Комисар Ферейра дава съвети

Възможностите, които носят бюджетът на ЕС и Планът за възстановяване на обща стойност 1,8 трилиона евро, се случват веднъж на поколение. Това коментира еврокомисарят по въпросите на сближаването и реформите Елиза Ферейра по време на конференция, организирана от EURACTIV България*, където дискусията бе на тема “Европейска подкрепа за икономическото възстановяване, кохезията и реформите в България”.

Темата е особено актуална предвид факта, че в началото на февруари България изпрати до ЕК втори работен проект на своя план. Критиките в страната са, че българското правителство е на път да пропилее с лека ръка възможностите и огромното европейско финансиране. Елиза Ферейра говори за възможностите, които Планът за въстановяване предоставя на България.

“Успехът на България е важен елемент от успеха на цяла Европа. Налице са и предпоставките да се материализира – безвъзмездните средства, до които България получава достъп, са в размер на 6.3 млрд. евро (около 10% от БВП). Общата сума може да нарасне до над 10 млрд. евро, ако страната реши да използва подпомагането под формата на заеми”, коментира Ферейра. Тя подчерта, и че има много сфери, върху които страната трябва сериозно да поработи. Ферейра препоръча на управляващите в България да изградят по-ефективна система за иновации, “които да не остават само на хартия”. Еврокомисарят подчерта, че има нужда от напредък в цифровизацията, въвеждане на електронно управление и ефективна защита на околната среда.

“Имате разнообразен климат и биоразнообразие. Просто някой трябва да се ангажира с решаването на проблемите, какъвто е управлението на отпадъци. В страната едва 2.4% от отпадъците се рециклират, което е едно от най-ниските нива в ЕС“, каза тя.

Елиза Ферейра подчерта, че знае за успешния проект за софийското метро, но напомни, че има и други видове транспорт, които чакат проекти за реформа. Другият проблем, според нея, е, че българската икономика губи твърде голямо количество електроенергия, която може да бъде усвоявана ефективно и да се печели от това.

Ферейра коментира, че плановете за възстановяване трябва да решат проблеми в редица сектори – енергетика, образование, администрация, която включва и реформа в Националната агенция по приходите, здравеопазване и т.н. Тя напомни, че общата сума от 21.5 млрд. евро, които ще получи България от ЕС, може да помогне за реализация на проекти в цялата страна.

Зам.-министърът на регионалното развитие Деница Николова обясни, че един от приоритетите в националния план е намаляването на дисбалансите в социален и икономически план между градските и селските райони, както и между центъра и периферията.

В новия инструмент за възстановяване ЕК включи React EU, инструмент, предназначен да се справя с последствията от кризата с насочване на средства чрез регионална политика.

“В хода на два програмни периода се фокусирахме върху големите градове, това допринесе за задълбочаване на дисбалансите. През новия програмен период чрез механизма за “интегрирани териториални инвестиции” ще се опитаме да решим проблема”, обясни Николова.

Регионалното министерство ще разполага с 4 млрд. евро от оперативните програми на ЕС. Николова коментира, че акцентите през новия програмен период ще са мерките за енергийна ефективност, електромобилност и развитие на малките населени места. По думите й основна задача ще е разработването на индустриалните зони, които ще получат и държавно финансиране.

По време на дискусията директорът и създател на “Тракия икономическа зона” Пламен Панчев обяви, че Пловдив, Бургас, Габрово и Хасково работят по проект Консорциум „Въглеродно-неутрални индустриални паркове“ за привличане на инвестиции. Целта е развиване на “зелено” производство и постигане на целите на ЕК за намаляване на въглеродните емисии до 2030 г. Панчев попита еврокомисар Ферейра дали ЕК има механизъм за създаване на мрежа от такива паркове - за обмяна на опит и добри практики.

За развитието на Тракия икономическа зона допринася и Красимир Петков, бизнесмен, който 30 години се занимава с роботика в САЩ и България, и в момента в неговия завод в Пловдив се асемблират първите в страната електрически камиончета. С общи усилия в Пловдив е открита първата лаборатория по роботика, подготвя се обучение в специалност “Електромобилност”. До този момент инвестициите в “Тракия икономическа зона” са в размер на 3 милиарда евро.

Евродепутатът Андрей Новаков (ГЕРБ, ЕНП) коментира, че “България трябва да се възползва от уникалната възможност, която й се предоставя за реформи и напредък” – почти 30 млрд. евро. Той подчерта, че благодарение на еврофондовете заетостта в страната се е увеличила с 12%. А в бъдеще се отваря възможност за още по-солидно финансиране.

Новаков е оптимист, че ще има достатъчно средства за всички проекти – високоскоростни жп линии, в пътища, в нови училища, в болници.

Петър Ганев от Института за пазарна икономика смята, че дисбалансите в икономическото и социалното развитие са налице у нас много преди пандемията. По време на конференцията той коментира последния си анализ на тема “Ролята на местната власт в предоставянето на социални услуги”.

Изследването му ясно показва, че социалните трансфери и услуги в страната не успяват да постигнат желаните и очаквани резултати – социалните плащания продължават да имат ограничен ефект върху намаляването на бедността и ограничаването на неравенството. В същото време преобладава схващането, че социалните услуги имат слабо покритие спрямо нуждите на населението.

Модератор на форума бе бившият вицепремиер Ивайло Калфин, който коментира, че голяма част от парите, които са предназначени за иновации и за бизнеса, отиват за администрацията. Според него тази тема трябва да се следи в бъдеще. Той прогнозира, че изграждането на магистрали и ремонтът на пътища ще е тема, която ще продължава да ни занимава в бъдеще.

----------------* EURACTIV е независима общоевропейска медийна мрежа със седалище в Брюксел, специализирана в политиките на ЕС. EURACTIV.com е създаден преди 20 години от Кристоф Леклерк, френски предприемач и активен гражданин. Днес уебсайтовете EURACTIV предоставят безплатни локални новини за политиката на ЕС на 12 езика с журналистически екипи на EURACTIV в 12 държави.