Контрабандата на тютюневи изделия в България

Неправителстевната организация Индъстри Уоч представи нов
анализ за фискалните ефекти от контрабандата на тютюневи изделия
в България и ЕС, съобщи нейната пресслужба.
Пред правителството стои предизвикателството да запази
фискалната дисциплина в среда на нулева инфлация и минимален
растеж, съчетан със свит поток чужди инвестиции и слабо
нарастване на работните места. При неминуемото стагниране на
общите приходи в бюджета в подобни условия, постъпленията от
акцизи добиват все по-важно макроикономическо значение. Борбата
със сивата икономика и повишаването на събираемостта ще са от
ключово значение за стабилността на публичните финанси и
възможността да се реализират реформи и разходни политики.
Акцизите върху тютюневите изделия носят приход от около 1.8
млрд. лева през 2014 г., или 44.5 на сто от всички акцизи и 6
на сто от всички бюджетни приходи. Макроикономическото измерение
на този приходоизточник е е 2.2 на сто от брутния вътрешен
продукт на страната.
Според проучване на АС Nielsen, изготвено през 2014 г., делът на
нелегално продаваните цигари в България е около 20 на сто, като
се отчита леко нарастване през последните три години. Тази
оценка вероятно е консервативна, отчитайки ефекта на заместване
на цигари с други тютюневи изделия. При тези допускания,
консервативната оценка за пропуснатите (несъбрани) общи данъчни
постъпления от потребление на тютюневи изделия е за около 450
млн. лева годишно (акциз и ДДС). Това се равнява на 2 на сто от
общите данъчните приходи за 2014 г., или 0.6 на сто от БВП.
България е страната в ЕС, в която облагането на тютюневите
изделия има най-голямо значение за изпълнението на държавния
бюджет. България е страната, която губи относително най-много
приходи заради контрабанда от всички страни в ЕС. Контрабандата
на цигари коства на фиска 1.6-2 на сто от общите данъчни
приходи, които държавата събира. По този показател България
"изпреварва" значително всички страни-членки на ЕС. Като
относителен принос за бюджета, загубите за България са 3 пъти
по-високи от Румъния и Полша, например, 10 пъти колкото за
Германия, и около 16 пъти колкото в Холандия.
Потреблението на нелегално продавани цигари е неравномерно
разпределено сред големите български градове. Ако свие
контрабандата в най-засегнатите 10 града до средното за
страната, загубите за бюджета биха намалели с около 110 млн.
лева допълнителни приходи от кациз и ДДС.
Динамиката на икономиката след 2011 г. натрупва няколко
фактора, които дават пряко отражение върху бюджетната
стабилност. От една страна, след шока от глобалната финансова
криза и последвалото рязко свиване на икономическата активност
последва период на минимален реален растеж на БВП. Двигател на
растежа през 2010-2012 бе единствено износът. Чуждите инвестиции
се свиха от рекордните 9 млрд. евро годишно до средни нива от
около 1.1-1.3 млрд. евро. Заетостта спадаше през целия период до
2013 г., като едва през последната година се отчете минимален
ръст. Инвестициите в основен капитал също спадаха, като през
последните няколко тримесечия се отчита колеблив ръст. Към това
трябва да добавим и премахването на инфлационните тенденции през
последната година, както и очакванията за стабилни цени през
следващите 1-3 години. От политическа гледна точка, огромно
предизвикателство е да се запази фискалната дисциплина при
нулева инфлация и минимален растеж, които вероятно ще доведат до
стагниране на общите приходи в бюджета.
Ето защо, в следващите години борбата със сивата икономика,
включително и контрабандата на акцизни стоки - ще са от ключово
значение за стабилността на публичните финанси и възможността да
се реализират реформи и разходни политики. В условията на бавно
икономическо възстановяване и ниска инфлация, акцизите са от
ключово значение за попълването на приходите в държавния бюджет.
Акцизите върху тютюневите изделия се очаква да бъдат 1.8 млрд.
лева през 2014 г., като облагането на тютюневите изделия формира
44.5 на сто от всички акцизи.
Постъпленията от акцизите върху цигарите представляват 6 на
сто от всички бюджетни приходи. По този начин облагането на
тютюневите изделия с акциз носи в хазната приход равняващ се на
2.2 на сто от брутния вътрешен продукт на страната.
Повишаването на акцизните ставки върху тютюневите изделия
през последните години увеличи ефекта на ценовите предимства
върху избора на потребителите. Една от последиците бе
увеличеното потребление на тютюн за пушене (за свиване на
цигари). При рязкото повишаване на акцизите върху цигарите през
2010 г. потреблението на тютюн за пушене нараства повече от 5
пъти. След последвалия спад виждаме отново увеличение през 2013
г.
Трябва да се отбележи, че акцизните ставки върху цигарите и
тютюна за свиване се различават, ако отчетем доминиращите
потребителски навици. При масово възприетата практика за свиване
на 2 цигари от 1 г тютюн, диференциацията при ефективната
акцизна ставка е повече от двойна. В резултат, крайните средни
цени на масовите цигари и тютюни при еквивалентно количество от
гледна точка на потребителя продължават да са различни, като
ценовото предимство на тютюна се увеличава от 64 лева през 2009
до 119 лева през 2013 г.
Същевременно, данните от МВР и Агенция Митници показват
рязък спад в заловените контрабандни количества цигари през 2012
и 2013 година. За 2013 г. спадът спрямо предходната година е
двоен, а спрямо 2010 - близо 6 пъти. Не така стои въпросът с
тютюна за пушене, където наблюдаваме значителен ръст от близо 7
пъти в заловените от Агенция Митници количества през 2013 г.
Всичко това може да се разглежда и като индикатор за засилени
опити за заобикаляне на плащане на акциз именно чрез нараснала
търговия с тютюн за пушене - като заместител на цигарите.

