АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Край на паниката в Централна и Източна Европа
Матю Къртин
Край на паниката в Централна и Източна Европа – или поне така смятат пазарите. Благодарение на помощта от Межденародния валутен фонд, ЕС и други интитуции, масови държавни фалити и валутни сривове не стоят на дневен ред.
Латвия, една от най-жестоко ударените от кризата икономики, радостно отбеляза свиване на петгодишните суаповете за защита срещу кредитния си риск от 1 100 до 600 базисни пункта за последния месец и половина. Унгарският форинт и полската злота се отталнаха съответно с 14% и 12% от мартенското си дъно спрямо еврото.
Но инвеститорите изглежда се избързват с оптимизмa. Има сериозни индикации за остър финансов стрес в много страни от Централна и Източна Европа, особено при тези с голям финансов дефицит по текущата сметка, чиито валути по някакъв начин са вързани за еврото като Латвия, Литва, Естония, България и Румъния.
Намаляването на тези дефицити ще изисква болезнени икономически мерки. Балтийските икономики ще се свият най-малко с 10% през тази година. Премахването на валутната обвързаност може да донесе облекчение. Но девалвацията може да предизвика проблеми, тъй като дълговете в чуждестранна валута са толкова големи спрямо техните икономики и резервите на централните им банки. Те са три до четири пъти по-големи в Латвия, Литва и Естония. Една девалвация от 20% може да доведе до банкови фалити.
Даже за икономики с плаващи валутни курсове, има опасности. С малък избор от оръжия на тяхната фискална политика за борба с рецесията – Европейската комисия току що предупреди Латвия, Малта, Полша и Румъния за твърде високите им бюджетни дефицити – повечето страни намалиха лихвените проценти, за да стимулират растежа.
Още по-голямо намаление би упражнило допълнителен натиск върху местните им валути и би повдигнало съмнения в способността на региона да изплати повече от $300 млрд. дълг в чуждестранна валута тази година, според рейтинговата агенция Fitch. Погледите са вперени в МВФ, който вече помогна на Полша с $20 млрд.
Междувременно дългосрочният риск е, че региона няма да се върне към бързия ръст от последното десетилетие, когато евтините кредити и процъвтяващия експорт ускориха интеграцията със Западна Европа. Заради задълбочаването на рецесията, Франция не е единствената държава, която призовава компаниите да запазят местните работни места за сметка на подразделенията си в Словакия и Чехия. Икономиките на Централна и Източна Европа вероятно ще се свият средно с 5% през тази година. Надеждите, че растежът ще се върне през втората половина на 2010 може да се окажат прекалено големи и едва ли той ще достигне до здравословните 7% и 4%, отбелязани през 2007 и 2008.
Tweet |
|