Краде ли се бизнес в България?

Екип на EconomyNews.bg

Темата за кражба на бизнес е една от водещите в предизборната кампания. Кандидатът за депутат от Коалиция за България Димчо Михалевски заяви в ефира та bTV, че „ГЕРБ натисна крупни бизнесмени, за да изземе техния бизнес. Цветан Цветанов и Бойко Борисов иззеха бизнеса на Гриша Ганчев в хидроенергетиката. Той вече не разполага с него - има публични справки за това”.
EconomyNews.bg потърси какво показват наистина публичните справки, на които се позовава кандидат-депутатът.

През 2013 година чешката компания Енерго Про придобива 100% от дружеството „ВЕЦ-Енергия Холдинг” ЕАД, собственост на Гриша Ганчев. Процедурата по сделката приключи в края на януари според публично оповестено съобщение на новия собственик.
Въпреки добрите финансови резултати към края на 2011 г. на дружеството на Ганчев /20 млн. лв. счетоводна печалба и активи за 69 млн. лв./, през 2012 година фирмата натрупва дългове в размер на 6,2 млн. лв. към 3 банки (МКБ, „Юробанк” и Алианц), а дългосрочните задължения са за около 50 млн. лв.
Офертата от Енерго Про според неофициално информация е за 50 млн. лв. за 100% от „ВЕЦ-Енергия Холдинг”, докато бизнесменът искал €150 млн. Оценката според Търговския регистър е 105 млн. лв. и сделката в крайна сметка е финализирана, като самият Ганчев отрича да е бил под натиск, затова изнесените публични данни са въпрос на интерпретация дали е бил ограбен.
Друг бизнес, който се определя като откраднат и разбит, е този на братята Пламен и Йордан Стоянови, собственици на „Екометал Инженеринг”. Проблемите на познатите в обществото братя Дамбовци започват в началото на 2010 година с арест и обвинения в източване на „Кремиковци”. По това време тяхната компания е лидер в рециклирането, но към днешна дата бизнесът им продължава да е практически блокиран от държавата. Справка в Търговския регистър показва, че на „Екометал Инженеринг” са наложени 3 запора, въпреки че собствениците са оправдани от съда на всички инстанции. Сега двамата братя се насочват към друг съседен пазар – Румъния, обявиха наскоро Българската асоциация за рециклиране. Двамата подготвят инвестиционен проект за строителство на завод за рециклиране.
В предизборната кампания се чуват още подобни обвинения като вече споменатите два случая.
Но може ли ГЕРБ или друга управляваща партия да „открадне” бизнес на конкретни предприемачи?
Според икономиста Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии това твърдение е провокирано от предизборното време, в което се намираме - бизнес няма как да бъде откраднат от политическа партия. Бизнес се „краде” от заинтересовани компании в сектора, които правят това с помощта на съответното управляващо мнозинство, това винаги е било така. Конкретно в случая с Гриша Ганчев, срещу него започнаха атаки след отварянето на автомобилния завод – проблемите около акция „Захар” и ареста на сина му Данаил Ганчев. При това положение, сделката изглежда напълно легитимна, а за евентуален натиск от страна на МВР може само да се гадае. В крайна сметка, арестът не доведе до нищо друго, освен главоболия за бизнесмена и рекордна парична гаранция, а целият шум приключи с продажбата на хидроенергийното дружество. Резултатът е, че бизнесът на Гриша Ганчев със захар продължава, но търси нови пазари в съседни страни– „Литекс моторс” е собственик на единствения захарен завод в Македония, а наскоро прояви интерес към закупуването на 83% от пакета акции на единствената гръцка компания за производство на захар. Ако инвестицията се осъществи, сделката ще доведе до най-голямата българска инвестиция в Гърция, съобщи през февруари БНР.
И все пак краде ли се бизнес у нас?
Преди време Българската стопанска камара обърна сериозно внимание на този въпрос. Камарата представи свое проучване на база получени сигнали от различни пострадали бизнесмени, които обаче не са отнесли сигнала до прокуратурата.
Усещането за корупция и отнемане на бизнес е най-завишено в няколко основни области, но лидер в това отношение е разпределението на обществените поръчки:

Обществените поръчки играят ключова роля в т. нар. „кражба” на бизнес. Според изнесените данни от председателят на УС на БСК Сашо Дончев , има няколко основни начини, използвани за кражбата на бизнес:
- фалшификация на документи;
- лобистки нормативен акт за прекратяване на определена дейност, която се предоставя на определена група интереси;
- създаване на професионални структури, които издават решения и лицензи за упражнения на даден вид дейност и елиминират определени участници;
- разпределение на обществените поръчки от картел, близък до властта;

Трябва да се има предвид и още един елемент при т.нар. кражба на бизнес – дали тя е направена с помощта на държавата или е резултат от пазарна конкуренция.
При първия вариант кражба на бизнес е неосъществим без протекция на управленско ниво - бизнесмени имат свое лоби на общинско, областно или национално ниво в зависимост от бизнес интересите си. Ако срещу местния феодал може да потърсиш помощ извън неговия обсег, то с натиска от държавата не може да се бориш. Така определени фирми получават автоматично конкурентно предимство, без да се дава възможност на останалите да се изявят.
Вторият тип „кражба” на бизнес не е кражба, а пазарът, който отсява компаниите. През първото тримесечие на 2013 година световните сливания и придобивания са достигнали най-високото равнище от четири години. Компаниите по света са обявили през последните три месеца на годината изкупувания за 691,9 милиарда долара - най-много след третото тримесечие на 2008 година, според данни, изготвени от Bloomberg. И макар за цялата 2012 година да се наблюдава свиване от около 10% до 2,19 трилиона долара - същото равнище като през 2010 година – се очакват сделките само в телекомуникационния сектор за бъдат за около 86 милиарда долара.
За България няма все още пълна статистика за такива процеси. Но през 2012 година сливанията и придобиванията в ИТ сектора у нас бяха силни, без някой политически фактор да се намесва в този процес. В Румъния окрупняването бе завършено преди година според данни на CallPoint New Europe. Това е целта на пазарната икономика – конкурентноспособните да се отсеят, но без натиск от страна на държавата.
Всяко управление независимо в коя част на света е, по някакъв начин оказва натиск върху отделни сфери на частния бизнес.
Проблемът изглежда е в начина, по който това се случва в икономики като българската – от една страна публично разобличаване на набедените за грешници, но без наказание, и в същото време – задкулисна политическа намеса в частния бизнес.
Второто обаче остава в сферата на догадките, без никакви уличаващи документи и следи.