Конфискацията в Италия

Ива Стойкова
Конфискация на имущество, придобито от престъпна дейност и управлението му, съдебни процедури... България няма достатъчно опит в тази сфера, а законодателството все още не е в завършен вид. Сътрудничество с италианските власти обаче дава шанс на българските власти да заимстват добрите практики и евентуално да избегнат проблемите, през които са минали италианците. EconomyNews.bg представя части от доклад на Центъра за изследване на демокрацията „Антимафия: Италианският опит в борбата срещу организираната престъпност”. Кои са фазите на наказателните производства, какви са постиженията и неуспехите на практика. С важното уточнение, че когато се обсъждат практиките в сферата на конфискацията в Италия, трябва да се разграничи наказателноправната и гражданскоправна процедура.
Кой разкрива криминални имущества
В Италия разследванията за разкриване на имущества, придобити от престъпна дейност, се извършват от няколко звена:

Разследванията могат да се водят не само срещу заподозрени в престъпна дейност, но и срещу лица, заподозрени, че са подставени лица на мафиотите.
Разследваща фаза-без операции под прикритие
При конфискациите в рамките на разследващата фаза на наказателното съдебно производство не се използват често т.нар. операции под прикритие. Потенциалните заподозрени лица не се разследват системно. В повечето случи е налице сътрудничество между прокурор, полиция и различни консултанти и финансови анализатори. Сътрудничеството обаче между финансови и нефинансови институции понякога остава само на хартия. Приносът на информаторите в повечето разследвания е ограничен, тъй като на тях се гледа с подозрение, както и поради факта, че самите информатори невинаги притежават подробни сведения за богатството на съответната престъпна група. Неадекватната подготовка на кадрите е основна пречка при установяването на имущество, придобито от престъпна дейност. При това схемите за пране на пари, насочени към ограничаване риска от конфискация, се променят постоянно, което ги прави трудни за разкриване. Престъпните организации се научиха да крият парите си, които понастоящем са инвестирани не само в недвижима собственост, но и в по-трудно откриваеми активи от типа на акциите. Следователите обаче са по-подготвени в разкриването на недвижима собственост, т.е. по-видимата част от криминалните активи, тъй като финансовите разследвания не са предшествани от предварително „проучване” на заподозрените престъпници, техните бизнес връзки и дейности.
Съдебна фаза
Различните мерки за конфискация на имущество в италианската правна система като цяло са дали скромен резултат в ограничаване незаконното имущество на престъпните организации. Съответните членове от НК имат слабости. Например, чл. 240 изисква наличието на пряка връзка между съответните активи, които подлежат на конфискация, и престъпното деяние. Поради това по този член не могат да бъдат конфискувани изпраните активи и имущество. Конфискацията по силата на чл. 416, ал. 2 също затруднява. Според преобладаващата интерпретация той обхваща единствено средствата, използвани за извършване на „съучастничество в деяние от мафиотски тип”, както и придобитото (сума, продукция и приходи) от това съучастие. Той не се отнася за получената сума/цена, продуктите и приходите от криминално престъпление от мафиотски тип, нито за активите, придобити от управлението на стопански дейности, макар тези приходи обикновено да са многократно по-големи от приходите, придобити от съучастничество. Член 12, ал. 6 изисква да се докаже разминаването между материалното състояние на обвиняемия и неговите законни доходи. На практика подобно доказателство е твърде сложно да бъде представено, а правозащитните органи се товарят с нерешими задачи.
Управление на иззетото имущество
Управлението на иззетото имущество също се сблъсква с редица проблеми, когато става дума за собственост на юридически и физически лица (в частност автомобили). При юридическите лица управлението е много сложна и деликатна дейност. От една страна, е необходим активен мениджмънт, за да може съответното дружество да бъде конкурентоспособно. От друга страна, при изземване/запор кредитните възможности са недостъпни за съответното предприятие, а и самите администратори са прекалено предпазливи, тъй като носят отговорност за управлението на иззетото имущество. Всичко това има отрицателни последствия, като в най-лошия случай се стига до закриване на съответното дружество. Що се отнася до леките автомобили, които поради своя характер са най-уязвими за поддържане, те буквално се изоставят в депа, чиито собственици налагат високи тарифи за престоя им там. По такъв начин, макар държавата да има големи разходи по тяхното съхраняване, тези активи постоянно губят своята стойност. Реализирането на конфискуваното имущество е прекалено бавен процес.
Гражданските съдебни производства
Според анализа що се отнася до съдебната фаза до момента гражданската конфискация има по-скоро скромен ефект и това се дължи на няколко причини. Първата е символичното и прекалено прибързано прилагане на акта на изземване/запор на имуществото, който често се извършва без внимателна преценка дали съществуват необходимите условия за това. Врезултат на тази мярка изземването/запорът често не довеждат до конфискация. Друга причина е прекалената продължителност на процедурата. Средностатистически времето между изземването/запора и конфискацията възлиза на 1413 дни (според Бюрото на извънредния комисариат). Междувременно активите често губят своята стойност.

Следва: Конфискацията в цифри и управление на иззето и конфискувано имущество.