Колко са био кравите в България?

Силвия Стоядинова
България изостава по отношение на развитието на биоземеделието и биоживотновъдството. Докато Европа и светът все повече залагат на това производство, у нас дори има риск от загуба на около 300 млн. лева по Програмата за развитие на селските райони. Това стана ясно на дискусия в Българската стопанска камара (БСК).
За последните 10 години глобалният пазар на биопродуктите се е увеличил 3 пъти. В момента той се оценява на около 60 млрд. щ.д., докато през 2000 година пазарът е бил на стойност около 8 млрд. щ.д. Почти половината от биопродуктите се консумират в САЩ и Канада.
Биосекторът в България
В биологичното животновъдство се наблюдава положителна тенденция.  През 2011 г. броят на говедата, отглеждани по биологичен начин, нараства над два пъти и половина спрямо предходната година до 976, като за първи път у нас е регистрирана и биоферма с 200 бизона.
В следствие на по-големия брой говеда, отглеждани по биологичен начин, през 2011 г. нараства производството на биологично сирене и кисело мляко. Био свинете у нас са – 161 при 4000 за Унгария. Най-добър показател страната ни има при био-овцете – около 7000, но това е едва 0.005% от всички овце в България.
В биоземеделието положението е почти същото. Там се ползва само 0.5% от обработваемата земя. Слабо се представя и преработващата промишленост. Регистрираните преработватели на биоплодове са били само 21, на мляко – 5 и само един произвежда биомесо към края на 2010 г. За миналата година страната ни е произвела 144 тона биосирене, а Полша - 1200 тона.
В момента в аграрния експорт доминират житните растения и маслодайните семена. На тях през 2010 г. са се падали около 40% от експорта ни. Делът на пресните и преработени плодове и зеленчуци е само около 10% от аграрния ни експорт, а на мляко и млечни произведения – около 5%.
Друг проблем е, че у нас липсват дистрибуционни канали и мрежи на биопродукти, те се разпространяват основно чрез големите търговски вериги, при това те най-вече вносни.
Глобалното производство
Расте вносът в САЩ на органични продукти от Европа. За това допринася взаимното признаване между САЩ и ЕС на сертификатите за доказване на биологичния произход на стоките, който е в сила от 01.06.2012 г.
Нараства производството и консумацията на биопродукти в Азия (Япония, Южна Корея, големите китайски градове).

Китай вече има програми за държавно насърчаване на производството и експорта на биопродукти, като страната изнася основно в САЩ и ЕС биопродукти като бобови и зърнени култури, ядки, зеленчуци, чай. За 10 години експортът се е увеличил 100 пъти, достигайки в момента около един милиард долара.
Програма за насърчаване на производството и експорта има и Индия. Чрез биоземеделието се цели да се създадат устойчиви доходите на дребните фермери.
Най-много сертифицирана площ за биоземеделие има в Австралия, Китай, Аржентина и САЩ.
Делът на земята, използвана за отглеждане на биокултури, в ЕС се е увеличил от 3,6% през 2005 на 5,1% през 2010 г. Най-голям е този дял в Австрия – 17,2% и в Швеция – 14,3%. Сред новите държави-членки лидер е Естония с дял на земите, ползвани за боиоземеделие - 12,8%. Като тренд към биоземеделие в ЕС се открояват Франция, Полша и Испания.
Ако се запазят тези темпове на развитие на биоземеделието в ЕС, е възможно скоро съюзът да заеме глобални лидерски позиции като дял. Независимо от растящото производство, в ЕС, както в САЩ, има недостиг, който се покрива с внос. В ЕС вносът е в рамките на самия съюз, а също така от Австралия, Латинска Америка, САЩ, Китай, все повече и от Африка. Подпомагането на биопроизводството в Африка е част от политиката на развитие на ЕС.
На глава от населението най-голямо търсене на биопродукти в ЕС има в Дания и Австрия, където около 10% от потребителите консумират предимно такива продукти. Расте делът на потребителите на биопродукти и в Германия, Франция, Италия, Испания. Особеност на пазара на ЕС е сравнително равномерното разпределение на търсенето между основните групи биопродукти.
По около 1/4 се падат на плодовете и зеленчуците (пресни и преработени), и на месото и месните изделия. 17% - на млякото и млечните изделия, 14% - на зърното и зърнените храни и оставащите около 1/5 на другите биопродукти – какао, кафе, чай, мед, вино, фармацевтика и т. н.
Предложения за подобряване на производството
От БСК предлагат да се разработи и приеме стратегия за производство и експорт на биопродукти, обвързана с финансова рамка на Европейския съюз за следващия планов период 2014 – 2020 г. Чрез тази стратегия трябва да се обвърже дейността на национално ниво с финансирането по линия на европейските структурни фондове и общата аграрна политика.
Подкрепата трябва да има комплексен характер, да не се ограничава само до подпомагане на фермерите, а да включва и подпомагане на предприятията, занимаващи се с преработката на биологичните суровини до крайни продукти, а също и с експорта на български биопродукти, смятат от БСК. Част от тази подкрепа трябва да бъде чрез маркетингови експортни програми по отделни продукти или продуктови групи.