Кофас: Сериозно понижаване на икономическия растеж

Очаква се сериозно понижаване на икономическия растеж в Европа през 2023 година. В Централна и Източна Европа БВП ще бъде с най-значителен спад - едва 0,8% спрямо 4,0 % през 2022 г. В България той се очаква да бъде 1.5%.

Това стана ясно по време на Осмата годишна конференция по управление на риска, организирана от Кофас България, която се проведе на 26 април в хотел „Хилтън“. Темата на събитието беше „Стабилност в турбулентни времена” , а на него бяха дискутирани актуалните рискове пред бизнеса и възможните решения за справяне с тях в нестабилна икономическа и политическа среда. 

Участници в конференцията бяха представители на български и чуждестранни компании, както и водещи финансисти, които споделиха своята гледна точка за динамичната световна обстановка. Събитието бе открито от Стефан Делайе, Председател на Управителния съвет на Френско-Българската Търговска и Индустриална Камара и Пламен Димитров, Управител на Кофас за България.

Според анализа на Кофас, годишната прогноза за икономическия растеж в Северозападна Европа е 0,4% спрямо 2,5% през 2022. Влошаване се очаква и в САЩ, а положителна тенденция се наблюдава при китайската икономика. Предвижда се ръст на Световния брутен вътрешен продукт от едва 1.9% сравнение с 3% през 2022. Пламен Димитров, управител на Кофас България и главният икономист на Кофас за Централна и Източна Европа - Грегорж Шилевич, направиха преглед на страновите и секторни рискове по света. По думите на Шилевич икономиките започват да се възстановяват от средата на 2022 г., но цените задържат високи нива. По-сериозно притеснение създава базовата инфлация, която изключва цените на енергията и хранителните продукти.

В своя анализ Пламен Димитров отбелязва, че най-перспективните сектори в световен мащаб са фармация и информационни  технологии, а най-рискови остават строителство, транспорт и текстил – облекло. И двамата експерти споделиха, че при повечето държави се вижда увеличение при броя на дружествата, които отбелязват несъстоятелност, но статистиката се променя всяка година поради промени в правните рамки на страните. Българските дружества, изпаднали във фалит през 2022 г., са нараснали с 3.1% спрямо 2021 –  от 516 до 532. По-ясна информация показва тенденцията при общата справка, която сочи, че общият брой на производствата по несъстоятелност на предприятия в страните от ЦИЕ, обхванати от анализа на Кофас, се е увеличил от 25 917 през 2021 г. до 36 090 през 2022 г., т.е. с 39,3%. Експретите отчитат подобен растеж най-вече заради помощта на антикризисните мерки покрай Ковид. 

Според изчисленията на Кофас недостигът на работна ръка поддържа растежа на заплатите в България, който така или иначе се оказа нисък. Последните данни за октомври 2022 г. сочат годишно увеличение от около 3%.  

В двата дискусионни панела и пленарна лекция участниците обсъдиха рисковете пред бизнеса в условията на политическа и икономическа нестабилност. Политологът Първан Симеонов отличи дълготрайните рискове пред страната, сред които демографската ситуация, бедността, социалното разслояване, гетоизацията, проблемите на пенсионната система. По неговите думи най-големият политически риск пред страната е отчуждението между елит и народ, който създава популизма днес, а страната ни трябва да затвърди своята евроатлантическа идентичност. Изпълнителният директор на „Галъп интернешънъл“ заяви също, че за първи път се забелязва колебание у хората за предимствата от членството в ЕС.

Сред темите, които бяха обсъдени в последващия политически панел, бяха евроатлантическите перспективи срещу източните такива, нивото на безработица, предложенията за данъци върху свръхпечалбата, забраната за внос на храни от Украйна и намаляване на чуждестранните инвестиции в страната. Отношение по въпросите взеха модераторът на панела – Анна Цолова, Яни Драгов – главен изпълнителен Директор на "Смарт Органик" АД; Евгений Кънев  – финансист, доктор по икономика, управляващ съдружник на инвестиционна консултантска компания Maconis LLC; Милен Керемедчиев – дипломат, политик, бивш зам-министър на икономиката и на външните работи и Константин Веселинов – изпълнителен директор на CENTIO #Cybersecurity.  Участниците се обединиха около тезата, че част от причината за политическите рискове днес е и липсата на обединяваща визия и ценности за държавата у хората, която да излъчи правителство. Бяха обсъдени и киберопасностите през 2023, като според Константин Веселинов,  рискът от кибератаки се увеличава за Източна Европа след войната в Украйна, а една от жертвите се оказва и националната служба Български пощи. 

Вторият дискусионен панел с модератор журналистът Асен Григоров, събра на едно място финансови експерти, икономисти и представители от бизнеса. Сред тях бяха Милена Драгийска - главен изпълнителен директор на Лидл България; Елвин Гури – инвеститор, предприемач и главен изпълнителен директор на Invenio Partners, Бисер Манолов – водещ финансист и анализатор на пазарите в България и чужбина, както и Левон Хампарцумян – банкер и президент на Български форум на бизнес лидерите. Те разгледаха темите за нестабилността на финансовите пазари, веригите на доставки, влиянието на лихвените проценти върху бизнеса и въздействието на централните банки върху фискалната политика на страните в ЕС и България.  Участниците споделиха мнение, че в момента няма рецесия у нас, но живеем в твърде предизвикателна година и от всеки бизнес зависи как ще се справи със ситуацията. Според Бисер Манолов, инфлацията е следствие на дългосрочна грешна монетарна политика и не може да се победи с фискални мерки и фиксирани цени, каквито държавата се опитва да въведе. Милена Драгийска сподели, че инфлацията ограничава потреблението, но и бизнеса. Директорът на една от най-големите ритейл вериги в България очерта също тенденция за по-висока средна сума на закупувани стоки, но намален обем. 

Сред обсъжданите теми бяха и очакванията за въвеждането на еврото в България и инфлацията. Според данни на Кофас, представени на риск конференцията по-рано, общото увеличение на цените в България ще спадне до 11,2% средна годишна процентна стойност, в сравнение с отчетените 15.3% за изминалата година. Очаква се Европейската централна банка да увеличи лихвите от 3,5 - 4,0% до края на 2023 г.