Крайградска железница на София? Спирки & гари

Ива Стойкова

Гражданите в София вече имат отлично метро, което се разраства, защо и гражданите от софийска област да нямат същите удобства с крайградска железница? Този въпрос постави Варужан Апелян*, кандидат за депутат от Софийска област на вече отминалите парламентарни избори.

Идеята се приема радушно от местните, но никой не вярва, че може да се осъществи. А безвремието по Искърското дефиле е налице – влаковете закъсняват, селищата се обезлюдяват – от две-три години хората масово се разселват в София и чужбина, хубави и големи къщи се продават за по 10 хил. евро, а някои буквално на безценица.

Същевременно, София е презаселена - тук се намират районите с най-голяма гъстота в ЕС Това са комплексите с високо строителство в северозападната част на града (на места с над 400 души на ха) и в югозападната част (до 500 души на ха). Броят на автомобилите вече е над един за домакинство, въздухът все по-мръсен.

Как тази картина може да се промени?

От Централна гара София тръгват седем железопътни направления. Като софийските жп връзки има в цяла Европа и те се използват за превоз на гражданите, които живеят извън столиците, но животът им е свързан ежедневно с пътуване до там. Крайградската зона около София може да бъде разделена на три жп лъча, които обхващат 50-70 км. Те почти съвпадат с границите на Софийска област. Подобно на логиката на столичното метро, биха могли да бъдат обособени следните три направления:

• Радомир – Батановци – Кракра -  Перник – Перник разпределителна – Драгичево – Владая – Горна Баня – Захарна фабрика - София – Илиянци – Курило – Владо Тричков – Реброво – Томсън -  Своге – Бов – Лакатник
• Банкя – Волуяк – София – Подуяне – Искър – Казичане – Елин Пелин – Побит камък – Вакарел – Веринско – Ихтиман
• Драгоман (Цариброд) – Сливница – Петърч – Костинброд – Волуяк – София – Илиянци – Световрачане – Кремиковци – Яна – Столник – Саранци – Макоцево – Долно Камарци  - Мирково – Златица – Пирдоп – Антон - Копривщица

Бъдещите спирки и гари обаче няма да просто места, където влакът спира и пътникът остава в нищото, а истински пътнически интермодални терминали. Това означава, че пътувайки с влака, пристигаме на определена спирка, която е свързана с метрото или с друг вид транспорт, оборудвана е с места за паркиране на автомобили и велосипеди, с довеждаща инфраструктура до тях. Това би дало възможност за много по-бързо и комфортно придвижване от врата до врата и ще спести разходи от сегашните ежедневни дълги пътувания с автомобили. Местата за тези терминални спирки трябва да се определят не само по чисто инженерен път, а и след обществени обсъждания с населението, живеещо в съответните райони/квартали.

Ключовото в това предложение е, че се използва съществуващата железопътна инфраструктура, която има капацитет и не са необходими големи допълнителни инвестиции, а по-скоро транспортно-технологични решения. Идеята предвижда след децентрализация на транспортните субсидии, да се създаде областен транспортен оператор, който може да бъде избран чрез конкурс за публично частно партньорство с европейски оператори с опит в този тип превози. Относно билетите и картите, те биха могли да бъдат същите, които се използват и в рамките на София-град.

Развита крайградска железница ще даде тласък на нова вълна на мобилност на населението. Не са малко хората, които работят в столицата, но са избрали да живеят извън нея, наслаждавайки се на качествен и спокоен живот, удобствата на зелените дворове и домове с ниско строителство. А колко ли са тези, които само си мечтаят за това, но се спират от ограниченията за свободно и сигурно придвижване, различно от автомобилния транспорт? Не са малко и жителите на областта, чиято единствена възможност за работа е именно в София-град и това е свързано с ежедневно пътуване дотам и обратно.

Отделно, по-добрата и по-ефективна мобилност е в състояние да се противопостави на съществуващата концентрация на пазара на труда в София и да съкрати времето за пътуване до работните места.

Няма нужда дори да се отбелязва, че работеща крайградска железница би намалила значително задръстванията и съответно замърсяването, причинено от автомобилите.

Картината сега. Моментна снимка от гара София-Север

Влакът спира, следва престой от около половин час, без отговорните служители да предоставят информация какво се случва, колко ще е забавянето и т.н. Подобни закъснения пречат да се направи връзка с друг влак, да се спазят уговорки с други хора, които чакат на съответната гара... Пътниците са обидени от пренебрежителното отношение на служителите на БДЖ. Думите на тази възрастна дама описват много:

„Всички сме хора, ще проявим разбиране, но поне да ни обяснят, когато има проблем. Особено през зимата композират влака на края на перона, като една част от него е на около 300 метра извън перона. Има хора с колички, с болки в краката, инвалиди... защо трябва да е накрая? Казаха, че е заради отоплението. Добре, но сега няма отопление и пак два-три вагона са извън коловоза. Някак си не е честно, ние всички сме граждани на тази държава и искаме да е хубаво. Болно ми е като ни пренебрегват, все едно сме добичета. Но всички си мълчим и това е”.

Влакът потегля отново. Но има ли кой да поиска промяната и да се пребори за нея?

Още по темата вижте тук.

-----------------------------

*Варужан Апелян е координатор на Асоциация „Приятели на железопътния транспорт” и член на Европейската пътническа федерация, специалист по жп транспорт.