Кредитният рейтинг на българина

На 443 пункта при максимални 750 се равнява средният кредитен рейтинг на българина, обяви Тихомир Тошев, изпълнителен директор на Кредит Център. Показателят попада в графата добър и се изчислява на база индивидуалните данни за семейно положение, местоживеене, възраст, стаж, доходи, собственост, задлъжнялост и др.

„Кредитният рейтинг на българина като цяло е добър”, коментира Тихомир Тошев, Изпълнителен директор на КредитЦентър и Управител на CreditPoint. „Това означава, че повечето българи не са прекалили със задлъжнялостта по време на кредитния бум 2005 – 2008г. и са успели да запазят финансовата стабилност на семейството. От друга страна се вижда, че средния българин е далече от възможността да ползва по-големи по размер кредити, както и, че ползването на повече на брои и различни кредитни продукти може лесно да му създаде финансови проблеми ”, добавя Тошев.

Показателят е сравнително по-висок в големите градове в България и пада правопропорционално на големината на населеното място. Така на места като София, Варна, Бургас и Пловдив средния кредитен рейтинг се равнява на близо 470 пункта, докато в малките градове показателят е малко над 410 пункта.

Това означава, че средно сънародниците ни могат да изтеглят ипотечен кредит от 34 000 евро, като тези в големите градове могат да получат средно 42 000 евро, докато жителите на малките населени места рядко надскачат възможността за финансиране над 23 000 евро. Средният размер на потребителските кредити, които българинът може да изтегли без това да има последици за финансовата му стабилност е около 3 800 евро.

„От 300 до 450 пункта е кредитният рейтинг на 80.9% от попълнилите формата българи.”, констатира Тихомир Тошев „Около 11% от тях попадат в категорията с кредитен рейтинг под 350 пункта – това се дължи или на изключително ниски месечни доходи или на много висока кредитна задлъжнялост. Съветваме хората да следят редовно движението на своя рейтинг и когато той падне под 350 пункта, да потърсят съвета на специалист, с когото да обсъдят възможностите за стабилизиране на своя финансов статус. В тази категория често попадат дори хора без кредити, който просто живеят в по-малките населени места и получават ниски, близки до минималните доходи. В повечето случаи те се справят с плащането на ежедневните си разходи, но е по-разумно да не ползват кредитни продукти, особено при високи лихви и по-дълги срокове.” , съветва Тошев. Според статистиката по-висок – между 451 и 600 пункта е средният кредитен рейтинг на 13.07% от хората. Едва около 6% имат висок рейтинг – между 601 и 750 пункта.

Друга важна за потребителите опция е проследяването на възможностите за рефинансиране на съществуващи кредити. През последните две години ясно се очертава тенденция на активно поведение от страна на потребителите – те следят и желаят да управляват задълженията си през целия им период, а не само в момента на избор.