Крие ли кабинетът писмо от ЕК? Отговорът

/обновена/ ЕК не се е свързала с нас, за да изисква информация за това дали договорът с НЕК за дългосрочно изкупуване на енергията представлява държавна помощ, но ние сме сигурни, че крайното решение на ЕК ще бъде, че няма държавна помощ в този договор, коментира на пресконференция днес изпълнителният директор на ТЕЦ "AES Марица Изток 1" Оливие Маркет, цитиран от БТА.
Договорът, подписан през 2001 г., за изкупуване на електроенергията, е подписан в конкурентни условия, структурата на договора е изключително типична и стандартна, а възвращаемостта отговаря на пазарните стандарти и на заемните задължения, които компанията е получила за изграждане на централата, заяви Маркет. Той изрази убеденост, че договорите ще останат да действат и след либерализирането на българския енергиен пазар.
Маркет отбеляза, че когато енергийният пазар бъде изцяло либерализиран, ако пазарната цена е по-ниска от тази, която е в договора за изкупуване на енергията от централата, то трябва да лъде намерен механизъм за компенсиране. Това е стандартен процес, който е прилаган и в други държави с подобни договори, където пазарът е бил либирерализиран, каза Маркет. Иван Цанков, главен търговски директор на централата, посочи, че сключеното на 8 април споразумение с НЕК предвижда цената за разполагаемост на ТЕЦ "AES Марица Изток 1" да бъде намалена с 14 процента, което ще спести на НЕК около 50 млн. лв. годишно или общо 550 млн. лв. за останалата част от срока на договора за изкупуване, който изтича през 2026 г. Споразумението трябва да влезе в сила към 30 юни, но при условие, че НЕК изплати всички просрочени свои задължения към централата, които до момента възлизат на около 400 млн. лв. От тях 50 млн. лв. пък са просрочени задължения на ТЕЦ-а към "Мини Марица Изток", които съответно ще бъдат също разплатени, каза Цанков. За да бъде изградена ТЕЦ "AES Марица Изток 1" 30 процента от необходимата инвестиция е направена от AES, а останалите 70 процента са набавени от дългосрочни банкови заеми, които се обслужват съгласно подписаната с държавата договореност за задължително изкупуване на енергията. За да бъде променен договора, освен че НЕК трябва да се разплати, трябва и заемодателите да одобрят промяната, обясни днес ръководството на централата. Маркет отбеляза, че все пак кредиторите на AES са добре информирани за водените преговори и постигнатото споразумение с НЕК и че тези стъпки ще подобрят състоянието на българската енергийна система като цяло. Общо 543 млн. евро е сумата, която остава на ТЕЦ AES МАрица Изток 1 за изплащане към банките - заемодатели, а 132 млн. евро са оставащите заеми, които има да изплаща вятърният парк" Св. Никола"в Каварна, който е собственост на централата. Паркът е
най-големият в страната и към него НЕК също има просрочени плащания в размер на 16 млн. евро, които обаче не са обект на сключеното споразумение, уточни Цанов. Тодор Бележков, заместник-директор на централата, заяви, че от инсталирана 686 мегавата мощност, натоварването на блоковете към момента е около 50 процента. В отговор на въпрос от ръководството на централата заявиха, че няма да бъде увеличен капацитетът за разполагаемост, който държавата плаща заради това, че се предоговаря цената. Това, което правим, е да оптимизиране схемата за поддръжка в зависимост от работния план на централата, обясни Бележков. Ремонтните програми зависят от това как се натоварват мощностите и поради това, че те не се натоварват оптимално, ще бъдат спестени около 5000 часа до края на договорния период на централата, уточни той.

Развоя на събитията по-рано

Във връзка с пресконференция на БСП, на която е съобщено, че управляващите крият писмо от Европейската комисия от октомври 2014 г., в което се казва, че договорите между НЕК ЕАД и ТЕЦ "ЕЙ И ЕС Марица Изток 1" и ТЕЦ "Контур Глобал Марица Изток 3" АД са неправомерна държавна помощ, пресцентърът на Министерството на енергетиката е упълномощен да поясни следното:

В Главна дирекция "Конкуренция" на Европейската комисия е образувано производство относно предполагаема държавна помощ под формата на дългосрочни договори за изкупуване на електрическа енергия. Производството е образувано вследствие на жалба до Комисията, изпратена от ДКЕВР на 20 юни 2014 г. То цели да установи предоставена ли е държавна помощ при сключването на двата дългосрочни договора за изкупуване на електрическа енергия. В тази връзка в хода на образуваното производство, на 23 октомври 2014 г. от страна на Европейската комисия постъпиха въпроси, отнасящи се до фактологията по сключените договори и съответствието им с европейското законодателство. Въз основа на анализ на фактите на 11 декември 2014 г. Министерството на енергетиката изпрати до Европейската комисия отговори на поставените въпроси. До момента в Министерството не е постъпвала друга информация по казуса от страна на ЕК.

Припомняме, че със свое решение от 27 май 2014 г. държавният регулатор включи в миксовата цена на обществения доставчик НЕК разходите за закупуване на електроенергия от ТЕЦ "ЕЙ И ЕС Марица Изток 1" и ТЕЦ "Контур Глобал Марица Изток 3" АД, намалени съответно с 30% и 20% и постанови да започнат преговори за изменение на дългосрочните договори. Със същото решение ДКЕВР постанови, че, до постигане на договореност между заинтересованите страни, НЕК ще изкупува енергията от двете американски централи при условията на действащите договори, тоест, без редукция в цената. В резултат на тези взаимноизключващи се решения само за периода юли – декември 2014 г. общественият доставчик увеличи разходите си за закупена електроенергия от двете централи с повече от 200 млн. лв. Това е само един от примерите как е натрупан огромният финансов дефицит в НЕК, за чието намаляване правителството предприе комплекс от мерки. Една от тези мерки са именно постигнатите споразумения с двете американски централи.

Подписаните на 8 април 2015 г. споразумения с ТЕЦ "ЕЙ И ЕС Марица Изток 1" и ТЕЦ "Контур Глобал Марица Изток 3" предвиждат намаление на цената за разполагаемост, без да се удължава техният срок на действие и без да са поети ангажименти за увеличение на мощността. До края на периода на действие на договорите НЕК ще спести близо 1 млрд. лв., а годишно - по 100 млн. лв. Това ще позволи свиване на текущия дефицит в енергийната система. Споразуменията с двете топлоелектрически централи ще влязат в сила, след като Националната електрическа компания изплати натрупаните задължения към тях.

Предоговарянето на дългосрочните договори стана възможно благодарение на това, че представителите на американските компании видяха в лицето на българското правителство воля и реално предприети действия като законодателните промени за стабилизиране на сектора.