Комисар Димова: Отново „нигерийската измама”

И още - какъв е профилът на големите финансовите измамници, разказва в интервю за EconomyNews.bg комисар Дарина Димова, началник отдел “Икономическа полиция” при ГД “Национална полиция”.

Силвия Стоядинова
Г-жо Димова*, какви са основните тенденции във финансовите измами през последните години?
Финансовите измами по принцип винаги се увеличават в случаите на финансова и икономическа криза. Това е така, защото всеки търси достъп до някакъв реален финансов ресурс – законно или незаконно. По принцип през летния сезон много често се увеличават и измамите, свързани с банкови карти, ако и тях ги включваме към финансовите измами. Разчита се на туристическия сезон и на това, че в България влизат много чужденци, които имат по - големи суми в своите банкови карти и по-големи лимити за теглене от тях. Ние, разбира се, сме разпоредили множество действия, които да ограничат тази възможност за извършването на престъпления, както по Черноморските курорти, така и във вътрешността на страната и това дава резултат.
Кои са най-често използваните схеми за измами ?
Разнообразни са. Не са една и две. Определено се използват документи с невярно съдържание, с цел да бъдат изтеглени суми от физически и юридически лица, които са в различни банкови сметки. Използват се неистински пълномощни, неистински лични документи за тази цел. Миналата година имахме подобни случаи.Тази година обаче този вид измами намаляват. Смятам, че това се дължи основно на действията, които предприехме, тъй като заедно с банките сме засилили контрола по отношение на използваните пълномощни. Банковите служители могат онлайн да ги проверяват в сайта на Камарата на нотариусите. Освен това на банките са осигурени начини, по които могат да проверяват достоверността на документите за самоличност, които им се представят. Така че опитите за измама в тази посока са предотвратени още в зародиш. Продължават, разбира се, както вече споменах престъпления с банкови карти. В България основно те се извършват на АТМ машините. На ПОС-терминалите имаме много малък процент извършени измами. Да не кажа , че въобще липсват. С изключение на ползването на неистински банкови карти в някои от големите вериги при пазаруване. Предприети са доста действия и в тази посока и се надяваме, че сме се справили и с този проблем, който имаше у нас.
Как най-често се крадат личните данни ?
Ако имате предвид при престъпленията с банкови карти - най-често се скимират. Тоест снемат се данните от банковите карти чрез специални скимиращи устройства, които се поставят на банкомати у нас и в чужбина. Много често нашите „лоши момчета” работят в чужбина, за да поставят тези скимиращи устройства. Снемат се както данните от магнитния носител на картата, така и пин кода , за да могат те по нататък да бъдат използвани и на банкомати, или пък по интернет да бъдат поръчвани стоки и услуги, без знанието и съгласието на картодържателите. Ако данните са снети не от България, се изпращат от чужбина по интернет или пък се прекарват през границата във флаш памети. След това се дават на част от групата, която изготвя самите неистински банкови карти, независимо дали са само бели пластики, или други пластмасови карти, при които имат възможност да се нанесе информацията върху магнитната лента и по този начин се ползват след това на банкомати или ПОС - устройства.
Какъв  е профилът на хората, които извършват измамите ?
