Коментари в чужди медии за българските банки

BBC съобщава за вълненията около състоянието на
българските банки, като отбелязва, че сътресенията в банковия
сектор са настъпили почти веднага, след като премиерът Пламен
Орешарски е съобщил, че е наредил временно да спре работата по
проекта "Южен поток". медията припомня, че газопроводът се строи
от руския гигант Газпром и че в проекта са преплетени български
и руски бизнес интереси. Авторът на статията Ник Торп припомня
изявленията на президента Росен Плевнелиев, че няма криза в
банковия сектор, а има криза на доверието и криминална атака
срещу една банка, изявлението на вътрешния министър Цветлин
Йовчев, че става дума за целенасочен опит за дестабилизиране на
държавата, и се пита кой би искал да дестабилизира България и
защо. Възможно ли е проблемите в банковия сектор да са
предизвикани в отговор на забавянето на работата по новия
газопровод, пише той.
В статията се припомня банковата криза от 1996 и въвеждането
на валутния борд. Отбелязва, че две трети от българските банки
за чужда собственост, че банковата ликвидност е висока, а
държавният дълг нисък, което прави страната ни една от
най-стабилните в Европа. Но се посочва, че доверието на хората в
политическата система е разклатено от корупция по високите
етажи, вината за която е на олигарсите. Представена е и сложната
според автора ситуация с "Южен поток" - всички основни
политически партии в България са "за" проекта, който се подкрепя
и от сръбското правителство. Газопроводът е желан и от големи
западни доставчици на газ като италианската ЕНИ и австрийската
ОМВ. Цитирани са мнения на експерти, че в краткосрочен план
газопроводът ще засили енергийната сигурност на страната, защото
ще заобикаля нестабилната Украйна, но в дългосрочен ще накърни
сигурността, защото засилва зависимостта на страната ни от един
доставчик - Газпром.
Ситуацията около "Южен поток" създаде проблеми на България с
Европейската комисия, която настоява тръбата да може да се
използва и от други компании, се отбелязва в материала на BBC.

Позовавайки се на български медии авторът пише, че
финансовите и политически битки по отношение на банките и на
газопровода се препокриват и в съперничеството между Делян
Пеевски, депутат от една от управляващите партии ДПС, и друг
бизнесмен, за когото се твърди, че е проруски настроен.
Компаниите на господин Пеевски спечелиха търгове за изграждане
на "Южен поток" в България, а Цветан Василев е собственик на
Корпоративна търговска банка, завършва информацията на BBC.

Дори за източноевропeйска страна, преживяла не една
финансова паника и политическа интрига, гледката будеше тревога.
Хиляди уплашени вложители се редяха на опашка пред една от
трите най-големи български банки. Само за няколко часа в петък
те изтеглиха равностойността на близо 550 милиона долара, пише
американският вестник "International New York Times" в статия за
случващото се в българския банков сектор.
Като отбелязва, че властите спешно са взели мерки, за да се
справят със ситуацията, авторите на статията се питат как така
една страна може да бъде въвлечена в криза заради явление,
което според властите е просто кампания за разпространяване на
слухове по електронен път, "свързана с неприязън между
съперничещи си бизнес магнати с политически връзки".
Вестникът пише, че банковата криза е съвпаднала с ярко
изразена политическа нестабилност и че се очаква правителството
скоро да подаде оставка, след като основните политически сили са
постигнали съгласие за избори на 5 октомври. Посочва се, че ЕС
е позволил на България да налее 2,3 милиарда долара в банковата
си система и е подчертал, че българските банки са стабилни. Но
случващото се засили опасенията, че най-бедната страна от съюза
може да създаде нов риск в един регион, който вече бе разклатен
от кризата в Украйна, пише "International New York Times".
Изданието отбелязва, че засега вълненията изглежда не са
засегнали банките, които са чужда собственост и на които се пада
70 процента от пазара, но се цитира мнение на анализатори, че
кризата тепърва може да стане неконтролируема, понеже българите
са склонни панически да теглят парите си заради спомена за
рухването на банките през 1996 г.
В статията се казва, че проблемът с банките изглежда е
свързан с публичната вражда между Цветан Василев и Делян
Пеевски, които си разменят обвинения и заплахи, и е цитирано
експертно мнение, че става дума за война между олигарси,
породила проблем, а не за проблем с банковата система.
Изданието пише, че управлението на кабинета на Пламен
Орешарски е било съпътствано от улични протести срещу корупцията
и липсата на прозрачност и посочва, че освен това България е
попаднала под кръстосания огън между Русия, Европа и САЩ,
защото през нейната територия минава голям транзитен маршрут за
газ от Русия и други производители като Азербайджан. Към края на
статията се отбелязва, че българската икономика е стабилна, че
държавният дълг е само 19 на сто от БВП и е един от най-ниските
в ЕС, че въпреки политическата нестабилност в четвъртък България
е успяла успешно да продаде държавни облигации на стойност над
2 милиарда долара, плащайки годишна лихва от 2,95 на сто,
рекордно ниска за България. Цитирано е и уверението на
президента Росен Плевнелиев, че правителството няма да позволи
банките да фалират, че банковата система е стабилна и няма
причини за паника. 

