Копенхаген е най-безопасният град

Копенхаген е обявен за най-безопасния град в света в ново широкомащабно проучване на Economist Intelligence Unit (EIU) за градската сигурност.

Датската столица надмина бившите лидери Токио, Сингапур и Осака в четвъртото издание на двугодишния Индекс на безопасните градове на EIU, който за първи път включва показатели за екологична сигурност.

Както и преди, индексът обхваща 60 големи града по света, класирани по 76 показателя, свързани с различни аспекти на градската безопасност.

В проучване по пет стълба на градската сигурност - дигитална, здравна, инфраструктурна, лична и екологична - Копенхаген оглавява класациите, като отбелязва 82,4 точки от 100.

Горната част на таблицата се променя драстично - Копенхаген е първи, Торонто втори - но "първата дивизия" остава до голяма степен без промяна. Във всяка от последните три класации Токио, Сингапур и Осака - винаги в този ред - бяха нашите лидери в индекса, отбелязват инициаторите на индекса. Тази година Копенхаген е на първо място, с 82.4 точки от 100, а Торонто следва с 82.2.

Тази промяна не е тектонична, а по-скоро пренареждане сред градовете, които винаги са се доближавали до върха. И в четирите издания на нашия индекс шест града - Амстердам, Мелбърн, Токио, Торонто, Сингапур и Сидни - всички са сред първите десет, като ги разделят само няколко точки.

Копенхаген вероятно щеше бъде в тази група, но бе включен в класацията едва от 2019 г., когато постигна 8-о място.

Доходите и прозрачността

Доходите и прозрачността остават силно свързани с катеренето по стълбицата. Доходите могат да помогнат за финансиране на инвестиции, които увеличават безопасността, но икономическият растеж от своя страна зависи от среда, която се радва на всякакъв вид сигурност, категорични са съставителите на индекса. Вероятната връзка между прозрачността и сигурността е по-категорична: чистото управление е главно изискване, за да бъде един град безопасен.

Сред градовете, в които се постигат високи доходи, общите резултати не се влияят сериозно от това в кой географски регион са. Разглеждайки конкретните стълбове, обаче се появяват вариации. По-специално, по-богатите азиатско-тихоокеански градове се справят като цяло по-добре, когато става въпрос за здравна сигурност, европейските -за личната сигурност и северноамериканските - за цифровата сигурност. Извадката (в проучването) е твърде малка, за да се обобщават причините. Независимо от това, тези различия предполагат, че приоритетът, даден на различните видове сигурност, може да бъде повлиян от различен исторически опит на регионално, национално или градско ниво, констатират от EIU.

Как се отразява COVID-19

Фанг Джао - професор по иновации и стратегия в Staffordshire Business School, казва: "COVID-19 промени цялата концепция за градска безопасност.

Опитът на COVID-19 показва необходимостта от по-цялостен подход към здравната сигурност и по-тясната й интеграция в планирането на устойчивостта на градовете. Все още е твърде рано да се правят подробни заключения за последиците от COVID-19 за здравната сигурност. Пандемията продължава, но дори и да приключи, все още са малко солидните международно сравними данни за случилото се.

Независимо от това, вече е извън съмнение необходимостта от преосмисляне на "здравето" на здравната система, доколко готова е за подобни шокове. И тук експертите включват няколко елемента. Първият е да разглеждаме различните видове болести и по-широките детерминанти на всяка една като взаимосвързано цяло, вместо да ги разглеждаме в силози. Вторият е да се мисли за населението като цяло, което ще трябва да включи осигуряване на ефективна грижа за маргинализирани групи. Третият е по-пълно интегриране на планирането на извънредни ситуации в здравеопазването в мерките за устойчивост на градовете, които често са били съсредоточени повече върху справянето с природни бедствия и екологични проблеми.

COVID-19 повлия на всички аспекти на градската безопасност, каза за CNBC Пратима Сингх, директор на проекта за Индекс за безопасни градове на EIU.

"Наблюдаваме много силна връзка между страните с високи доходи и представянето им в индекса."

Докъде с дигитализацията

Цифровата сигурност например стана по-висок приоритет, тъй като работата и търговията се преместиха онлайн, докато инфраструктурната безопасност трябваше да се коригира поради промени в пътуванията и потреблението на комунални услуги.

COVID-19 е довел инфраструктурата до фундаментално преобръщане. Промяната в инфраструктурата може да бъде бавна, като решенията понякога имат последици за векове. Електроенергийните и железопътните мрежи например показват малка промяна.

Междувременно 59 от нашите 60 града започнаха процеса на превръщане им умни градове или изразиха амбицията си за това. Само в около една четвърт от случаите обаче градските власти имат публично-частни партньорства за дигитална сигурност, а и такъв приблизително дял разглеждат своята технологична сигурност като част от своите планове за интелигентни градове.

Ами личната сигурност: да постигнеш повече с по-малко

Изследователите стигат до извода, че редица градове, по-специално Сингапур, съчетават ниски нива на инвестиции с отлични резултати в тази област, по-специално що се отнася до капацитета на съдебната система и нивата на престъпност. Повечето примери за такава комбинация са в Азия, но те съществуват и в Торонто, Стокхолм, например.

Един от начините, по които тези различни градове очевидно могат да постигнат повече с по-малко, казват експертите, са по-високите равнища на социален капитал и сближаване. (Социален капитал - това са всички ресурси, които човек придобива чрез лични и професионални контакти и отношения.) Полученото чувство за свързаност, споделени ценности и общност също позволява по-голямо съвместно създаване на сигурност с гражданите. Последното не само умножава усилията на градските власти за подобряване на личната сигурност, но също така помага да се определи сигурността по начини, които са по-значими за жителите.

В екологията богатите изостават

За разлика от другите стълбове, градовете с ниски и средни доходи често се справят добре с екологичната сигурност. Богота, столицата на Колунбия, например е на четвърто място по този показател. Едно от обясненията е, че добрите екологични политики са широко разпространени.

Повишеният интерес към постигане на въглероден неутралитет, който съпътства пандемията, само ще засили стимула за още по-добри планове. Предизвикателство обаче остава изпълнението. Тук дори градовете с по-високи доходи изостават значително от своите амбиции. Както и в други области, ключът към успеха ще бъде да се възприеме всеобхватен подход към въпросите на околната среда, а не раздробен, и градовете да работят с жителите, вместо да се стремят да ги насочват, съветват инициаторите на проучването./https://business.dir.bg/