Костов: Ислямска Турция извън ЕС & НАТО

Турция като ислямска държава с имперски претенции, от каквото и да е естество, не може да бъде член на ЕС и не е партньор за отбраната на Алианса. Това посочи бившият премиер и сегашен председател на Сдружение "Център за анализи и управление на рискове" Иван Костов в семинар на тема "Спорни точки за неоосманизма". Дискусията беше организирана от Института по социология "Иван Хаджийски" , съвместно с Центъра за анализи и управление на рискове.
По думите на Костов, ако българските власти не съберат смелост да кажат това, най-вероятно някой ще го направи, защото противното е пълно отрицание на евроатлантическите ценности и устои.
В доклада "Разпадът на неоосманизма", изнесен от Иван Костов, се посочва още, че израждането на режима в Турция в авторитарен, по "московски" или "султански" образец, ще предизвика отрицание и съпротива както вътре в страната, така и вън от нея. "Турция ще деградира до режимите на Саддам и Кадафи и в никакъв случай няма да бъде пример за подражание, а източник на конфликти. Тези конфликти могат да разкъсат нейната нация и територия", посочи Костов и допълни, че това може да превърне Турция във "втора Сирия" на границата на България.
Костов отбеляза, че ислямът на "Партията на справедливостта и развитието" начело с Реджеп Ердоган и Ахмед Давутоглу е загубил своята умереност още в средата на първото десетилетие на 21 в. и допълни, че турският политически ислям е най-агресивният и недопустим за светска Европа елемент на неосманизма. Иван Костов посочи, че този ислям е изнесен в България под формата на намеса в делата на българското мюсюлманско вероизповедание.
Турция и нейните институции се ислямизират, усилено се изнася турски политически ислям, който отчуждава българските турци, ромски общности и български мюсюлмани от тяхната нация и държава, е друг извод в доклада на Костов.
Иван Костов посочи примери за вмешателство на Турция в етнорелигиозните дела на България - намеса на Комитета по религиозните въпроси на Турция /Дианет/ в делата на мюсюлманското вероизповедание у нас, създаване на допълнителна пряка зависимост с финансирането на над 450 имами, строителство и издръжка на две средни духовни училища с неадекватен капацитет за над 4000 ученика, както и строителство на джамии у нас. В периода 2000-2014 г. са построени 176 нови мюсюлмански молитвени места, по думите на Костов - отново неадекватно на нуждите на вярващите, тъй като по данни в над 400 български джамии през миналата година не е имало нито една служба. Според извод в доклада строителството на нови джамии у нас би следвало да се възприема единствено като символи обозначаващи присъствие и претенции на исляма в България.
Иван Костов посочи още, че има значителна вероятност отказът на повече от една пета от преброените през 2011 г. у нас да отговорят на въпросите за майчиния си език и вярванията си да е израз за по-опасен синдром - на затваряне и изолиране от българската нация и държава. Това е знак за опасност от етнорелигиозно разцепление и бъдещи конфликти, смята Костов. Той цитира данни от социологично изследване, според които 4, 4 процента от българските мюсюлмани или 25 400 души са радикализирани и считат, че ако се наложи човек може да жертва живота си в защита на своята религия, а 1, 4 процента или над 8000 души отговарят, че при определени обстоятелства тероризмът може да бъде оправдан. Рискът е към тях да се добавят част от онези 12 000 нелегални имигранти в България, влезли в последните три години. Според центъра на Костов тези лица са потенциален ресурс за разпространение на радикален ислям в България и в Европа.
Тайфур Хюсеин от вестник "Заман" - България, коментира в доклада си, че състоянието, до което Турция е стигнала през последните няколко години поражда огромно разочарование. Той отбеляза, че до неотдавна Турция е била държава, на която мюсюлманските страни са се възхищавали заради нейния демократичен път на развитие, утвърждаване на разделението на властите, равноправието между мъжете и жените, универсалните човешки права и е била разглеждана като достоен кандидат член за членство в ЕС. Този исторически шанс беше пропуснат от управляващата партия - Партията на справедливостта и развитието, и процесът се обърна в обратна посока - не пощади нито гражданското общество в Турция, нито медиите, нито правосъдието и частната инициатива, посочи Тайфур Хюсеин. Управляващите сякаш претендират за абсолютна власт като се опират основно на изборните победи, но победите не дават правото за погазване на конституцията и за потискане на опозицията, каза още Хюсеин.
Тайфур Хюсеин даде пример със състоянието на свободата на словото в Турция. В рамките на един месец след налагането на държавен контрол над в."Заман" вече са уволнени над 180 журналисти от вестника, тиражът на вестника е бил около 700 000, а в момента е спаднал на около 3000 бр. Хюсеин посочи още, че в момента над 52 000 сайта са с ограничен достъп, от тях около 800 са новинарски, хиляди журналисти са уволнени, 13 водещи журналисти са съдени с искане за 60 години затвор, около 30 журналисти са в затвора, на други 200 е наложена забрана да напускат страната. Според доклад от средата на 2015 г. на "Репортери без граници", когато още няма наложен държавен контрол над определени медии в страната, по свобода на словото Турция се намира на 149 място сред 180 държави.
Тайфур Хюсеин заяви, че авторитарният режим на Ердоган трябва да бъде спрян по демократичен начин и в никакъв случай това не трябва да става чрез антидемократични методи. "В никакъв случай военните преврати няма да бъдат за по-добро, това ще е по-лошо от днешното положение. С авторитарни управления борбата трябва да бъде само чрез демокрация", каза журналистът. /БТА