Костов: Хазартът в България е голямо разочарование

Хазартът в България е голямо разочарование за мен, като министър председател, който прие закона, заяви Иван Костов на дискусия на тема „Открит диалог за хазарта в България: Да заложим на бъдещето”. Той обяви, че лобистите, които са спомогнали за прокарването на закона, са обещавали много повече приходи за икономиката отколкото сегашните 112 млн. Това ме накара да се разочаровам от фискалната страна на закона, обясни Костов.
В тази индустрия се смята, че за 2009 г. ще има спад от около 10%, като за цялата икономика спадът е 20%, обясни още той.
Аз ще работя за забраняването на хазарта и особено крупния, заяви Костов. Ние искаме въвеждане на акциз от 15% за хазартната индустрия и социологическо изследване показва, че 84% от хората са съгласни с нас, защото хазартът не е нещо от първа необходимост.
Мило Борисов, създател на Българската търговска асоциация на производителите и организаторите от игралната индустрия ( БТАПОИИ ), е на мнение, че по време на криза не трябва да бъде променян акциза.  Според проучване, проведено в областните градове у нас на 4 и 5 ноември 75.2 на сто от запитаните смятат, че хазартът не трябва да бъде забранен. Едва 155 от респондентите са на противоположното мнение, като в тази група са предимно пенсионери, хора с ниски доходи или безработни, обясняват от БТАПОИИ. Около 31% от запитаните смята, че една добре развита хазартна индустрия би допринесла за икономиката на страната. Всеки четвърти от запитаните обаче няма мнение по този въпрос, а 41% смятат, че хазартът няма да допринесе до развитие на икономиката в България.
Основната теза, около която се обединиха представителите на БТАПОИИ е, че хазартната индустрия се нуждае от ясни регулации и от това да се отграничи от мафията. Според тях подобни сравнения са неоснователни и целят само да навредят на индустрията.
Представител на Uromat (Европейската федерация на игралната и развлекателна индустрия) също застава зад мнението на БТАПОИИ, като заяви, че ако искаме да имаме проблеми с хазартът, то трябва да го забраним и тогава със сигурност ще помогнем за минаването му към сивия сектор и превръщането му в мафия. Забраняване на индустрията няма да спре търсенето й, заявява още той.
Според Костов обаче не случайно хазартът се забранява в много европейски страни. Причината е, че той е вариант за пране на пари, особено за големите оператори, които организират мащабни хазартни игри, допълва депутатът. Той подчерта, че в България миналата година е имало само четири дела за пране на пари, което според него означава, че въобще няма противодействие на прането на пари.
Бъдещето на хазарта зависи от много неща и едно от най-важните е дали правителството ще успее да се справи с организираната престъпност. Ако не успее, то до три години хората масова ще искат забраняване на хазарта.
Според него приходите от индустрията са незначителни в сравнение с вредите, които носят за отделния индивид. Не може най-бедната страна в Европа да е най-толерантна към хазарта. Трябва да се направи разграничаване между казината и игралните зали, като именно вторите са масово представени у нас и представляват среден и малък бизнес, обясни Борисов. Нашият сектор създава множество работни места, като грубо изчисление показва, че става въпрос за 20 хил. заети в игралните зали. Тук обаче не се включват големите хазартни игри, като тото или спортни залози.
Забраната на хазартът не е тенденция никъде в Европа, обясни Надя Христова, член на УС на БТАПОИИ.
Според БТАПОИИ въпреки кризата игралната индустрия допринася значително за националния бюджет през 2008 г. данъци от тази индустрия нарастват с 30% до 112 млн. лв. през миналата година, като е осигурена работа на близо 85 хил. души.