Концесиите: Факти & примери

EconomyNews.bg

Идеята за концесия на Летище „София” предизвика дискусии през последните седмици, макар тя да е заложена още през есента в проектобюджета на Министерството на финансите за 2016 г. В документа е записано, че прогнозните приходи от концесии за цялата година на консолидирана основа са в размер на 705,2 млн. лв., като е планиран и допълнителен приход в държавния бюджет от еднократно концесионно плащане в размер на 600 млн. лв.  През 2016 г. се предвижда да се проведе конкурсна процедура и да се сключи договор за предоставяне на концесия на гражданско летище за обществено ползване София, като заплащането на еднократното концесионно плащане от страна на кандидата, определен за концесионер, ще е условие за влизане в сила на концесионния договор, пише още в документа. 600 млн.лв. ще се насочат към Министерството на транспорта за решаване на натрупаните през последните години проблеми в БДЖ.  Концесионерът  ще бъде избран  през пролетта.

Междувременно, на последното правителствено заседание бе взето решение да започне процедура за концесия върху летище Пловдив за срок от 35 години.  

Това няма да са първите концесии на летища, тъй като тези във Варна и Бургас вече се управляват от концесионера Фрапорт Туин Стар от 2006 г.

Другият извод, който се налага от съобщенията, е че приходите от концесии са около 100 млн. лв. В огромната си част те се дължат на добива на подземни богатства, следвани от обекти от транспортната инфраструктура. Ето и детайлите според официално оповестените данни.

Близо 87,6 млн. лв. са приходите от концесионна дейност за добив на подземни богатства, според доклад на министъра на енергетиката за 2013 г.

Около 11,6 млн. лв. са приходите от концесиите на морски плажове през 2014 г.

Приходите от концесионни договори към МОСВ през 2014 г. са над 4 млн. лв. Тук следва да споменем, че спорната концесия на част от Национален парк Пирин – “Ски зона с център Банско” носи на държавата 262 508 лева и ДДС по сметка на държавния бюджет – 52 501,60 лева.

Получените приходи от концесионна дейност към МТИТС за 2013 г. са в размер на 28 816 370,52 лв. Обект на контрол са били 14 договора – за пристанищните терминали Леспорт, Балчик, Свищов, Оряхово, Сомовит, Росенец, Бургас изток-2, Бургас-запад, Видин-север, Видин-юг, Лом, Никопол и Русе-запад, и за гражданските летища в Бургас и Варна.

На концесионерите на пристанищните терминали за 2013 г. са признати инвестиции общо в размер на 14 914 456,68 лв., а по договора за концесия на летищата в Бургас и Варна „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт” АД отчита инвестиции за 82 826 964,55 лв.

Няма ограничения в законодателството относно вида на концесиите, но преобладаващо те са малки или средни общински концесии, главно за услуги. Сред по-големите концесии са тези на летищата в Бургас и Варна, както и някои пристанища. Най-разпространени са концесиите за добив на природни богатства и минерална вода.

Неуспешни примери със софийски адрес

Печално известна е концесията на „Софийска вода“, като периодически се говори за разваляне на договора, което обаче би струвало на общината стотици милиони левове. Факт е обаче гражданското недоволство срещу управлението на питейната вода на столичани. Сред често срещаните аргументи за разваляне на концесионния договор са, че цената се увеличи в пъти спрямо онова, което беше заложено в началото на концесията, както и че за 15 години „Софийска вода” отчете близо милиард лева инвестиции във ВиК системата, но услугата продължава да бъде лоша, а потребителите недоволни. Твърди се, че за този период компанията не е изплатил нито лев дивидент на Столична община.

Други знакови концесии са тези за чистотата на София, отново свързани със съмнително качество на услугата. Има идея обаче след изтичането на договорите с концесионерите тази услуга отново да премине в ръцете на Столична община. Докато това се случи обаче, общината плаща по около 100 млн. лв. годишно на концесионерите. Ето кой колко е получил:

Титан София Център 1 - Лозенец, Студентски и Средец (Зона 1) за 40 млн. лв. на година;

Титан София Изток 1 - Кремиковци, Искър и Панчарево (Зона 2) за 38.3 млн. лв. на година;

А.С.А. България - Подуяне, Слатина и Изгрев (Зона 3) за 45.8 млн. лв.;

Консорциум АЕС-Х Груп - Надежда, Сердика, Илинден (Зона 4) за 32 млн. лв.;

Титан София Изток 1 - Връбница, Банкя и Нови Искър (Зона 5) за 36.6 млн. лв.;

Титан София Център - Възраждане, Оборище и Триадица Център (Зона 6) за 26.6 млн. лв.

Ето и държавните концесиите по групи с някои примери:

Какво ще се случи с Летище София предстои да видим. Към летището вече има интерес от мощни чуждестранни компании, което е обяснимо, предвид добрите резултатите на аеропорта и нарастващия пътникопоток. Въпросът е, че когато се взима решение за подобен стратегически обект, трябва да се действа много внимателно, предвид малката територия на нашата страна.

Историческата справка показва, че концесията  като  правен  институт  още  в  края  на  ХIХ  век  е  била  надежден  стимул  за  партньорство  между  публичния  и  частния  сектор  в  България.  Държавата  е  предоставяла  свои  изключителни  права  на  търговци  с  цел  генериране  на  печалба,  като  през  периода  1883  –  1941  г.  са  предоставени  по-значими  концесии  за:  производство  на  тестени  продукти  (1891  г.),  обработка  на  железни  руди  (1892  г.),  производство  на  сол  (1884  г.),  изграждане  на  фабрика  за  производство  на  стъкло  (1892  г.)  и  др.  Със  Закона  за  държавните  имоти  от  1941  г.  е  въведена  концесията  върху  държавни  имоти  като  алтернатива  на  наема  с  максимален  срок  25  години.  Със  Закона  е  уредено  предоставянето  на  концесия  на  речни  и  морски  плажове  и  застрояването  на  морските  и  речните  брегове.  След  продължително  прекъсване,  1991  г. концесиите у нас са възстановени.

Същевременно се изготвя нов закон, в който няма да има ограничения за периода на концесията, както е в сега действащия - 35 години. Сроковете на концесиите ще могат да се съпоставят с вида, обхвата и обема на бъдещата концесия, което ще осигури и необходимата гъвкавост.