"България не би могла да бъде по-добре, благодаря, че
попитахте", пише блог на "Financial Times", коментирайки
събитията в българския банков сектор и политика.
Изданието припомня накратко развитието на ситуацията през
последните дни - кризисните преговори между политическите лидери
вчера, проблемите около Корпоративна търговска банка (КТБ) и
Първа инвестиционна банка през изминалата седмица.
Европейската комисия пък одобри кредитна линия от 3,3 млрд.
лева (1,7 млрд. евро) в помощ на затруднените банки. Това
вероятно е най-добрия възможен момент да започне търговията с
новите български еврооблигации, посочва авторът, припомняйки
"добре приетата емисия" от миналата седмица. Предишната емисия
облигации на България бе преди година. Новите дългови книжа днес
се търгуваха при лихва 3,1 процента, отбелязва изданието,
допълвайки, че "за да се изплашат инвеститорите на този пазар,
са необходими нещо повече от финансова и политическа
нестабилност".
Изданието цитира също така анализ на японската финансова
институция Номура (Nomura) от петък.
С дял на брутните кредити спрямо брутния вътрешен продукт
(БВП) от 72,9 процента и над 70 процента от активите
чуждестранна собственост, българската банкова система е малко
по-малка от средното, но структурата й е подобна на тази в
голяма част от региона. Последно бе съобщено, че делът на
необслужваните кредити е 17,1 процента, но според БНБ сега може
да се е повишил до 18 процента. Резервите за "лоши" кредити
обаче са умерени на ниво около 49 процента от проблемните
кредити. След съпоставяне на всички тези цифри, текущия нетен
недостиг, който правителството може би ще трябва да покрие, ако
проблемът се разрасне още повече, е около 6,3 процента от БВП
или 2,6 млрд. евро, според анализаторите на Номура.
На пръв поглед България изглежда е в добро кредитно
положение, според чистите цифри. Бюджетният дефицит тази година
е около 2 процента от БВП и през идната година ще се понижи до
1,1 процента, задлъжнялостта е около 22 процента от БВП тази
година след 18,6 процента през предходната, инфлацията е ниска
разходи за банкова рекапитализация, то макроикономическата
картина няма да се промени особено много, отбелязват експертите.

Истинският проблем в България е, че продължителните
протестни действия и изборите, които нямаха решителен резултат,
на практика доведоха до неуспешно, технократско правителство,
което вероятно може да направи малко от политическа гледна
точка, за да помогне за разрешаване на ситуацията. Следователно
БНБ е единственият играч на полето, като това положение вероятно
ще се задържи до изборите на 5 октомври. По този начин
дестабилизиращите сили все още имат известно време, за да
причиняват проблеми, отбелязва изданието.
Опасения обаче идват от евентуалната реакция на банковата
система, която до голяма степен е чуждестранна собственост,
както и на местните вложители.