Когато става въпрос за банкови карти профилът включва няколко различни души, тъй като има разделение на труда. Тези, които изготвят банковите карти и които ръководят дейността, са коренно различни от тези, които скимират данните от картите и още по-различни от тези хора, които след това използват картите, за да източат средствата. Така наречените „бушони”, които ползват накрая картите, за да източат средствата и рискуват да бъдат заловени от органите на реда, са най-често наркозависими или хора, които нямат средства за препитание и са принудени просто да използват тези карти и да източат средствата като много малка част остава за тях. По-голямата част от плячката те предават на хората, които са им дали самите неистински банкови карти. “Бушоните” не е нужно да имат някакви специални знания. Докато хората, които изготвят банковите карти определено са технически грамотни, въпреки че изготвянето на една неистинска пластика не изисква толкова много специални познания. Бели пластики се продават за дребни пари на много места, тъй като те се ползват за изготвянето на различни други карти за достъп – за интернет клуба, за фитнеса и др. Нанасянето на информацията изисква един специален софтуер, който би могъл да се хакне от някъде или да се купи. Така че биха могли достатъчно грамотни технически лица да го използват по предназначение за използването му при производство на неистински банкови карти. От тази гледна точка се различават участниците в една престъпна схема с банкови карти. Лицата, които подговят и извършват и финансови измами, между които и ДДС измамите например, са достатъчно грамотни по отношение на изготвяне на документи и цялостен документо поток в зависимост от това дали има внос, износ на стоки, дали има вътреобщностни придобивания (ВОП) или вътреобщностни доставки (ВОД). Така че те познават от една страна тези документи, от друга страна се възползват от лица, които имат добра счетоводна култура и извършват счетоводна дейност, за да им подскажат как да бъдат оформени сделките между създадени от тях дружества и как да бъдат отчитани пред НАП. Много често сред участниците в ДДС схеми, установяваме и данъчни служители които дават съвети или директно подпомагат различните групи в тази дейност.
Когато става въпрос за профил на извършител на големи финансови престъпления или по-скоро организатор, е най-често мъж между 31 и 50 години, интелигентен, добре образован, хладнокръвен, използващ „бушони”. Според едно изследване на PriceWater houseCoopers около 40% от финансовите престъпления се извършват от лица, служители на съответната финансова институция, които са обикновено на средно и по-високо мениджърско ниво, 15% от финансовите измами се извършват от клиенти, около 10% от бизнес партньори и доставчици, 5% от хора, имащи други връзки с предприятията и само 30% от лица, които нямат никаква връзка.
Какви са годишно загубите от икономическите измами ?
Много е трудно да се каже какви точно са загубите. Първо начинът, по който се води статикиката, не включва непременно всички загуби. Тя включва само тия, които ние сме открили и, за които е докладвано. Има достатъчно латентна престъпност, която в целия си размер не е установена от нас. В последно време най-сериозните загуби в бюджета се търпят от ДДС измамите. И то там се бърка на всеки един от нас в джоба, въпреки че ние не го усещаме пряко, защото това са измами, които лишават бюджета от определени средства, които биха могли да се използват в други социални сфери на нашия живот. В различните етапи има нанасяне на щети на банките, на застрахователните компании от финансови измами. Те са при всички положения много по-малки като количество, като брой случай както и като сума от тези измами. Най-големите твърдо са от ДДС схемите.
През 2011 г. в национален мащаб за икономическа полиция в цялата страна са регистрирани общо 12 418 бр. икономически престъпления спрямо 13 756 броя за 2010 г или с 10% по-малко.
През 2011 г. са разкрити 5484 престъпления срещу 5169 през 2010 г. т.е. има увеличаване на разкриваемостта на икономическите престъпления от 37% през 2010 г. на 44% през 2011 г. или увеличението е около 7%.
Най-големите разкрития, над които сте работили в последните месеци ?
Ние проведохме различни акции в последните месеци. Информацията за тях е публична и е на сайта на нашето министерство и ако те са представлявали интерес, са отразени по някакъв начин в пресата. За нас, които работим ежедневно е много трудно да се каже кое от нашия труд е по-голямо или малко, защото понякога се налагат страшно много усилия, за да се докаже нещо, което не е с толкова голям финансов ефект. Друг път, случай с голям финансов ефект не е толкова труден, за да се докаже по отношение на самата схема и по отношение на извършителите. Така че всеки един случай, над който сме работили, за нас е важен и е опит в нашето ежедневие, което помага да можем по-лесно да прилагаме нашите методи за в бъдеще и да бъдем по-ефективни. Определено се опитваме да направим всяка една операция и всяко едно действие така, че да запазим обществения интерес и да бъде достатъчно ефективно.
