Корпоративна почтеност у нас и по света

Стандартите за корпоративна почтеност в компаниите по света изглежда се повишават – подкрепени от по-добро ръководство и по-строги регулации. Въпреки това, според доклада на EY за 2024 г., продължава да има значителен вътрешен и външен натиски върху поведението на служителите.

Проучването е глобално и събира мненията на 5,464 служители и членове на бордове от 53 страни. Според данните почти половината (49%) вярват, че в стандартите за интегритет в техните компании и те са се подобрили през последните две години. Нещо повече -  мнозинството или 90% са уверени, че техните колеги спазват съответните правила, принципи на поведение и вътрешни правилници.

Резултатите в България

Данните у нас показват, че според 54% от анкетираните принципите за почтеност в техните организации са се подобрили през последните две години, като водещ фактор за това са по-ясните насоки от страна на управлението (63%). Според 86% от анкетираните, служителите в техните организации вършат работата си почтено и мениджмънта спазва съответните законови изисквания, етични кодекси и приложимите за индустрията регулации.

Изграждане на култура за подаване на сигнали за нередности 

Според 68% от анкетираните в България, служителите в техните организации могат да подават сигнали за нередности без притеснение за негативни последици върху тях. А 32% от участниците в изследването споделят, че са докладвали за нередности през последните 2 години.

Снежана Шиякова, мениджър в отдел Разследване на злоупотреби и услуги, свързани със спорове (Forensics & Integrity Services) в EY Bulgaria:

„Добрите резултати показват съзряване на бизнес средата у нас. В същото време проучването ясно показва, че има конкретни последици за компаниите при проява на неетично поведение. 26% от анкетираните в България споделят, че тяхната организация е претърпяла вреда или се е стигнало до нарушение на регулаторните изисквания, поради проявено неетично поведение през последните 2 години“ 

Резултатите в глобален план

Основните причини за по-доброто приемане и спазване на фирмените стандарти и принципи се дължи на ангажирането на ръководство (61%); по-строгите регулации и натиск от регулаторите органи (48%); очакванията от страна на клиентите (37%), обществеността (33%) и акционерите (26%); и натиск от служителите (22%). Резултатите за България се различават частично – у нас отново водещ двигател е ангажимента на ръководството (63%), но като втора причина излизат очакванията на клиентите (44%) и обществеността (41%). Тежестта на регулациите е само 19%, а на служителите 11 на сто. 

Предизвикателства в спазването на стандартите 

Въпреки тези подобрения, половината от участниците в проучването (50%) споделят, че за техните организации е предизвикателство да запазят стандартите за почтеност в настоящите трудни пазарни условия. Почти една трета (30%) смятат, че сегашната макроикономическа ситуация оказва най-голям външен натиск върху служителите да пренебрегнат принципите за лоялност и интегритет; и повече от една четвърт (28%) отбелязват, че най-сериозната вътрешна заплаха идва от непознаването на правилата за поведение от страна на служителите.

Други външни фактори, които според анкетираните оказват натиск върху поведението, включват кибер заплахи (26%), здравни кризи (22%), очаквания за финансови сътресения (22%), проблеми във веригата на доставки (21%) и геополитически заплахи (15%). Сред изброените вътрешни фактори попадат високото текучество на персонала (26%) и недостигът на ресурси (25%), натиск от страна на ръководството (24%) и провали във финансовите процеси и операции (20%).

Пропуски в комуникацията

Проучването откроява значителен дефицит в комуникацията, свързана с това колко е важно да се постъпва почтено и отговорно. Над половината от анкетираните членове на бордове (56%) и висшето ръководство (53%) споделят, че често чуват лидерите да акцентират върху важността на етичното поведение, но този процент спада до едва една трета (33%) сред служителите на по-долни позиции.

Али Пирзада, директор, Forensics & Integrity Services, EY Bulgaria:

„Спазването на високи стандарти за почтеност, тяхното приемане и разбиране, е от съществено значение за компаниите в целия свят. Това влияe значително на доверието, което те създават. Но високо ниво на корпоративна почтеност може да бъдe поддържано само, ако висшите ръководители спазват стандартите, служат за пример и комуникират тяхната важност по ефективен начин. Подходът „правете каквото казвам, а не каквото правя“ все още съществува като тенденция. А спрямо това проучване изглежда, че висшето ръководство има склонност да обръща повече внимание на комуникацията за важността на етичните стандарти с мениджмънта, отколкото с останалите служители. Тук съществува риска от негативни последици, особено за поведението, което служителите на по-ниски длъжности избират да проявяват.“

Различия в стандартите за почтеност

Проучването изтъква широко разпространеното възприятие, че стандартите за почтеност в различните организации могат да варират в зависимост от йерархичното положение, като за висшите служители често се проявява по-голяма търпимост. Близо една трета от участниците в анкетата (31%) споделят, че неетичните действия се пренебрегват, когато става въпрос за висшестоящи или служители с високи резултати и постижения.

Освен това се установява, че членовете на управителните съвети са значително по-склонни да имат притеснения относно възможно неправомерно поведение, което не са съобщавали по официални канали за сигнализиране на нередности (43% в сравнение с 19% от служителите на по-ниски длъжности).

Изграждане на ефективна култура на откровеност

Проучването показва още, че организациите трябва да положат допълнителни усилия за създаване на сигурна среда, която насърчава служителите да изразяват свободно своите опасения при забелязани нередности. Въпреки че броят на организациите без гореща линия за сигнализиране на нередности е намалял наполовина спрямо 2022 г., повече от половината от анкетираните (54%), които са ползвали такава услуга, съобщават за натиск да не го правят.

Висшите ръководители също имат тенденцията да преоценяват напредъка, който смятат, че са постигнали в създаването на позитивна култура на откровеност в техните компании. Докато 40% от анкетираните членове на управителни съвети смятат, че за служителите е станало по-лесно да изразяват своите притеснения, само 26% от служителите споделят това мнение. Подобно на това, 33% от членовете на управителните съвети вярват, че в техните организации вече има по-добра защита за лицата, подаващи сигнали за нередности, в сравнение с едва 14% от служителите.