Българското правителство подкрепи банковия си сектор с
кредитна линия, след като две от банките в страната бяха
засегнати от масово теглене на средства, информира днес
американското издание "Wall Street Journal" под заглавие "Причина
за безпокойство ли е България?".
Повечето анализатори, които следят случващото се, до голяма
степен са уверени, че това няма да предизвика криза за
централната банка и българската валута, която е обвързана с
еврото, отбелязва вестникът.
Спасителната кредитна линия за българската банкова система,
наложила се след масовото теглене на пари от Корпоративна
търговска банка (КТБ) и Първа инвестиционна банка (ПИБ),
намалява вероятността от заразяване на цялата система, според
Джилиан Еджуърт и Кристофор Павлов от Уникредит (UniCredit),
цитирани от изданието.
Според Уникредит двете засегнати банки, които чиито
собственици са българи, контролират 18,5 процента от системата,
докато банките, които са чуждестранна собственост, покриват 68,7
процента от общите активи на системата.
Въпреки това кризата в банковия сектор подсилва
необходимостта България да продължи с още по-всеобхватна реформа
на управлението в държавния сектор и администрацията, допълват
двамата анализатори.
По-големият дял на чуждестранните банки би трябвало да е
причина за успокоение, според Гунтер Дойбер и Емил Калчев от
Райфайзенбанк (Raiffeisenbank).
Обвързаността на българската валута с еврото би трябвало да
устои на кризата, която в момента засяга банковия сектор,
отбелязва Симон Кихано-Еванс, който ръководи отдела за проучване
на страните с нововъзникващи пазарни икономики към Комерцбанк
(Commerzbank AG). Валутният резерв на страната е 13,8 милиарда
евро, което е почти колкото парична маса М1, посочва
Кихано-Еванс, като според него това дава възможност за справяне
с масово обръщане на левовите депозити в евро.
Проблемите на българските банки са показателни за
политическата несигурност в Източна Европа, която вероятно ще
продължи, докато напрежението между Русия и Запада по повод
Украйна остава силно, допълва анализаторът.
Не всички обаче са оптимистично настроени. Анализаторите от
Номура (Nomura) Питър Атард Монталто и Киирти Ангамана
отбелязаха в петък, че един по-широкомащабен опит за обръщане на
депозитите в евро ще застраши валутния борд.
Това прави пласирането на българските еврооблигации на
стойност 1,49 милиарда евро миналата седмица при лихва малко над
3 процента да изглежда "странно", допълват анализаторите.

България се противопоставя на мистериозна банкова
криза, пише френското икономическо издание "Les Echos" в статия
относно българската банкова система.
В публикацията се твърди, че български вложители са
изтеглили 400 милиона евро в петък от гишетата на три банки в
страната. Две банкови институции бяха жертва на слухове на фона
на силна политическа криза.
Сега България иска да си върне контрола на ситуацията.
Днес страната успя да се противопостави. Брюксел даде зелена
светлина за отпускането на кредитна линия от 3,3 милиарда лева с
цел да се реагира на спекулативните атаки.
В самата Европейска комисия казват, че не се страхуват
от реална финансова криза в България, защото банките са добре
капитализирани и имат значителна ликвидност.
"Но ние сме свидетели на криза на доверието,
предизвикана от слухове, на фона на интензивна политическа
криза", казват източници от ЕК, цитирани от "Les Echo".
Случващото става в момент на деликатен политически
климат в България, когато правителството е в оставка, а за
октомври са насрочени предсрочни избори.

