е основана преди 2 години. Първоначално се занимавала с преработката на промишлени отпадъци - например от заводите на Хюндай, Тойота или други по-големи производители. "Нямахме никакви проблеми: пристигаше камион, разтоварвахме отпадъците, рециклирахме ги, а преработеният материал продавахме на клиенти", казва за ДВ съсобственикът на предприятието Евгений Гаврилович.

Преди година Антон и Евгений поставили началото на това, което днес се нарича социална отговорност на бизнеса - поставили контейнери за пластмасови отпадъци в дворовете на няколко къщи в близост до площадката на тяхната фирма. С течение на времето броят им се увеличил значително: хората забелязали контейнерите у съседите и поискали такива да бъдат инсталирани и в техните дворове. 

Рециклирането като дейност с нестопанска цел

За една година броят на контейнерите на "Ультрикс" в района на Всеволожск достигнал 150. Междувременно 99% от домакинствата разполагат с такива контейнери, хвалят се собствениците на компанията. Те успяват да съберат до 15 тона пластмаса за рециклиране - незначително количество в сравнение с това, което "Ультрикс" получава под формата на промишлени отпадъци.

С други думи, събирането от населението на пластмаса за рециклиране засега е нерентабилно за компанията. Понастоящем загубите се компенсират от приходите от преработката на суровини от големи партньори. В края на месеца фирмата успява да излезе на нула и много рядко реализира някаква печалба.

"Хората бързо свикнаха с новите контейнери и вече носят пластмасови отпадъци даже и от пикниците си", радва се Антон Гаврилович.

Линията за рециклиране струва 5 млн. рубли

Неотдавна фирмата се преместила в ново, значително по-голямо помещение, позволяващо преработката на до 2,5 тона пластмасови отпадъци на смяна. Сортираният материал се подава в машина за трошене, след което пътят му продължава през дългата 21 метра линия за преработка. Според Кузнецов, такава машина струва 5 милиона рубли. След това до 500 килограма от натрошената маса постъпва в специален съд, наподобяващ бъчва, пълен с вода и сода каустик, загрети до 89 градуса по Целзий. В него материалът за рециклиране се вари и очиства в продължение на 30 минути, след което постъпва във флотационна вана. На изхода на инсталацията се получава около 350 килограма рециклирана пластмаса - заготовка за производство на геотекстил, водни филтри, шумо- и топлоизолация и т.н. 

Фирмите за рециклиране не оцеляват дълго

"Компаниите за рециклиране, като нашата, изкарват от година и половина до две години", казва Антон Гаврилович. Това потвърждава и Олга Соколова от Rus Recycling Company (RRK), която събира и обработва отпадъчна хартия. Първоначално компанията имала намерение да събира разделно всички видове отпадъци, но това се оказало много скъпо начинание, казва тя. Сега RRK събира само хартия за рециклиране - основно от големите предприятия.

На такива "зелени" компании им липсва подкрепата на държавата. А тя не бърза с тази помощ, даже обратното: държи се като мащеха с тях. Така например от 2019 г., след двугодишна пауза, трансакциите с отпадъчна хартия отново се облагат с ДДС. „Според мен държавата трябва да субсидира преработвателите", казва Антон Гаврилович и допълва, че не е непременно необходимо това да става с разпределянето на парични суми. Има и други начини, например преференциални ставки за ДДС, ипотеки и по-ниски лихви по заеми, добавя той.

Актуално изследване показва, че делът на руснаците, готови да полагат усилия за разделно събиране на боклука, например да събират пластмасовите отпадъци вкъщи и веднъж в месеца да ги предават, е достигнал своя пик и вече не нараства. Или както казва Анна Смирнова от кампанията за разделно събиране на отпадъците, повечето руснаци искат да имат в двора си всичко необходимо, от което се нуждаят, за да сортират боклука у дома./Дойче Веле