Компаниите за шистов нефт пред фалити

Една от най-болезнените кризи в историята на суровия петрол се случи едва преди шест години, когато рязък спад на цените струваше работата на двеста хиляди души, почти половината от цялата работна сила, заета в тази индустрия в САЩ, пише Bloomberg.

И сега разпространението на коронавируса, съчетано с ценовата война между Русия и Саудитска Арабия на петролния пазар, заплашва нефтената и газовата индустрия и нейните служители с поредното опустошение.

Според Райън Ситън, държавен нефтен регулатор в Тексас, десетки хиляди тексасци се уволняват в находищата на петролни шисти в Пермския басейн в Западен Тексас, докато компаниите спират сондажите. Започнаха да се появяват съобщения за съкращения. Миналата седмица компанията за обслужване и добив Canary LLC съкрати 43 работници. А производителят на петролни тръби Tenaris SA уволнява 223 души от завода в Хюстън. Но най-голямото „изхвърляне“ досега идва от "Halliburton Co"., най-големият доставчик на услуги за фракинг в света, който уволни 3 500 работници в централата си в Хюстън.

Съкращенията следват рязък спад в цените на West Texas Intermediate, референтната марка на петрола в САЩ. Фючърсите в Ню Йорк паднаха с над 60% тази година и те имаха най-лошата седмица от 1991 г. насам.

Докато работниците в почти всяка индустрия са изложени на риск от забавяне на икономическия растеж, малцина са изложени на по-голям риск от тези в петролния сектор. Според доклад на Института Брукингс, регионът Мидландс-Одеса в Западен Тексас, доминиран от Occidental Petroleum Corp. и Parsley Energy Inc., може да бъде напълно разрушен. Според него над 40% от работната сила в Мидланд е ангажирана в индустрии с висока степен на риск, главно нефт и газ, което е най-високият процент сред всички региони на САЩ. Като цяло работната сила в сектора на услугите днес е около 316 000, което е с 30% по-малко в сравнение с 2014 г., допълва "Фокус" 

Намалението на работната сила е пряк резултат от поредица съкращения на инвестиции в проучване, в момента - около 12,6 милиарда долара. По данни на Rystad Energy, почти две трети от глобалното намаляване на разходите от 100 милиарда долара може да дойде от находищата на шистов щатски нефт. За изпълнителите, никой сервиз няма да пострада повече от този, който изпомпва вода, пясък и химикали под земята, за да изтръгне съдържащите се в тях въглеводороди - процес, известен като хидравлично раздробяване на пластовете (фракинг).

И този път финансовият срив би могъл завинаги да удави частта от индустрията, която беше в състояние да остане над водата преди половин век благодарение на банковите заеми.

„Има слабости“, казва Дан Еберхарт, изпълнителен директор на Canary в Денвър. „Най-слабите нефтени и газови компании, компании за услуги за нефтените находища и банки, силно свързани с нефтения и газовия сектор, може да са под вълните преди края на цикъла, така че никога повече да не се появят“.

Приходите на Halliburton (преди лихви, данъци, амортизация и амортизация), които генерират по-голямата част от продажбите му в Северна Америка, се очаква да паднат с 40% тази година до 2,2 милиарда долара, заяви анализаторът от Citigroup Inc. Скот Грубер. Забележка за инвеститорите: очаква се приходите да намалят с още 30% през следващата година.

Citi вижда 40-процентно свиване на пазара на петролни услуги в САЩ, резултат от бърз спад на глобалното търсене, съчетан с очакването на продължителна ценова война. Това доведе и до по-ниски международни очаквания, което от своя страна означава, че основните конкуренти в сектора на услугите Schlumberger Ltd. и Baker Hughes Co. също трябва да понесат двуцифрени цифри за спад на доходите си тази и следващата година, пише Грубер.

„Реалността отрезвява“, пише анализаторът на Capital One Люк Лемуин в бележка за инвеститорите тази седмица. „Дори преди пандемията от коронавируса и ценовата война между Русия и Саудитска Арабия, редица компании бяха на ръба на оцеляването“.

Общата пазарна капитализация на петте най-големи производители на петролни услуги и оборудване в света днес не може да надвиши $ 49 милиарда, колкото струваше през 2008 година само Transocean, най-големият собственик в света на дълбоководни сондажи.