Под заглавие "Какво за бога се случва в България?"
американското сп. "Forbes" публикува статия за ситуацията с
българската банкова система.
Нещата бързо се променят в България. Преди по-малко от
месец МВФ каза, че българската банкова система е в добро здраве
и заяви, че я е стабилна и ликвидна. Но вчера българският
президент беше принуден да направи изявление, в което да успокои
хората, че техните пари са в безопасност. А сега ЕС отпусна на
България спешна кредитна линия, за да подкрепи банковата си
система, отбелязва изданието.
В статията се посочва откъде започна тази ситуация в
България, а именно положението на Корпоративна търговска банка и
какви да били действията на Българската народна банка.
Според авторката на статията Франсийз Копола реакцията
на БНБ е била късна и неадекватна. Ако централната банка си
вършеше работата както трябва, то масово теглене на пари нямаше
да принуди една здрава търговска банка да затвори врати, още
повече пък да се унищожи банковият капитал, пише авторката.
В статията се припомня и ситуацията с Първа инвестиционна
банка, както и мнението на правителството и на БНБ, че това е
нарочно дирижирано, за да се дестабилизира банковата система и
да се създаде политическа нестабилност.
Истинският въпрос обаче е защо България е толкова
нестабилна. Защо хората реагират на анонимни съобщения относно
ПИБ. Защо това сваля правителството. Простият отговор е, че
хората в България не вярват на правителството, посочва авторката
на публикацията.

Централната банка на България обяви, че е преодоляла
"организираната криминална атака" срещу някои банки, след като
ЕС даде одобрението си за държавна помощ за кредитните
институции след масовото теглене на депозити, пише Блумбърг.
Вчера Европейската комисия одобри предоставянето на 3,3
милиарда лева (2,3 милиарда евро) кредитна линия, след като
полицията в страната арестува мъже, които са подстрекавали към
теглене на депозити от третата по големина банка Първа
инвестиционна банка (ПИБ).
Кризата в банковата система предизвика и напрежение на
политическата сцена. В изявление в ефира на националната
телевизия на 28 юни финансовият министър Петър Чобанов обвини
лидера на опозиционната партия ГЕРБ и бивш премиер Бойко
Борисов, че предизвиква "паника", правейки необмислени и
некомпетентни изявления по такива чувствителни въпроси като
финансовата сигурност, допълва Блумбърг.
Българските власти се задействаха, за да спрат паниката в
банковия сектор в страната и получиха исканото от ЕК одобрение
за помощ от 3,3 милиарда лева в подкрепа на местните банки, след
като вложители започнаха масово да теглят парите си от две
банки през последните по-малко от две седмици, пише в
електронното си издание американският всекидневник "Уолстрийт
джърнъл".
Френските медии също отделят значително внимание на
"банковата криза" в България. Вестник "Поан" посочва, че
България и Брюксел "избраха да се намесят бързо и силно, за да
прекратят паниката, която бе обхванала банковия сектор на тази
малка страна, изпаднала в дълбока политическа криза".
Вестник "Фигаро" акцентира върху факта, че Международният
валутен фонд (МВФ) е изразил готовност "да помогне на България".

България е застрашена от финансов срив, пише Газета.ру.
Страната вероятно е на прага на срив на цялата си банкова
система, отбелязва изданието, след като припомня вчерашното
решение на ЕС да одобри отпускането на извънредна помощ от 1,6
милиарда евро за спасяването на банковата система на страната.
"Положението в България повече прилича на ситуацията, която
наблюдавахме в началото на 2013 година, когато рухна банковият
сектор в Кипър", посочва анализатор на ИК Финам Антон Сороко,
цитиран от Газета ру.
Властите в България обвиняват за финансовите сътресения
злонамерени хора, които "са извършили криминална атака срещу
българската финансова система", допълва руското електронно
издание.
Причините за проблемите в банковия сектор на България са
напълно неясни, пише германското издание "Дойче виртшафтс
нахрихтен". Сътресенията в българската финансова система сред
основните теми на германските медии.
Българският банков сектор е сравнително стабилен, но
икономическите и политическите кризи разпалиха несигурност сред
българите, събуждайки травматичните спомени от 90-те години,
посочва "Дойче виртшафтс нахрихтен".
Германски вложители също се опасяват за парите си, съобщи в.
"Ханделсблат". Според данни на германската платформа
Weltsparer.de, посредник за сметки в европейските страни, близо
2000 германски клиенти са вложили в ПИБ десетки милиони.  

Източник: БТА