Консолидация на банките в ЦИЕ

Много от регионалните банкови пазари са наситени с банки, които не са в състояние да поддържат ефективни икономии от мащаба в дългосрочен план. Очакваното забавяне на икономиката ще окаже още по-голям натиск върху тези финансови институции и, поради нарастващия брой трансакции, тенденцията за консолидация изглежда се ускорява, а трансакционната активност в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) се очаква да се увеличи – това разкриват две скорошни проучвания на Делойт за банковия пазар в региона на ЦИЕ.

Увеличаваща се консолидация на банките в ЦИЕ

Резултатите на банковата индустрия в Централна и Източна Европа и Прибалтийския регион продължават да бъдат окуражителни. Коефициентите за капиталова адекватност през 2018 г. остават стабилни със средно ниво над 20% в 15-те страни[1], които са обект на поучванията на Делойт. Необслужваните кредити намаляват значително, а рентабилността се повишава до исторически високи нива в някои държави със средна възвръщаемост на капитала около 11%. Тази положителна динамика е подкрепена от стабилна икономическа експанзия със среден ръст на реалния БВП от 3.9% пред 2018 г., подобряване на условията на пазара на труда и интензивна кредитна активност в региона.

Освен продължаващата дигитална трансформация, друга преобладаваща тенденция в регионалния банков сектор е консолидацията на банковия пазар. Тя, от една страна, е водена от екзит стратегиите на продавачите, които те предприемат спрямо вторичните си пазари, а от друга - от възприемчивия растеж на купувачите с основните регионални играчи с цел постигане на икономии от мащаба и увеличаване на ефективността. В допълнение, oчакваното забавяне на икономиката също може да окаже натиск върху по-малко ефективните банки, така че консолидацията в сектора да продължи с още повече трансакции. Наблюдаваме отблизо голям брой приключили наскоро сделки, затова виждаме, че и продавачите и купувачите разполагат със солидна финансова мощ за извършване на придобивания. Въз основа на това очакванията за следващите години са за продължаващ постоянен поток от сделки на банковия пазар в Централна и Източна Европа.

Консолидация на банковия пазар в България

При банковия пазар в България нарастването на балансите продължава, а качеството на активите се повишава. В същото време секторът се радва на подобрена регулаторна рамка, която допринася за намаляването на риска в банковата система като цяло. В края на 2018 г. в страната оперират 20 финансови институции, като основна част от тях са дъщерни дружества на големи европейски банкови групи. Българският банков пазар е умерено концентриран, тъй като 55% от общите активи на сектора са собственост на 5-те най-големи банки.

Шест са най-големите трансакции на местния банков пазар през последните няколко години:

• През 2019 г. в следствие на екзит стратегията на няколко гръцки банки от българския пазар, Пиреос Банк продава 99.8% от дела си на Пощенска банка, чиято цел е да засили позицията си на местния пазар.
• През 2018 г. ОТP Банк подпива споразумение за придобиване на 99.74% от дела на Сосиете Женерал Експресбанк.
• Пак през 2018 г. българската Инвестбанк купува Търговска банка Виктория от обявената в несъстоятелност Корпоративна търговска банка.
• През 2017 г. лихтенщайнският фонд Novito Opportunities получава разрешение от българския регулатор за придобиването на 67.7% от дела на Общинска банка. Общинска банка по онова време е 16-та на пазара по активи с 1.56% пазарен дял. След сделката Бълграска банка за развитие остава единствената държавна банка в страната.
• През декември 2016 г. Националната банка на Гърция продава дъщерното си дружество ОББ на KBC Груп. През 2018 г. СИБАНК и ОББ се сливат, а новата банка става 3-та по големина на местния пазар.
• През 2015 г. Пощенска банка придобива Алфабанк.

Проучването на Делойт показва още, че:

• Банковите пазари с най-голям брой сливания и придобивания в района на Централна и Източна Европа в периода 2015 г. – септември 2019 г. са Украйна (14 трансакции), Сърбия (11), Полша (10), Румъния (10) и Унгария (8).
• Най-активният купувач в региона е унгарската OTP Банк (8 трансакции, сред които е и сделката за придобиването на Сосиете Женерал Експресбанк в България), следвана от полската държава с 4 придобивания от 2015 г. насам посредством сделките на PZU и Alior Bank (и двете с държавата като мажоритарен собственик).
• Най-активните продавачи са Сосиете Женерал Експресбанк (6 трансакции), Райфайзен банк (5 сделки) и гръцките банки, сред които Пиреос, Националната банка на Гърция, Алфа Банк и Юробанк, които са продали 12 банки в посочения период.

Разнопосочни тенденции по отношение на необслужваните кредитите в ЦИЕ

Тенденцията на спад на необслужвани активи продължава в почти всички страни в региона на Централна и Източна Европа. Комбинацията от стабилната макроикономическа среда, засилените регулации и политическо внимание, както и ангажираността на банките да се справят с необслужваните си кредити са основен катализатор за спад на техните необслужваните активи.

Страните в региона стават свидетели на динамика в нивата на необслужваните банкови кредити за 2018 и 2019 г., подхранвана и от силния инвеститорски апетит главно сред инвеститори с вече изграден капацитет за обслужване в региона. Постепенното справяне с наследените необслужвани заеми заедно с намалените нива на нови такива и интереса на инвеститорите за по-висока доходност допринасят за намаляването на броя на необслужвани кредити.

След слабата 2017 г. по отношение на обема на продадени лоши кредитни портфейли, 2018 г. се радва на продажби на стойност почти 6 млрд. евро. Полша, Унгария и Румъния допринасят за обема на приключени трансакциии с почти 1 млрд. евро през 2018 г. По-ниските очаквания за възстановяване от инвеститорите, както и евтиното финансиране в следствие на благопроиятната макроикономическа среда оказват положително влияние върху ценообразуването на портфейлите. То се стимулира допълнително и от нарастващата конкуренция по отношение на търсенето.

Тенденции за необслужваните кредити на банковия пазар в България

През 2018 г. качеството на активите се повишава и при кредитите за физически лица и при корпоративните такива, благодарение на преструктуране на портфейлите и намаляване на провизиите, като по-този начин се намалява цялостно процентът на необслужвани кредити в банковата система в България. Така през 2018 г. коефициентът на необслужваните кредити за физически се понижава от 7.4% през 2017 г. до 6.5%, а този за корпоративни клиенти - от 12.5% до 7.4%. Тази тенденция се очаква да продължи и през следващите години.

Проучването на Делойт показва още, че:

• Продажбите на портфейли продължават да играят съществена роля в опитите на банките в района на Централна и Източна Европа да намалят нивата на необслужваните си кредити – за това говори значителният обем на необслужвани кредити, търгувани през 2018 г. (5.9 млрд. евро).
• Коефициентите на необслужвани кредити постепенно се връщат обратно към едноцифрени стойности и дори се доближават до нивото си преди кризата. Към края на 2018 г. само три държави отчитат общи коефициенти на необслужвани кредити над десетпроцентрния праг. Това са Албания (11.8%), Хърватия (12.1%) и Украйна (54%).
• Очаква се трансакциите на вторичния пазар да се ускорят главно благодарение на консолидацията на по-малките играчи на пазара за събиране и обслужване на затруднени задължения.
• В краткосрочен план прегледът на качеството на активите може да насърчи по-нататъшни трансакции в България и Хърватия.

[1] Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния, Словения, Хърватска, България, Сърбия, Украйна, Босна и Херцеговина, Албания, Естония, Литва, Латвия