Контрабандата на цигари не се контролира от един играч

Степан Хиндлиян
Контрабандата на цигари в България не се контролира от един голям играч. Пазарът по-скоро е раздробен между различни по-дребни фигури. Страната ни е част от големия черен пазар на цигари в ЕС. Различни оценки сочат, че има 3-4 големи цигараджии в Русия, има и холандец, италианци и англичани. Това обясни пред Mediapool Тихомир Безлов, експерт от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД).
Наблюденията показват, че би могло да се говори за два типа организация. Едната е свързана с масов внос на дребно предимно от Сърбия, Македония и турските безмитни магазини. Това са цигари, които се вкарват от всякакви хора. Като се започне от най-обикновени погранични жители и се стигне до криминални групи с подкрепа в митниците и полицията. Тези цигари са относително скъпи, защото се купуват с платен акциз. Засилването на този тип контрабанда бе очаквано след като стана ясно рязкото вдигане на акциза в България, Румъния и Гърция и запазването на нивото му в Сърбия и Македония. Просто от страни с по-ниски акцизи се изнася в страни, в които налогът е по-голям, коментира експертът.
Вторият модел е свързан с организация на големи количества цигари. Поръчването на контейнер не е по силите дори и на големи местни контрабандисти. Цената му, банковите гаранции, логистиката е по силите на наднационални играчи. Смята се, че основният поток за България преминава през Гърция. От там влизат цигари произведени като цяло в Югоизточна Азия и Близкия Изток.
Това мнение се разминава с казаното от премиера, че нелегалните цигари идват основно от Молдова и влизат през границата ни с Румъния. Според Безлов, възможно е Бойко Борисов да има информация за производство на цигари предназначени за Южна Европа по подобие на схемата, която се ползва за Германия, Австрия, Чехия и други централноевропейски страни.
При този подход в бившите съветски републики се произвеждат цигари, имитиращи на външен вид известните марки цигари, които са регистрирани според законите в тези държави и биват изнасяни като легални. При тази схема, след като влязат в ЕС, цигарите се придвижват през вътрешните европейски граници и изчезват по пътя. Подобен подход би бил ефективен и за контрабанда на цигари през Румъния за България и Гърция.
Смята се, че цигарите от Молдова се пласират повече на румънския пазар, тъй като има по-малко разходи за контрабандистите, а и цигарите в северната ни съседка са малко по-скъпи. Съществува обаче и алтернативно трасе, което в миналото е било много активно за цигарите от Молдова и Украйна през Дунав. България няма граница и от двете страни на реката и не може да спира кораби заради международните договорености. За разлика например от Румъния и Сърбия корабите, които минават през реката, може да се проверяват само, ако акостират.
Много е трудно да се каже какъв дял от пазара заемат контрабандно внесени цигари. Има различни оценки. Едните са базирани на информация от мултинационалните цигарени компании, втората група са в резултат на маркетингови изследвания на вътрешното потребление през последните 10 години. Стои въпросът и колко хора са минали от легални цигари към нелегални, коментира Безлов.

Месечно процент от пазара “почернява“

Миналата година например всеки месец официалният пазар на цигари се свиваше с по един процентен пункт, като се предполага, че този процент “почернява“. Ако през 2008 г. оценката за цигари без платени акцизи и ДДС е за 10-12% към септември, но през октомври 2009 г. според проучванията нелегалните цигари са между 25 и 28%.
Моделите за контрабанда, които са резултат от високите акцизи, са най-различни. Във всеки отделен район има различни феномени. Безлов даде различни примери: ромски квартали в големи градове, където десетки семейства активно пренасят и продават цигари. Учителка, която държи бакалията в селото, има списък кой какви цигари иска и му ги доставя. Възрастни хора по цял ден работят като преносвачи за един лев.
"Взимат един стек от някъде и го занасят някъде. Изкарват тридесет лева на месец, това са много пари за тях. Иронично е, че това може да се окаже шанса им да оцелеят в кризата”, посочи Безлов
Разбира се, в организацията на каналите за трафик има най-различни нива. Тук влизат бивши силови групировки и дори олигарси.

Контрабандисти се връщат в бизнеса след срива на имотния пазар

“Сега, когато им изчезва основният източник на доход – пазарът на недвижима собственост – те масирано се връщат в контрабандата с цигари и другите две акцизни стоки: горива и алкохол. Например в момента има дефицит при два от трите големи производители на алкохол в България – причината е публично известна, имат проблеми с легалните бандероли”, каза Тихомир Безлов.
Според него има тенденция за засилване на контрола при дистрибуцията на цигарите на пазара на дребно.
“Вече трудно се намират нелегални цигари по магазинчетата, защото има глоби, отнемат се лицензи. Това доведе до пласирането им на улицата на принципа на леките наркотици – чрез дилъри, телефони, багажници на коли, мазета. При това положение митниците стигнаха до положение, че трябва да имат полицейски правомощия, за да могат да проверяват физически лица или техните жилища. Тоест, достигнато е до нова ситуация, за да може да се засегне продажбата на дребно. При леките наркотици има конспиративност, защото и този, който употребява, носи санкция, докато при цигарите не е така.”
Тихомир Безлов смята, че безмитните оператори в момента са изключително гневни, защото цялата контрабанда, която влиза, щеше да минава през тях и те щяха да правят страхотни пари и да се в златен период като в средата на 1990-те години. Разликата е, че тогава повечето магазините бяха държавни, посочва експертът. Сигурен съм, че дават мило и драго, за да се върнат. Ако се това се случи, цялата сегашна сложна логистика, която правят контрабандистите, ще бъде спестена, заключи Безлов. Вместо да се организират контейнери от Китай, да се плащат предварително цигарите, да се претоварват по пътя, след това да се разфасоват контейнери и т.н. всичко ще си седи на границата и просто трябва да отидеш да си го вземеш.