Кредитният рейтинг намален не заради икономиката

Петър Ганев, ИПИ
Преди малко повече от десет дни определихме последната година като такава, в която преобладава политическото празнословие и на практика не се случват никакви смислени политики. Поводът тогава бяха препоръките на Съвета относно Националната програма за реформи на България за 2014 година (НПР 2014), които звучаха изключително критично към страната и отчетоха не просто политическа нестабилност и липса на каквато и да е воля за структурни реформи, но и напротив – контрапродуктивни дейстия, които влошават допълнително дисбалансите в страната (например в енергетиката, пазара на труда и пенсионното дело). Няколко дни по-късно кредитният рейтинг на страната бе намален за пръв път от началото на кризата – заради политиците, а не заради икономиката.

В последното твърдение, а именно, че политиците са виновни, няма никакво съмнение. Ето какво казва докладът на кредитната агенция (S&P):

Политическата среда в България продължава да представлява предизвикателство за осъществяването на реформи, нужни за да се адресират дълбоко вкоренени институционални и икономически проблеми;
При липсата на смислени реформи, очакванията са растежът да остане слаб, а безработицата - висока.

Това са водещите констатации. Отчетена е сравнително добрата фискална позиция, което е и причината перспективата по рейтинга да остане стабилна. Отбелязва се обаче, че проблемите в държавните компании в енергетиката и железопътния транспорт могат да се отразят на бюджета, което да доведе до допълнително влошаване на кредитния рейтинг на страната. Накратко – тотално изгубена година в политичекси план, която доведе до силно критичен доклад по НПР 2014 и понижен кредитен рейтинг на страната.

И докато е лесно просто да се обвинява политическата нестабилност, то не трябва да забравяме, че повече от година имаме техническа парламентарна стабилност, тоест макар и от време на време да няма кворум в парламента, в общия случай законите на управляващите се гласуват (често с вето от президентската институция и после прегласуване в парламента). Така че отговорността за бездействието и контрапродуктивните мерки на държавата не лежи в някаква имагинерна политическа нестабилност, а в кабинета и във всички подкрепящи го партии. На тяхната сметка трябва да се напишат поразклатената фискална позиция, популизмът в енергетиката и трупането на скрити дефицити, спряната пенсионна реформа, отказът от приватизация в железопътния транспорт, наскоро гласуваният вреден закон срещу т.нар. търговски вериги и т.н. Това са все мерки, които правителството предприе с пълно съзнание и парламентарна подкрепа, а резултатът е критики от всички, които гледат обективно на страната – в случая европейските институции и кредитните агенции.