Кофичка за 9 ст. – изчезва ли българско мляко?

Ралица Русинова

Все по-често в търговската мрежа се предлагат кисели млека, съдържащи растителни мазнини, а това поставя на дневен ред контрола и качеството на храните, които българският потребител консумира.
Съществува ли възможност традиционното българско кисело мляко да се превърне в изчезващ вид? Според представители на Асоциация на млекопреработвателите в България този сюжет става все по-стряскащо възможен.
Ниската цена, съответстваща на ниското качество, преориентира вкусовите предпочитания и избора на българина. Скоро ще се окаже така, че потребителят само „ще си мисли, че яде млечен продукт”, смята Димитър Зоров, председател на Асоциацията на млекопреработвателите.
Според него България произвежда и изнася закваски за пет континента, а в същото време  в нашата страна потреблението остава най-малко. В Япония например от закваската ни се произвежда йогурт, който се купува от 25  млн. души.
Всички предприятия, които произвеждат храни, трябва да го правят по един и същи начин, който кореспондира със европейското законодателство.
Така ли в България?
Неотдавна в търговката мрежа бе достъпен „млечен продукт”, струващ между 5 и 9 стотинки. Ниската цена поражда големи съмнения относно качеството на съставките на продукта. Според Димитър Зоров това е абсолютно незаконно спрямо европейското законодателство, което упоменава, че стоките не трябва да се продават на цена, която е под истинската себестойност на продукта. В случая тази цена е по-ниска само от кофичката и капачката.
От друга страна, ценовата борба ощетява производителите на качествени кисели млека, чийто клиенти се пренасочват към евтините стоки.
Според представителите на млечния бизнес държавата отново не застава зад българския производител. По този начин косвено се стимулира засилена консумация на немски или други йогурти. За пример бе посочена и единичната цената на проба на млякото от специализирани лица. В Холандия тя е 2,5 евро, а в България - 9 евро.
От асоциацията на млекопреработвателите не успяха да отговорят на въпроса каква част от българския пазар на мляко е качествен, тъй като все още не съществува регламентиран Български държавен стандарт.
Представители на Министерството на земеделието и храните казват, че на техния сайт има възможност да се подадат сигнали за съмнителни продукти. Тогава щяла да бъде и проверката на място. Експертите от министерството съобщават, че не е задължително, а доброволно упоменаването на етикета дали млечният продукт съдържа сухо или свежо мляко. И още, според думите им, когато един хранителен продукт влезе в търговската мрежа, това само по себе си трябва да е гарант за качество. Ето защо не са и толкова чести проверките в магазините. Все пак за изминалата година са направени над 93 хиляди проверки, казват още от земеделското министерство.