Трябва да се отчете, че в сравнителен план несъбраните
приходи от контрабанда надхвърлят или значително доближават
редица важни разходни програми. В избраните сравнения, на база
на проектобюджета за 2015 г. , се вижда, че например те
надхвърлят общия разходи за месечни помощи за деца, или че са
10-кратно повече от общите разходи за превоз на ученици и
безплатни учебници. Отчитайки макроикономическите
предизвикателства, анализирани по-горе, пред потенциала за
увеличаване на бюджетните приходи, възможностите за разширяване
на финансирането на подобни социално-значими програми са силно
зависими от мерките срещу контрабандата на тютюневи изделия.

България е страната в ЕС, в която облагането на тютюневите
изделия има най-голямо значение за изпълнението на държавния
бюджет, защото има най-голям принос за фиска в сравнение с
другите страни-членки на ЕС. Акцизите върху тютюневите изделия
генерират над 8 на сто от данъчните постъпления в България, а
ДДС върху цигарите носи 2.1 на сто от данъчните приходи. Общият
фискален принос на тютюневите изделия в България възлиза на над
10 на сто от данъчните постъпления. По този показател България
се нарежда на първо място в ЕС, изпреварвайки Румъния (6.6 на
сто) и Ирландия (5.3 на сто). За съпоставка, във Великобритания
облагането на тютюневите изделия носи 2.7 на сто от данъчните
приходи, а в Германия - 1.7 на сто.
В резултат на високия дял на нелегалните цигари и силната
фискална зависимост от тютюневите изделия, България е страната,
която губи най-много приходи (в процентно изражение) заради
контрабанда от всички страни в ЕС. Контрабандата на цигари
коства на фиска 1.6-2 на сто от общите данъчни приходи, които
държавата събира. По този показател България "изпреварва"
значително всички страни членки на ЕС. Като относителен принос
за бюджета, загубите за България са 3 пъти по-високи от Румъния
и Полша, например, 10 пъти колкото за Германия, и около 16 пъти
колкото в Холандия.