АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Картата, известна като "Дойчландтикет" (Deutschlandticket), беше въведена през май 2023 г. и бързо стана хит след жителите на Германия. Приблизително 13 милиона души притежават такава карта, която до края на годината струва 49 евро месечно, а от догодина ще поскъпне до 58 евро.
За сравнение, държавите от региона като Гърция и Румъния имат успеваемост съответно 26% и 14%. Освен това страната е усвоила едва 22% от наличните средства по Плана, което отново е по-малко от средното за Съюза – 37%. Това значително изоставане поставя под въпрос дали България ще успее да изпълни всички заложени цели до крайния срок през 2026 година.
Първото е по отношение на Пътната карта за климатична неутралност и е свързано с второто плащане по НПВУ. България е единствената държава-член на ЕС, която е получила само едно плащане по ПВУ. Искането за второ плащане е входирано още през 2023 г. и не е изплатено, тъй като е свързано с определени реформи, които трябва да бъдат приети и Пътната карта е една от тях.
Изданието отбелязва, че става дума основно за хора, които живеят на село, а дори да имат банкова карта, няма достатъчно магазини с ПОС-терминал и банкомати в селата в Румъния. Според информацията около 25 процента от работещите получават заплатата си "в плик".
Отчита се повишен интерес на граждани, които желаят да подменят личната си карта, преди да е изтекъл срокът на нейната валидност, с такава от нов тип.
Разрешенията за пребиваване тип "Синя карта на ЕС" са 924, което е със 195 по-малко в сравнение с предходната година, която е била пикова по брой издадени подобни разрешения, сочи справка в НСИ.
Промяната бе наложена предвид бързото развитие на технологиите в областта на електронните услуги и необходимостта ДФ „Земеделие“ да предоставя на своите кандидати най-новото и най-доброто в тази сфера.
През април тази година с решения на Народното събрание и на Министерския съвет беше взето решение държавата да увеличи поетапно акционерното си участие в капитала на „Български енергиен холдинг“ ЕАД чрез парична вноска в размер на по 250 млн. лв. за следващите четири години, общо 1 млрд. лв. за целия период.
Според косовското министерство на финансите кредитната оценка, дадена на Косово, „взема предвид стабилността на фискалните политики, публичния дълг, (бюджетния) дефицит, икономическия растеж, банковия сектор, качеството на управление и други“.
За изпълнение на проекти за енергийна ефективност с възложител държавни институции и общински администрации, строителните фирми могат да се възползват от кредитна линия до 70% от стойността на сключения договор за изпълнение на строително-монтажни работи.