Колко струва едно дете?

Ива Стойкова
Стандартна стая в софийска болница. Три легла, три майки, три бебета. Едното обаче никога няма да се прибере у дома, а ще отиде в дом. Майката е 20-годишна, но не желае детето си. Дори не благоволява да го погледне по време на престоя си до изписването. С нея говорят психолози, медицинските лица, „съквартирантките” от стаята. Но не, тя е непреклонна. Краят е тъжен. Момичето се върна в родния си град сама, а съдбата на невинното новородено остава анонимна. Истории като тази, своя или преразказана, вероятно имат мнозина в архивите си от спомени. От друга страна, сигурно не малко познават поне един човек, преминал през ада, за да осинови дете – тежки и безкрайни процедури, дори понякога изнудване от страна на живите родители, оставили дете в дом за осиновяване.
Фактите
България е рекордьор в ЕС по процент на изоставени деца. На тази Коледа около 7000 деца няма да усетят уюта на семейния празник. Средно на година броят на бебета, отиващи в домове, е около 2000, като пътят на половината от тях дотам е директно от родилния дом. Много нисък обаче е процентът на кръглите сираци – близо 2%. Основните фактори, които обуславят настаняването на деца от семейства в неравностойно социално положение в специализирани институции са трудностите, които те срещат при отглеждането им (икономически, психологически, социални, медицински), съчетани с липсата на достатъчно алтернативни на институционалната грижа и подкрепящи форми на услуги. Добрата новина е, че България върви по пътя на закриването на специализираните домове. През ноември миналата година дори е приета национална стратегия с общ бюджет 107 967 805 евро.
Колко струва семейството?
Издръжката на всичките специализирани институции за деца в страната през 2009 г. е била 78 833 776 лв. Каква е цената за извеждането на деца от 3 до 18 г. извън институциите. Това е Проект 3 от стратегията за деинституционализация на децата от домовете за деца, лишени от родителска грижа (74 дома за деца, лишени от родителски грижи):

Това е индикативен бюджет. Точният размер на средствата и техния източник ще се прецизират при планиране на услугите.
Използвана е осреднена издръжка: 228лв.
Малка история от Тетевен
През 2010 г. трябваше да се стартира преструктуриране на домовете за деца, но държавата нямаше яснота как да го направи, това беше и условието да се отпуснат средства за Министерство на здравеопазването. Това сподели пред EconomyNews.bg вече бившият кмет на с. Черни Вит Цветан Димитров, който сега се е посветил именно на този проблем. Тогава са обсъждани варианти и е взето решение да се закрие дома за бебета в Тетевен, като хората, които работят там, да започнат да изпълняват други функции- да подпомагат семействата, които искат да изоставят децата. Схемата проработила и е успешна вече повече от половин година. Екипът, участвал в този процес, прави пълен анализ на средствата, необходими за реформата и какво трябва да се промени в наредбите и законодателството. Цифрите са безпощадни. За извеждането на 10 деца от дома и настаняването им в семейства са необходими 1000 лева, но дадени навреме на семействата, подчертава Цветан Димитров. Само за сравнение, за издръжка на 1 дете на месец в дом се дават 1500 лева, като от тези средства се заделя за заплати, консумативи и за детето остават жълти стотинки. Ако е в приемно семейство, детето „струва” 500 лв.
Страховете
Националната стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Р България” има изготвен подробен план за действие, който може да бъде прочетен от всеки на страницата на Държавна агенция за закрила на детето. Там много ясно са изброени основните рискове в процеса на деинституционализация, най-вече съпротивата срещу процеса на различни нива. Персоналът на институциите, който се страхува, че ще загуби работата си и доходите си. Директорите на институциите, които се страхуват, че ще загубят своята работа и/или статут. Впрочем, точно тези страхове са неоснователни, защото според плана за действие за деинституционализация на децата, ще има нужда даже от допълнителни добре обучени кадри. Общинските власти са загрижени какво ще се случи със сградите и персонала на институциите, също и как ще финансират продължаващите разходи на новоразкритите услуги. Местните и националните власти се притесняват, че деинституционализацията ще бъде непопулярна политика, от която ще понесат негативните последици. Организациите на работници и служители се безпокоят з промените в заплащането и условията или обезщетенията за техните членове. Някъде там са и родителите, които не знаят какво ще се случи с техните деца. Обикновено тези страхове водят до поставяне на интересите на включените институции и възрастни пред интересите на децата, се признава в документа на агенцията за закрила на детето.
Целите
До 2025 г. за всички уязвими деца и техните семейства в България ще бъдат осигурени услуги в общността, които са с високо качество и отговарят на техните индивидуални нужди. Тази цел е заложена в Националната стратегия за деинституционализация. Отделянето на децата от техните семейства ще става само при необходимост и в най-добрите интереси на детето, съгласно Конвенцията на ООН за правата на детето. Практиката за отглеждане на децата в специализирани институции ще бъде прекратена.
Този план за действие предвижда разработването на голям брой социални услуги в България, които да заменят съществуващите 130 институции. Стъпките за закриването им ще се реализират чрез 5 проекта. За два от тях вече е договорено финансиране по ОПРЧР и ОПРР. Паралелно е предвиден бюджет за развитие на социалните услуги на областно ниво. Бюджет е 10 000 евро на област (в този бюджет влизат и обучението и техническата помощ). Средствата за всички области се предоставят от УНИЦЕФ в изпълнение на плана за съвместни дейности между МТСП и УНИЦЕФ за периода 2010 – 2011 г.)
Нека историите да свършват щастливо
Коледа наближава, а с нея и традиционното надпреварване за благотворителност и реклами със сълзлив тон с призив за добрина и дарения. Не че децата не заслужават щастие, докато чакат проблемите им да бъдат решени и да получат семейство или поне по-нормална форма на живот. Но и тази година домовете ще греят от високи посещения, подаръци и най-вече прожектори. После всичко ще угасне... до следващия голям християнски празник, във всички случаи до след една година. Дали обаче проблемът е само в законодателството и реформите? Проучване сочи, че едва 13% от българите биха станали приемни родители, макар че 90% от запитаните знаят какво е приемна грижа. В превод – изоставените деца не са виновни, ние ги съжаляваме, но те не са наш проблем. Да успокоим съвестта си като пуснем sms или съберем купчина непотребни дрешки и играчки.