Последната операция, която направихме по линия „транспорт” беше за измами, свързани с товари. Определена фирма си поръчва някаква стока. Да кажем фирмата е от Гърция и иска да получи стока (играчки) от Германия, но товарът се отклонява от пътя по определен начин и схема, доста добре измислена, така че стоките се разтоварват в България и тук се продават. Проблемът е доста сериозен в цяла Европа. Имаме над 23 такива случая. Затова в Европол създадоха специален работен файл, който има за цел да обедини информацията по отношение на така наречените „загубени товари” в Европа. Ние, например, намираме товари, които са “загубени “ и ги търсят колегите от Унгария, Германия, Словакия, а за сметка на това ние търсим в Европа български “загубени товари”. Затова единствено бързото и ефективно взаимодействие между Европейските служби дава реален шанс за противодействие на този вид измами.
Споменахте, че престъпленията в екологията са много модерни напоследък. Какви най-често са те ?
Да, престъпленията в екологията са в много различни сфери. Едната част от тях са в областта на складиране, оползотворяване и транспортиратне на отпадъците от какъвто и да е вид - както от промишлеността, така и от бита . Какви са емисиите, които се излъчват от тях и сведени ли са до международно приетите граници. Втората сфера е използване на природните дадености така, че да бъде запазена природата. И третата интересна и нова за България в последно време сфера е опазването на нашата флора и фауна. В последните две години имаме няколко операции по запазването на скални орли и други видове птици, които са уникални за българската природа .
По отношение на телефонните измами отчитате ли увеличаване или намаляване ?
Колегите от отдел “Криминална полиция” трябва да кажат, защото те са хората, които се борят с този вид престъпления. Като началник на “Икономическа полиция” бих искала да предупредя обаче вашите читатели за подобни измами с голям финансов ефект за престъпниците. Финансова криза може би притиска хората да участват доброволно в някои финансови измами, които бяха модерни преди около десетина години и смятахме, че хората са си взели поука от тях. Такава е например т.нар. “нигерийска измама”. Оказва се, че в момента отново има разрастване на този тип престъпност. Нигерийската измама се състои в изпращането на писма по интернет от анонимни хора, които се представят на близки до нигерийския или друг диктатор, който обаче не може да влезе в страната си и да разполага с големи суми, които уж притежава. Чрез писмото се подканват хора да изпратят определена сума, с която те ще могат да си внесат някакви суми по банките, така че да могат да поискат отблокиране на големи активи, част от които ще получи човекът, който е получил такова писмо и изпратил, разбира се, съответни суми по посочени банкови сметки. За съжаление има хора, които продължават наивно да откликват на тези писма. Започва една кореспонденция между тях. Те изпращат по 200, 300 евра или долари на определени банкови сметки, от които нищо не се получава обратно, но продължават да им се искат пари по определени схеми, чрез които измамниците казват, че ще получат в крайна сметка големи финансови ресурси за разпределение. Така и финансовите ресурси не се получават. Човекът изчезва от кореспонденцията с имейл, а този който се е доверил загубва съответна сума, каквато е успял да изкопчи измамника. Много е трудно да се разследват такива измами. Не са ясни лицата, които стоят зад тези имейли, твърде често те променят IP адреса си и не е ясна страната, от която се изпращат тези съобщения. Моят съвет е да не се поддаваме на такива плоски предложения, които ни подканват да даваме пари на хора, които не познаваме и които предлагат включване в странни финансови схеми.

*Комисар Дарина Димова – Обретенова – е началник на отдела “Икономическа полиция” при ГД “Национална полиция”. Завършва СУ “Климент Охридски”, специалност “Химия”, след което има следдипломна квалификация по “Финансов мениджмънт” в УНСС, а по късно завършва и специалност “право” във ВТУ “Св.Св.Кирил и Методи”.От 1995г. е служител в “Икономическа полиция” в 5-то РПУ-СДВР, а последните дванадесет години е последователно : оперативен работник в ДНСП, началник сектор “Престъпления против ФКС”, началник сектор “Престъпления със средства на ЕС” и в момента началник отдел “Икономическа полиция”. Преминала е обучения на Сикрет Сървиз, ФБР , ОЛАФ и др. , съответно по противодействие на фалшифициране на парични знаци, “изпиране на пари”, трансгранични престъпления, кибер престъпления и такива в мрежа, престъпления с еврофондове и др. Екипи под нейно ръководство работят в тясно взаимодействие с прокуратурата и Специализираното звено за разкриване на престъпления свързани с еврофондовете.