Консорциум дава 50% за капитализирането на КТБ?

Консорциум от инвеститори е готов да поеме 50 процента от
сумата, необходима за капитализирането и оздравяването на КТБ,
съобщи подуправителят на БНБ Калин Христов по време на заседание
на
парламентарната комисия, която разглежда казуса КТБ.
Към днешна дата ЕПИК, Оманския фонд и Джемкорп, създадена на 22
септември, твърдят че са консорциум, който иска да
рекапитализира банката, но с държавна помощ, съобщи Христов.
При оценката за 4 222 млн. лв. обезценка, те казват, че могат
да допринесат за 50 процента запълването на този недостиг,
съобщи Христов. Той добави, че в момента няма разписано
законодателство
как се дава държавна помощ за рекапитализиране на банка, затова
ако се премине към вариант оздравяване на банката, трябва да се
изготви държавен план за предоставяне на държавна помощ и да се
поиска разрешение за това от ЕК.
Като надзорна институция, ние не сме отхвърляли желанието на
инвеститорите да оздравят банката, но само правителството може
да направи такъв план, а ние можем да дадем мнение, каза
Христов.
Той подчерта, че само с чисто частен капитал инвеститорите не
искат да оздравят банката. Ако правителството не се ангажира с
такъв план, то БНБ следвайки европейските директиви, трябва да
вземе лиценза на КТБ и да се върви към процедура по обявяване в
несъстоятелност, каза Калин Христов.
Подуправителят на БНБ Димитър Костов каза, че ангажиментът на
БНБ според процедурата на специален надзор е да вземе решение до
20 ноември.
В случай на обявяване на несъстоятелност на банката, Фондът за
гарантиране на влоговете в банките трябва да се допълни с около
1,5 млрд. лв. , информира Димитър Костов. Той добави, че за да
се отвори отново банката е необходим капитал от 4 млрд. лв, за
да се покрият загубите и още 2 млрд. лв., за да има наличен
капитал, което общо прави 6 млрд. лв. за оздравяване на банката.
Ако се отвори банката сега след четири месеца затваряне, трябва
да се покаже на всички вложители, че могат да имат достъп до
парите си, добави още той.
В отговор на въпрос Костов каза, че при обявяване на банката в
несъстоятелност по предварителни индикации отражението върху
икономическия растеж на страната ще е по-малко от 0,5 процента.
Председателят на временната парламентарна комисия Менда
Стоянова ГЕРБ поиска БНБ да даде мнение кой от двата вариант е
по-добър, но управителят на БНБ Иван Искров заяви, че БНБ не
може да даде такова становище.

Надзорът над КТБ е извършил всички законови проверки, но това
че банката бе ударена с ликвидна атака, никой банков надзор не
можеше да го предвиди. Това заяви по време на дискусията в
парламентарната комисия, разглеждаща доклада за КТБ,
подуправителят на БНБ Цветан Гунев.
Гунев е завеждащ управление "Банков надзор" и през юни бе му
бе повдигнато обвинение за престъпление по служба за неупражнен
контрол над дейността на Корпоративна търговска банка.
Оттогава той е в отпуск, за да не пречи на разследването.
Ликвидната атака е генезисът на проблема с КТБ, а това никой не
можеше да го предвиди, посочи Гунев. Сега вече има и капиталов
проблем - заради липсата на документация за обезпеченията по
кредитите, добави той. Гунев посочи пред депутатите, че е начело
на банковия надзор от около година, но работи от 22 години в
БНБ и никога не е била пропускана надзорна процедура по
отношение на КТБ или други банки.
Гунев каза, че лично е дал разрешение КТБ да придобие банка
"Креди Агрикол България", която сега е вече ТБ "Виктория",
защото е имало всички законови основания за това. "Креди
Агрикол" трупаше загуби всяка година, докато КТБ имаха план да
развият с нея друг вид кредитен портфейл и купувайки я, те
купуваха загуба, каза Гунев.
Последната инспекция на място в КТБ е била през март 2013 г.,
съобщи Гунев. Няма как тя да е направена, без да са проверени
всички кредитни досиета, а ако тогава е липсвала информация, то
не може да има доклад за състоянието на банката, обясни Гунев.
Тогава не е имало констатации за липса на документи. Откакто е
създадена КТБ, в нея са правени много проверки, за последните
пет години са направени две проверки и още две проверки за
пране на пари, а физическа инспекция на място - през март 2013
г., заяви Гунев.